Сценарии за развитието на Македония, Румъния и Сърбия
(Оценка на Института за Балканистика с Център по тракология към БАН)
Македония
I сценарий
Спрямо този сценарий, който е най-вероятният, не се очакват съществени промени и прояви на дълбока криза, която би могла сериозно да дестабилизира Македония като мултиетническа балканска държава. Временните по-малки кризи ще се решават с помощта и предложенията от страна на чуждестранния фактор поради последиците, които могат да настъпят със загубването на контрола отвън. Ще се настоява за реформи в Македония, като под това се разбира поддържането на политическа стабилност в държавата и стабилност в междунационалните отношения. Отношенията с ЕС в следващите десет години ще останат непроменени. Република Македония няма да бъде приета в ЕС. Гърция няма да се съгласи Македония да влезе в ЕС и НАТО, тъй като Македония няма да се съгласи да промени името си. България ще подкрепи Гърция като член на ЕС и ще настоява за корекции в отношенията с Македония, т. е. в рамките на добросъседството Македония да извърши промяна на политиката си в областта на историята и езика. Този процес трудно ще се развива и осъществи, тъй като в историята на Македония и колективното съзнание на населението в резултат на преподаването в училищата много общи събития и личности са присвоени като македонски.
II сценарий
По-малко вероятен сценарий, тъй като според него ще се създават условия за редефиниране на политическата система, промяна на конституцията и на държавното устройство, което носи заплаха за Балканите и застрашава съществуването на Република Македония.
Ще се проявят тенденции и натиск върху Гърция да се съгласи Македония да бъде приета в НАТО и ЕС, тъй като дестабилизацията и разпадането на Македония би създало по голям проблем на Балканите отколкото нейното съществуване като държава. Тъй като в следващите до 15 години Сърбия ще бъде приета в ЕС, в следващите максимум до 20 години по всяка вероятност и Албания, оставането на Македония настрани от евроатлантическата интеграция като цяло, ще бъде голям риск за Балканите. Вероятно България ще разбере гръцките тенденции, че целта на Гърция не е името, а целта е Македония да не съществува. Потвърждение на факта, че името „Македония“ не е проблем, е свързана с политиката на Гърция, която признава съществуването на славянско (българско) малцинство в северната й част (Егейска Македония), но не признава македонско.
III сценарий
Въвличането на балканските държави като непосредствени съседи. Три от тях, а именно Гърция, Сърбия и Албания са живо заинтересовани за дестабилизация. Албанското население търси изход в създаването на една обединена „Велика Албания“. Гърция има интерес да няма държава с такова име поради признаването на евентуално македонско национално малцинство, но и на други национални малцинства от славянски произход, а Гърция и Сърбия винаги лесно биха се договорили да бъдат непосредствени съседи. В тази фаза идеята би можела да бъде България да се елиминира от играта, в желанието й именно част от Македония да се присъедини към България.
Според този сценарий Сърбия по всяка вероятност ще бъде член на ЕС, тъй като ще се съгласи да признае Косово. Разпадането на Македония ще подтикне нови балкански проблеми. Македонското население, както винаги в историята, при евентуално разпадане на Македония ще се определи за България поради етническата близост и историческите връзки в миналото. Но, опитите да се изолира България, която се смята като „дългата ръка“ на Русия на Балканите, ще бъдат подкрепяни от ЕС, а Гърция поради нейното местоположение в Средиземноморието и културното наследство, ще продължи да бъде защитавана от ЕС и ще доминира като „балканско протеже“. Славянското население в Македония ще задържи историческата си неприязън към Гърция покрай нейните стремежи да се разширява на север.
IV сценарий
Това е най-мрачното, но по-тежко осъществимо с оглед интереса на великите сили да се запази Македония в нейната интегрална цялост. САЩ ще форсира засилването на Албания и Косово като неславянски държави и нейни най-сигурни стратегически партньори, тъй като албанците се показаха като най-лоялен американски съюзник и фактор на Балканите. Затова ще се опитат да елиминират България, Сърбия, но и Гърция. Първите две като славянски държави, към които САЩ има неприязън („руският синдром“), а Гърция като несигурен партньор поради близостта им със Сърбия. Това няма да бъде приемливо за другите балкански държави и за държавите от ЕС, тъй като Албания и Косово ще бъдат най-голямата заплаха с демографската си експанзия, с традиционната агресивност на албанския фактор на Балканите и нейното превръщане в престъпно гнездо за оръжие и наркотици, на ислямския фундаментализъм и на тероризма. Тук е възможен конфликт с американските интереси, които биха предизвикали „контролирана война“. Този вариант е най-малко вероятен, но не се изключва в следващите години на глобалната американска стратегия.
