Дългогодишните опити на ООН да принуди страните да снижат нивата на изхвърляните в атмосферата парникови газове, изглежда, доведоха до разработване на съответните механизми, но изпълнението на настоящото решение се отлага с 20 години.
Парижкото споразумение за климата е подписано от почти всички страни по света и по всичко личи, че ще успее да накара страните, ако не да започнат да снижават, то поне да ограничат ръста на изхвърляните газове до нивото от настоящото десетилетие.
Това стана възможно, след като преговарящите успяха да заложат в Парижкото споразумение априори по-ефективна практика, отколкото тази в Протокола от Киото (1997 г.) чрез система от финансови и политически проверки и баланси.
Пари и престиж
Ако не спазват декларираните пред СОР21 национално определени вноски (INDC), развиващите се страни могат да загубят финансовата подкрепа от страните-донори, които са се съгласили с това предложение, и то е залегнало в споразумението от Париж – да пренасочи до $ 100 млрд. по програми за адаптиране към климатичните промени.
„Парижкото споразумение“ може да определи политиката на Русия по отношение на климата за години напред.
Въпреки че няма ограничения и санкции в споразумението, фондации и агенции на ООН и Световната банка могат да замразяват помощи и инвестиции в много проекти, свързани с въгледобивната промишленост, смятана за един от най-големите източници на въглероден диоксид –основния виновник за парниковия ефект в атмосферата.
От своя страна развитите страни не могат да не започнат да изпълняват своите национални цели по снижението на количествата изхвърлени газове, защото това вече е въпрос на престиж и взаимни договорености между тях.
Като се има предвид, че съглашението предвижда първият доклад за изпълнението на INDC да бъде изготвен през 2022 година, това означава, че сегашната борба с повишаването на средните температури в атмосферата и намаляването на количествата изхвърлени емисии ще започне през 2020 година.
Русия: бизнес, както винаги
Русия, както и Китай, се намира в междинната група на страните, които не са нито донори, нито получават финансова помощ и затова в близките години ще продължат да се придържат към „нисковъглеродния тренд“, като се опитват да го използват в полза на икономиката на Русия.
Съгласно споразумението, в началото на 2020 г. Русия е длъжна да разработи план за нисковъглеродно развитие, според който количеството на изхвърляните от нея газове трябва да се понижи до 70% от количеството им през 1990 г. в периода до 2050 година. Според Алексей Кокорин от WWF Russia такава стратегия вече има, „нужно е просто да бъде приета официално“, но това ще стане през 2022 година.
До този момент, смята експертът, Русия ще продължи да прави бизнес, както винаги, и няма да въвежда специални мерки, насочени към намаляване на емисиите газове, тъй като най-голям дял има енергийният сектор (82,1%), който е контролиран от крупни държавни компании.
Особено голяма надежда Кокорин възлага на постоянното отслабване на контрола върху малкия и средния бизнес, който, по думите му, може да планира дейностите си „не за три, а за десет години напред“ и автоматично ще преминат към по-енергийно ефективни модели в бизнеса си“.
Присъстващият в Париж министър на природните ресурси на Русия Сергей Донски обеща, че през 2016-18 г. Русия ще въведе задължителна отчетност на предприятията за емисиите на парникови газове, които изхвърлят в атмосферата.
Източник: Руски Дневник.