Пистолетът-картечница „Шпагин”, или съкратено ПКШ, стана своеобразен символ на съветския войник по време на Великата отечествена война, както и автомат „Калашников” през годините след войната. ПКШ се появява практически във всички съветски и чуждестранни филми за Великата отечествена война. Той стана образец на съветския воин-освободител, фиксиран в огромно количество паметници, установени както на територията на СССР, така и в страни на Източна Европа: войник в полева униформа, с каска, наметало, с ПКШ.
Този автомат бил приет на въоръжение през 1941 година. Общо през годините на войната били произведени около 6 милиона броя от този автомат. От 1942 година ПКШ-41 (под наименование на „модел 22”) се произвеждал в Иран за СССР.Негова отличителна особеност бил печат във вид на корона. Интересно е, че германските войски също използвали завзети ПКШ, част от тях в оригинално изпълнение, част след преработване под свой калибър боеприпаси. Такива пистолети-картечници във Вермахта ги наричали 9-милиметрови Maschinenpistole 717 (r). Такова използване на съветски автомати се обяснявало с високата надеждност на това оръжие, с точно прицелване на голяма далечина за оръжие от подобна класа и относително неголяма тежина на автомата. По всички характеристики всички съществуващи в онзи период автомати отстъпвали на съветския ПКШ.
След войната тези автомати активно се изнасяли в чужбина, предимно в страните от Варшавския договор. Значително количество от тези автомати било доставено в Китай. След снемането им от въоръжение в СССР, ПКШ продължавал да се изнася в просъветски държави в различни райони на света. В някои африкански страни той се използвал до 1980-те години. В Северна Корея автоматът се произвеждал под наименованието „модел 49”, в Китай – „Тип 50” и в Унгария (”48.Minta”). В периода на виетнамската война 1964-1973 години във Виетнам се произвеждала модификация на ПКШ – К-50.