Според този сценарий възможно е да има конфликт с по-широки размери поради възможно разпадане на ЕС. Поради различните и противопоставящи се интереси на страните-членки на ЕС, ще отслабнат връзките между тях и някои от тях ще насочат своите интереси към Балканите. САЩ ще се опитат да заменят ЕС, а балканските държави ще потърсят съюзници за осъществяване на техните собствени интереси. Според този сценарий Македония би изчезнала от картата на Балканите, Европа и света. В този случай българските интереси и тяхното осъществяване в Македония ще зависят от това, кои ще бъдат нейните съюзници. Във всички случаи, към себе си тя ще има и ще привлече закономерно македонското население, като резултат на неговата българска идентичност и национални чувства. От своя страна, албанското население ще се определи за Албания.
Румъния
I сценарий
Относителна политическа и икономическа стабилност на страната, тенденция към повишаване на БВП и ръста на чуждестранните инвестиции, особено в ключови сектори като енергетиката. Румъния ще се присъедини към Еврозоната. Засилване на геополитическата значимост на Румъния поради ролята й в преноса на нефт и природен газ от каспийския регион и Близкия Изток за Европа. Запазва “специалните” си отношения с Молдова като й оказва подкрепа по пътя на еврочленството. То обаче ще срещне силна съпротива от страна на Русия и има вероятност да бъде осъществено с цената на загуба от страна на Молдова на Приднестровието и Гагаузия. Спорадични междуетнически конфликти в Трансилвания, които ще бъдат овладени по пътя на отстъпки. Най-вероятен сценарий.
II сценарий
Превръщане на района на Черно море и Кавказ в един от кръстопътищата на големите сили. Разгаряне на замразените конфликти и изостряне борбата за ресурси. Поради слабостта на ЕС, той ще се откаже от активна роля в този регион, съответно Румъния ще се съсредоточи върху вътрешно-политическите си проблеми. Дългосрочно блокиране на преговорите за членство на Молдова в ЕС от страна на Русия чрез използване на Приднестровския конфликт и икономически и политически лостове.
III сценарий
Румъния успява успешно да балансира между принадлежността си към НАТО и ЕС и отношенията с източния бряг на Черно море, Молдова и Русия. Въпреки че съперничещи модели за сигурност ще продължат да създават разделителни линии в региона, необходимостта от продължаване на икономическото сътрудничество и екологичните рискове ще осигурят обединителният и интеграционен натиск, който ще оформи геополитиката на черноморския регион в средата на 21-ви век. Европейско членство за Р Молдова и намиране на благоприятно решение на Приднестровския конфликт в границите на Молдова чрез споразумение между ЕС и Русия. Много благоприятен за Румъния, но не много вероятен.
IV сценарий
Институционална и икономическа нестабилност на ЕС и невъзможност да реагира адекватно на вътрешни кризи и външни предизвикателства. Разгаряне на междуетнически конфликти и тенденции към сепаратизъм в някои нестабилни райони от западните Балкани. В същото време продължителна политическа криза, растяща бедност, повсеместна корупция и пълна загуба на обществено доверие към политическата класа в Румъния, което може да доведе до нарастване на тенденциите към сепаратизъм сред унгарското малцинство в Трансилвания и засилване на националистическата реторика и в Румъния, и в Унгария. Отцепване на Трансилвания и присъединяването й към Унгария. Неуспех на европейската перспектива за Молдова и трайното й оставане в орбитата на руските интереси. Този сценарий е най-малко възможният.
Сърбия
I сценарий
Успешно присъединяване и интегриране на Сърбия в ЕС като се търси баланс между сближаването с другите страни от ЕС и запазване на добри отношения с Русия, Китай и САЩ в духа на югославската традиция на външнополитическа равноотдалеченост. Запазване на сръбското влияние в бившето югославско пространство. Съществуващите исторически проблеми със съседните страни-членки на ЕС – Унгария, България, Румъния и Хърватия ще се регулират в рамите на ЕС, който ще бъде и гарант за търсене на конструктивен диалог с Косово.
