Сценарии за развитието на България до 2035 г.
(Оценка на Института за Балканистика с Център по Тракология към БАН)
I сценарий
Изграден на базата на най-позитивния вариант на предвиждане за развитието на европейските и евроатлантическите структури. Успешно интегриране на почти всички балкански страни в ЕС и НАТО, като дискусионно е членството на Турция и на Босна и Херцеговина в ЕС и на Сърбия в НАТО. При определени обстоятелства това може да се затрудни и членството на Македония в НАТО и на Косово в ЕС, но забавянето ще се преодолява чрез фактическо привилегировано партньорство.
Страните масово ще участват в операциите на НАТО зад граница. „Старите” членки на ЕС и НАТО от региона ще бъдат пример за другите кандидати от Балканите и може да се превърнат в мотор на присъединяването им към двете структури, а впоследствие могат да се формират тематични балкански съюзи за натиск вътре в ЕС и НАТО. Трябва да се отчете, че интеграционните процеси в ЕС и в НАТО протичат с различна скорост и с превес на различните геополитически направления в различни периоди.
Ако интегрирането на балканските държави в ЕС – със съответните единични изключения – се реализира до 2030 г. и ЕС запази хипотезата за привлекателна тенденция на прогрес, Брюксел ще може да въздейства позитивно със сериозен инструментариум към успокояване на вътрешнополитическия климат на Балканите. С това, се очаква в региона да се смекчат националистическите тенденции, да се предотврати по-нататъшна териториална фрагментация и да се наложи европейска политическа култура в региона.
Съществуващите исторически проблеми между съседните страни ще се регулират в значителна степен в рамките на ЕС. Ключов ще се окаже въпросът, доколко успешно са били решени двустранните проблеми преди влизането в съюза. Реалистична остава хипотезата, че те са били потиснати, което засилва опасност от тяхното възраждане в рамките на съюза, което ще постави на изпитание съществуващите механизми на ЕС за овладяване на противоречия между страни-членки, както и на тях – със съседите, които са привилегировани партньори на ЕС. Проблемите, които няма да бъдат решени, ще се развиват за принципите на икономическата изгода и „гражданската дипломация”.
Не се очакват съществени промени и прояви на дълбока криза, която би могла сериозно да дестабилизира балканските държави. Временните по-малки кризи ще се решават с помощта и предложенията от страна на чуждестранния фактор, който ще настоява за реформи, като под това се разбира поддържането на политическа стабилност и стабилност в междунационалните отношения. Няма да възникват значими вътрешни конфликти на етническа или верска основа, или най-малкото сериозни такива. Цялостното позитивно вътрешно развитие ще е под въздействие на външните фактори, на първо място – САЩ и ЕС. Ще се следва Европейската рамка за политика към малцинствата, като е реалистично значителна част от историческите конфликти и напрежения да останат непреодолени.
Във външнополитически план, повечето страни от региона успешно ще съчетават интеграцията в ЕС и НАТО с развитие на добри отношения с Русия, Китай и арабските страни, приоритетно в областта външноикономическите връзки и енергетиката, но това неизбежно ще има отражение и върху политическото поведение. Въпреки че съперничещи модели за сигурност ще продължат да създават разделителни линии в региона, необходимостта от продължаване на икономическото сътрудничество и екологичните рискове ще осигурят обединителният и интеграционен натиск, който ще оформи геополитиката на балканския и черноморския регион в средата на 21-ви век.
Държавите ще запазят своята териториална цялост, като съществува възможност за федерализация на някои от тях – Босна и Херцеговина, Македония, Косово, Войводина, Молдова.
Запазват своята актуалност тенденции с траен конфликтен потенциал:
– турската доктрина „Стратегическа дълбочина” запазва своята актуалност, която се изявява чрез „неосманизма” и неговите интерпретации на „общото минало” за арабските и балкански народи и общества – Турция ще се стреми да разширява своето влияние върху турските и ислямските малцинства на целите Балкани;
– незавършеният процес на възраждане на албанската нация, който носи риска от конфликтно поведение на албанските общности в различните държави, но и конфликт вътре между отделните части на албанската нация, които имат собствени държавни или федеративни структури;
– вътрешното разделение в Босна и Херцеговина и в Турция;
– проникването на радикален ислям във всички балкански страни.
– конкуренция между бившите югорепублики за експлоатиране на югоносталгията в бившето югославско пространство.
Всички страни запазват демократическата политическа система, както и политическият модел на патерналистична демокрация и политически клиентелизъм, срещу който се противопоставят млади партии и популистки движения.
Очакват се спонтанни изяви на масови масови граждански протести при избухване на политически скандали. Ще има и острови на политическа дестабилизация. Периоди на политическа стабилност ще се редуват с периоди на нестабилност в резултат на действия на крайно леви, десни и радикални националистически партии и движения.
