Отрицателите на Холокоста толкова силно разстройват някои страни, че ги превръщат в престъпници. Подобни призиви се чуват и в Британия, но ние, за щастие, се отказахме от такова нескопосано и разчетено на външен ефект отношение към свободата на словото на идиотите.
Ние предпочитаме да смятаме за идиоти (ако не по-лошо) онези хора, които отричат нацисткия геноцид. Ние много по британски смятаме, че безчестието, позорът и осмиването, на които са подложени хората, изразяващи толкова оскърбителни възгледи, са достатъчно силно наказание.
За съжален кадрите от кинохрониките не са запечатали онова, което се е случило преди сто години с арменците, пострадали от турците, и ние не можем да го сравняваме със снимките в Освиенцим, Берген-Белзен и другите нацистки лагери на смъртта.
Ето защо Турция и досега отрича, че нейните османски прародители са осъществили геноцид срещу арменците през 1915 г.
Сто години отричане
Арменците смятат това за свой собствен Холокост и когато цяла нация отрича случилото се, това се нарича нежелание да се признае вината от колосален и потресаващ мащаб. Представете си как биха се чувствали евреите, ако цяла Германия, а не само група невменяеми антисемити, днес би заявила, че срещу тях не е извършван никакъв геноцид. Тогава ще разберете какви чувства по отношение на Турция изпитват арменците и съчувстващите им хора – та нали сега на тази държава предстои да отбележи столетието на своето отрицание.
Затова – чест и хвала на Папа Римски Франциск, който в неделя на 12 април заяви за геноцида на турците срещу арменците, като прекрасно разбираше, че това ще предизвика ярост в Турция. Турците не само отричат, че е имало геноцид – те твърдят, че сами са били подлагани на жестоко отношение от страна на арменците.
В историята съществува единно мнение, че тогава са били убити милион и половина арменци. Много страни са признали това за акт на геноцид. Така постъпи и Папа Римски Йоан Павел ІІ, който заяви това през 2001 г. Франциск реши да цитира своя предшественик, но това толкова разстрои турците, че те незабавно отзоваха своя посланик от Ватикана и поискаха човекът на Папата в Анкара да даде обяснения.
Припомняйки за масовите убийства по време на литургия в събора „Свети Петър“, където присъстваха и много арменци, Франциск употреби думи, познати ни от призивите през последните 70 години никога да не забравяме за зверствата на нацистите. Той каза: „Ние отбелязваме столетие от това трагично събитие, от това колосално и безсмислено клане, чиито жертви станаха вашите предци. Наше задължение и дълг е да почитаме тяхната памет, тъй като, ако паметта угасне, това означава, че злото продължава да бърка в раните.“
Турция е далеч от признаването на своята историческа вина. Министърът на външните работи на тази страна Мевлют Кавусоглу нарече в „Туитър“ изказването на Франциск „далечно от законната и историческата реалност“ и каза, че „със своите неоснователни твърдения Папата разпалва недоволство и ненавист“.
Това е крачка назад с изявлението, прозвучало през миналата година от устата на турския министър-председател Реджеп Таийп Ердоган, който изрази съболезнования на сегашното поколение арменци, чиито предци са станали жертва на масови убийства. Турция твърди, че арменците са загинали в сраженията на Първата световна война, в която са били убити и много турци и заявява, че единодушното мнение за броя на загиналите е преувеличение.
Идиотска позиция
Турция, както и преди, непрекъснато се старае да убеди другите държави да не признават геноцида, извършен в Армения през 1915 – 1916 г., но това й се удава много зле. Официална Америка не нарича станалото геноцид, но не заради това, че не вярва в неговото съществуване, а защото не иска да обижда толкова верен съюзник като Турция в момент, когато целият Близък Изток е неспокоен и е настроен към нея враждебно.
Ватикана, която също се стреми към отслабване на конфликта в региона, се стреми да поддържа добри отношения с турците, но, съдейки по изявлението на Франциск, няма намерение да се прави, че не забелязва отговорността на Турция за злодействата, които са станали не толкова отдавна според историческите мерки.
Самата Армения на 24 април отбележи официално годишнината от геноцида. Преди това Ким Кардашян и сестра й Хлоя бяха в Ереван и положиха цветя пред мемориала на жертвите. Всичко това беше заснето на видео за телевизионното реалити шоу на Кардашян. Така че онези, които досега не са били осведомени за онези злодейства, ще могат да разберат за тях.
Това съчетаване на знаменитости като Кардашян и Папа Римски се превърна в пиар катастрофа за Турция, при това стана в момент, когато Анкара се старае по всички направления да се представи в образа на отговорен и прогресивен член на семейството на цивилизованите нации.
Онези, които проявят любопитство и се заинтересуват от постъпката на сестрите Кардашян или от думите на Папата, за няколко минути ще намерят в интернет много разкази за това как турците са разпъвали арменците, които били християни, живеещи в мюсюлманската империя. Ще намерят и фотографии на тези зверства, в това число снимки на дълги върволици бесилки с обесени на тях арменци. Едва ли тези хора могат да се смятат загинали на бойното поле.
Добре известно и документално представено е обстоятелството, че в края на 1914 г. властите в Османската империя са освобождавали от затворите жестоки престъпници, като от тях са формирали отряди, изпращани по арменските територии, за да извършват масови убийства на местното население. На тези закоравели убийци са казвали, че арменците сътрудничат с руснаците в опитите им да разгромят Турция.
Арменските интелектуалци са били задържани и подложени на изтезания, преди да бъдат убити. Често са им изтръгвани ноктите, вадили са им очите. Ставали са масови депортации. Хората са били уморявани от глад. В дефилетата са били хвърляни хиляди трупове, а главите на младенците са разбивани с камъни. Всичко се е правело така, сякаш турците са искали да дадат пример на Хитлер.
Ако Турция не разбира колко глупаво изглежда като продължава да отрича извършването на зверствата, тя едва ли ще може някога да се присъедини към цивилизования свят. Много турци, които добре знаят за станалото, изпитват смущение от идиотската позиция, която заемат техните лидери. Стогодишнината от геноцида изглежда като идеален момент Турция да признае историческата си вина и да се извини. Този път за пример може да й послужи Германия./ в. Русия днес – Россия сегодня