Михаил Александрович Шолохов (24 май 1905 г.-21 февруари 1984 г.)
Роден e във ферма Кружилин, село Вешенская , Ростовска област. Майка му е украинска селянка, работеща като прислужница. Тя е насилствено омъжена за Кузнецов – казашки Донски Атаман, но го оставя заради “гражданин”, богатия търговец А. Шолохов. Техният незаконен син първоначално носи името на първия съпруг на майка си, смятат, че е “син казашки” и ползва всички привилегии по разпоредбите за разделение на земята. Въпреки това, след смъртта на Кузнецов (през 1912), той бива осиновен от родния си баща и квалифициран като “буржазен син”, като всички привилегии са загубени.
Образованието се ограничило до четири класа на гимназията, защото почнала войната. “Поетите се раждат по различен начин – ще каже по-късно той. – Аз, например, съм роден от гражданската война на Дон.” От 15-годишна възраст започва самостоятелна трудова дейност. Сменя много професии: учител в училище по ограмотяване, служащ в селски революционен комитет, счетоводител, журналист … От 1921 – „комисар по хляба ” в системата на реквизицията. За “злоупотреба с власт по зърнените поръчки” е бил осъден на смърт от Трибунала (по-късно присъдата е заменена със затвор-условно) …
Есента на 1922 Шолохов пристига в Москва, опитвайки се да постъпи в техническо училище (рабфак)- но не го приемат: не е член на Комсомола. Препитава се от случайни дейности. Участва в литературен кръг “Млада гвардия”, опитва се да пише, публикува сатирични статии и есета в столични вестници и списания. Тези експерименти довеждат до създаването на “Донски разкази” (1926), което веднага привлича вниманието на литературната общественост.
През 1925 Шолохов се завръща в страната си и пристъпва към основното дело на живота си – романа и “Тихият Дон”. Първите две книги на романа излизат през 1928. Публикуването се съпровожда с бурни дебати: роман за Гражданската война, написан от много млад писател, “адски талантливо” (по отзив на М. Горки), озадачаващ по епопеята на размаха и умелия език, както и на авторската позиция. Излизането на третата книга на романа е било спряно поради ясно изразената симпатия към Горнодонското казашко въстание от 1919. В последвалата пауза Шолохов се заема с романа за колективизацията в Донска област “Разораната целина”. Към съдържанието на тази книга претенции не са отправени. Тя излиза през 1932 година. И през същата година е възобновено публикуването на “Тихия Дон “- след намесата на Сталин в съдбата на книгата. През 1940 г. бяха публикувани последните части на тази уникална епопея на ХХ век.
За “Тихия Дон ” Шолохов е награден с орден “Ленин”, а през 1941 г. получава Сталинска награда 1-ва степен. Но дейността на партията от първо лице в съветската литература (особено в следвоенните години) значително превишава дейността на самите писатели: нито в годините на войната, нито след това от неговото перо не излиза почти нищо, което да прилича на “Тихия Дон “(с изключение, може би, историята” Съдбата на човека”, 1957 г.).
По време на Втората световна война Шолохов е военен кореспондент на вестниците „Правда“ и „Красная звезда“, публикувайки също така разкази и очерци посветени на Отечествената война. По време на войната писателят започва да публикува и глави от новия си роман „Те се сражаваха за Родината“, а преработеният му вариант е издаден през 1969 г.
През 1960 г. Михаил Шолохов е удостоен с награда Ленин – за втория том на “Разораната целина”, а през 1965 г. получава Нобелова награда за “Тихия Дон “.
Два пъти Герой на социалистическия труд, носител на шест на Ленин, почетен доктор на редица европейски университети Михаил Александрович Шолохов умира там, където живее през целия си живот – в родното си място Вешенская, където на 21 февруари 1984 г. е погребан, върху стръмния бряг на Дон.