Риск от идването на власт на радикални партии, подпомогнати от продължаващи проблеми на прехода и на цикличност на икономиките, но е малко вероятно това да се случи едновременно в няколко балкански страни. Не съществува значителна заплаха за синхронно съвпадение на периодите на стабилизация и дестабилизация в политическите цикли на отделните страни, защото амплитудите на традиционния политическия цикъл са различни в различните страни (например в Турция – от 10–12 години). Влияние в посока стабилизация ще оказва цикличност на изборите за европейски парламент – 2019, 2024, 2029, 2034 г.
Демографските тенденции (с изключение на членовете на албанската нация в различните страни) са за общо застаряване и концентрация на населението големите градове, които в някои случаи (Истанбул и столиците на другите страни) ще проявяват тенденция за превръщане в мегалополиси. Балканските страни ще бъдат изправени пред различни миграционни потоци, което ще постави въпроса за способността за икономическо и културно абсорбиране на мигрантите, които са предимно с азиатско африкански произход.
В икономически план, регионът бавно ще преодолее последиците от общата икономическа криза и нейният гръцки подвариант. Тук решаващ ще бъде технологичният модел, който ще се развие в ЕС до 2020 г. Балканските страните ще продължат да бъдат икономики от догонващ тип, зависими от производственото коопериране с партньори от Западна Европа, а във финансов аспект – от стабилизационните споразумения с МВФ и Еврозоната.
Вероятно ще се запази относителния дял на балканските държави в световния БВП, което няма да е достатъчно за преодоляване на икономическата и социална изостаналост. Спадът на относителния дял в БВП повишава рисковете от социални напрежения. Основен инструмент за преодоляване на изостаналостта ще бъдат на структурните фондове на ЕС. Под натиск от ЕС ще проведат тежките структурни реформи, като възможно е цената, която обществото плаща да доведе до радикализиране му и до политически сътресения. Бавно налагане на по-висока степен на прозрачност под натиска на ЕС и постепенно ще се намали и равнището на сивата икономика и корупционните схеми, без да изчезва напълно.
Нуждата от допълнителни чуждестранни инвестиции ще увеличи значението на Русия, Китай и арабските страни. Проблем ще продължи да бъде недостигът на електроенергия, природен газ и петролни деривати. Икономически решения, като диверсификация на газовите доставки, чрез подводен газопровод от Израел и разработки на шистов газ, развитие на ядрена политика и др. носят потенциала да се превърнат в вътрешно и външнополитически проблем. В областта на транспорта ще продължат започнатите мащабни инфраструктурни проекти във всички страни, които ще бъдат довършени към 2035 г. и ще доведат до по-добра интеграция в общоевропейската транспортна мрежа като отново трябва да се отчете участието на Русия, Китай и арабските страни в проектите.
Социалните напрежения могат да създадат хранителна среда за радикални прояви и тероризъм, в които крайно десни, крайно леви, ислямисти, анархисти – създават мрежи и се опитват да се прехвърлят от държава в държава, но в този сценарий няма да оказват съществено влияние върху развитието на региона.
Проблем ще остане наличието на организираната престъпност, която ще продължи да контролира „балканският” път на наркотика и другите традиционни контрабандни канали.
II сценарий
Свързан със забавяне на интеграционния модел на ЕС. Регионалната обстановка преживява усложнения и това бави интеграционните процеси на Балканите като цяло. Сърбия и Черна гора към 2035 г. ще бъдат пълноправни членове на ЕС, но сред страните извън „вътрешния кръг“ на съюза в компанията на Гърция, Хърватия, Румъния и България. Никой от изброените не успява да се присъедини към еврозоната, нито към шенгенската зона. Гърция циклично ще предизвиква финансови проблеми на съюза, като член на Еврозоната. ЕС ще полага големи усилия за стабилизиране на Гърция, за да има опора в региона и, за да си възстанови вложените средства. Трайно и дългосрочно блокиране на преговорите за пълноправно членство на Турция в ЕС. Албания не реализира членството в ЕС. Босна и Херцеговина си остава взривоопасна държава. Македония и Косово се отдалечават от ЕС, вместо да постигнат членство, като оставането им настрани от евроатлантическата интеграция, ще бъде голям риск за Балканите.
Възможни са процеси на дезинтеграция в региона. Базите на НАТО в района продължават да съществуват, на фона на взаимно отричащи се оценки за тяхната роля – че стабилизират средата или, че я дестабилизират допълнително. Босна и Херцеговина ще бъде окупирана от НАТО, а към съюза ще се присъединят само Албания и Черна гора. Румъния успява успешно да балансира между принадлежността си към НАТО и ЕС и отношенията с източния бряг на Черно море, Молдова и Русия.
Като цяло ще има опити за търсене на самостоятелен път на развитие, което ще принуди някои от страните да преориентира политиката си към Русия и Изтока. В други случаи може да се наблюдават опити за самоизолиране и съсредоточаване върху вътрешните проблеми, породени от недоволството от намаляващия жизнен стандарт.
