Повечето от древните текстове са дописвани от преписвачи, а през XVII век йезуитският учен Ардуин е твърдял, че истински са само Омир, Херодот, Цицерон, Плиний, Вергилий и Хораций, а всички останали са блестящи фалшификатори на Средновековието. Съвременните учени смятат за фалшификация и Омир – неговата личност е измислена, а „Илиада” и „Одисея” са плод на колективен труд.
Средновековието смело може да се нариче златен век на фалшификаторите. Авторът е бил смятан само за проводник на Божествената воля, така че чуждите текстовете са били допълвани и променяни без угризения на съвестта. Разбира се, това отваря нови възможности пред фалшификаторите. Навсякъде в Европа изведнъж се откриват не само загубени стихотворения на Катул, драми на Софокъл, сатири на Ювенал, но библейски текстове.
Средновековните писатели бяха истински гении на фалшификацията. На ръкописите е бил придаван античен вид, и те са били намирани в изоставени замъци, в стари манастири при мистериозни обстоятелства. Много от тези фалшификати са били разкрити едва след няколко столетия.
През втората половина на XVIII век са били много популярни измислените преводи. През 1764 се появява първият готически роман „Замъкът Отранто”, уж превод на италиански ръкопис на измисления писател Онофрио Муралто, а всъщност – ловък фалшификат на английския писател Хорас Уолпол.
Малко хора знаят, че е привърженик на мистификацията е бил и Даниел Дефо: той е написал над 500 книги, а под собственото си име е издал само четири, а останалите са били приписани на различни измислени или исторически личности . Но най-популярната мистификация са били „Песните на Осиан”. Стихотворенията са били създадени от талантливия английски поет Джордж Макферсън през 1760-1763 г. от името на шотландския бард Осиан, който уж живял през III век. Този фалшификат е имал фантастичен успех сред публиката и е преведен на много езици, а Макферсън е причислен към класиците.
Но не всички фалшификатори приемат добре разкриването им. Младият английски поет Томас Чатъртън се самоубива, когато неговите фалшификации са открити. Той създава поемите на монаха Томас Роули, живял през XV век. Ръкописите са направени на истински пергамент от онова време, написани са на староанглийски с не много ясен почерк. В крайна сметка всичко свършва лошо за поета.
Всички мистификатори са изключително талантливи не само в литературата, но и в умението си да заблуждават голям брой хора, разпространявайки своята игра от литературата в живота. Но такава мистификация обикновенно не вреди на публиката. Моментът на разгадаването е още едно удоволствие от книгата за читателя – добрата шега винаги предизвиква възхищение.