Запазва се политическият модел на патерналистична демокрация със значима роля на лидерите на парламентарните партии и подмолна борба за надмощие между президентската институция и правителството. В изборите ще доминират партийните коалиции, съставени от голяма партия-носител и по-малки партньори.
Сърбия ще продължи да бъде икономика от догонващ тип, зависима от производственото коопериране с партньори от Западна Европа, а във финансов аспект – от стабилизационните споразумения с МВФ и Еврозоната, като залага на оползотворяване на структурните фондове на ЕС.
II сценарий
Към 2035 г. Сърбия ще бъде пълноправен член на ЕС, но сред страните извън „вътрешния кръг“ на съюза, като се стреми да остане неутрална, но сътрудничеща си с НАТО. Сърбия, заедно с другите страни от полуострова ще бъде разглеждана като бариера за влизане в Европа на мигранти от азиатско-арабско и от подсархарско направление. Ще нараства броят на сръбските граждани, предимно с ислямско вероизповедание, които се включват в конфликти в Близкия изток и получават обучение за терористи. През Сърбия ще се активизира трасето на „балканския път на наркотика“ и на големите контрабандни потоци. Това ще стимулира поддържането на силови структури, които да контролират трасето и ще ги мотиви да създават неприемливи от политическа гледна точка коалиции с косовските албанци, които владеят предхождащия отрязък от наркоканалите. Съответно – ще се наблюдава подновяване на амбицията на сръбските олигарси и на специалните служби да контролират политическата система, като и над енергийните тръбопроводи. За последното ще се търси сътрудничеството на Русия.
III сценарий
Свързан с провал на интеграционния модел на ЕС и избухване на регионални конфликти с ниска интензивност, които ще се съчетаят с демографски натиск при климатични промени, политическа нестабилност и социално напрежение в района на Близкия изток и Южното средиземноморие. Ще се засилва радикалната ислямистка пропаганда сред мюсюлманите от Санджак и великоалбанската – сред албанците от Прешево. Нестабилността в Босна и Херцеговина и в Македония ще ангажира сериозен ресурс на сръбската държава, който ще изостри допълнително бюджетните проблеми, породени от неефективната икономика. Нараства терористичната заплаха, което допълнително ще влошава инвестиционния климат.
IV сценарий
Загуба на стабилна външно-икономическа среда при разпадане или преформулирана на модела на ЕС. При отслабване на ЕС и засилване на напрежението север-юг, част от албанците и санджакските мюсюлмани ще се включат в разгарящите се конфликти вън и вътре в страната. Прогнозируем пик през 2035-2040 г. на миграционна вълна от арабско-азиатски произход с потенциал за отсядане на Балканите на 2 000 000 мигранти и съответно конфликт с България, да не ги допуска до сръбска територия. Евентуално разпадане на Македония и на Босна и Херцеговина. Възможни териториални промени като Сърбия губи Бачка в Северна Войводина и долината на Прешево на юг, а присъединява Северно Косово и сръбската част от Босна. Присъединяване на северните части на Черна гора с подкрепа на населението със сръбска и бошнашка идентичност. Възможност за договаряне с Хърватия за подялба на Босна и Херцеговина и сблъсък с България с неясен резултат за Западните покрайнини. Високата средна възраст и високия процент население над 65 години ще затруднят Сърбия да формира и попълва въоръжени формирования за очертаните конфликти към 2035г. При реализиране на прогнозата за несигурен, многополюсен и конфликтен свят след провал на ЕС, Сърбия ще се стреми да заложи на традиционните връзки с Русия. Във вътрешен план влошаването на социалната среда може да доведе вълна от терористични актове с нееднородна или допълваща се мотивация. Възможност отделни групировки да придобият силата и влиянието от началото на 21 век, когато решават вътрешните си конфликти с въоръжени сблъсъци, а при намеса от страна на държавата организират атентати срещу водещи политически фигури.
Очаквайте утре Сценарии за развитието на Турция, Хърватия и Черна гора