В териториално отношение се развиват процеси на федерализация и задълбочаване на фактическата автономия на общини и по-големи райони, контролирани от албанските малцинство в съответните държави, които същевременно са мнозинство на автономизираните територии. Започва да набира скорост проектът Велика Албания. Турция усилва влиянието си над турските и ислямските малцинства малцинства, но то се конкурира със засилващата се радикална ислямистка пропаганда. Сърбите в Черна гора и в Босна и Херцеговина ще заявят стремеж за обединение със Сърбия. Ръст на националистическите настроения и прояви на етническо противопоставяне, които водят до влошаване на двустранните отношения. Ще нараства броят на гражданите на балканските страни, предимно с ислямско вероизповедание, които се включват в конфликти в Близкия изток и получават обучение за терористи.
В политическата система и в държавния апарат се запазват клиентелистките отношения, като наред с традиционните кланови структури ще се засилва и ролята на заселилите се в страната богати чужденци. Като реакция ще се развива радикализация на политическия живот и опити за редефиниране на политическата система. Възможни са саморазправи с политически противници и сблъсъци между крайно десни и крайно леви групировки, в частност – увеличаване на присъствието на радикални ислямски структури и групи в страните с ислямски мнозинства или малцинства.
Периодично радикалните политически групировки ще вземат връх в политическия живот. Засилване на религиозния фактор – просмукване на религията в политиката. Нарастващо значение и политическо структуриране на обществените протести, дългосрочна политическа криза, съпроводена с нарастващ натиск за промени от страна на стратегическите външнополитически съюзници. Няма да бъдат преодолени явления като корупцията, сивата икономика и слабия административен капацитет.
Страните от полуострова ще бъдат подложени под натиск на мигранти от азиатско-арабско и от подсархарско направление. Потенциалният им приток на Балканите към 2035 г. би могъл да достигне до 2 милиона. Към България и останалите балкански страни ще бъде поставено искане да се превърнат в бариера за влизане в Европа на посочените мигранти. Наред с това, процесът би могъл да доведе до разрастване на ксенофобски тенденции.
Икономиките на повечето балкански страни ще бъдат подложена на натиск с оглед прогнозите за засушаване на крайбрежието към 2035 г. Задаващата се суровинна криза в Западна Европа няма да се избегне от балканските страни. Ключов фактор за икономическо благоденствие ще бъде поддържането и експлоатирането на енергийните тръбопроводи, а в тях към 2035 г. важна роля ще продължава да играе Русия.
Намаляването на трудоспособното население ще доведе до недостиг на работна ръка, с отражение върху цялата икономика. Ще се затрудни достъпът до намаляващите работни места, които ще се разпределят, особена на държавна служба по етнически и кланов признак. Ще намаляват инструментите на ЕС за финансова подкрепа и контрол върху изразходването й. ЕС няма да може да оказва ефикасно противодействие на клановата традиция и навлизането в страната на капитали с неясен произход.
Проблемите на балканските страни биха могли да бъдат използвани за налагане на санкции от ЕС и, най-вече, спиране на еврофондове. Все по-големи части от населението ще бъдат мотивирани да се включват в различни контрабандни канали по модела на югоембаргото от 90-години на ХХ век. От друга страна ще нарастват призивите на радикални политически групировки за национализиране на имуществото на големите банки и частни предприемачи.
Социалната картина се влошава, създават се вътрешни напрежения и вълнения. Задълбочаването на икономическа криза води до разгаряне на огнища на стари конфликти. Ще продължава да има напрежение на междуетническа основа, а в отделни случаи ще има разрушаване на култови обекти (православни ще рушат джамии, а мюсюлмани/албанци – църкви).
Ще се стимулира поддържането на силови структури, които да контролират транзитните контрабандни канали по „балканския път на наркотика“ и опериращата с тях организирана престъпност.
III сценарий
Свързан изцяло с неуспех на интеграционния модел на ЕС. Съюзът продължава да съществува, но действа на „няколко скорости“ и е принуден да се откаже от активна роля на Балканите. Балканските страни ще търсят по-стабилни външни съюзници в лицето на САЩ и Русия. Наблюдават се спорадични регионални конфликти с ниска интензивност, които ще се съчетаят с демографски натиск при климатични промени, политическа нестабилност и социално напрежение в района на Близкия изток и Южното средиземноморие.
Турция официално се отказва от членство в ЕС. Превръщане на района на Черно море и Кавказ в един от кръстопътищата на големите сили. Разгаряне на замразените конфликти и изостряне борбата за ресурси – търсят се решения като осигуряване на доставки от Иран. Цялостно се влошава ситуацията в региона. Дестабилизация на Босна и Херцеговина, на Македония и на Косово. Международният фактор е принуден да предприема нови мерки и се налага отново да присъства в Косово физически. Босна и Херцеговина ще се превърне в още по-аморфна конфедерация и може да престане да съществува като независима държава. Ако босненската Република Сръбска реши да се отдели и да се присъедини към Сърбия, Хърватия няма да се поколебае да претендира върху населените с хървати региони на мюсюлманско-хърватската федерация. Дестабилизацията на Македония ще подтикне нови балкански проблеми като породи напрежение между непосредствените съседи – България, Гърция, Сърбия и Албания.
Всички балкански страни ще имат проблеми с граничния контрол, защото ще бъдат затруднени да възпрат нелегалната имиграция към Западна Европа на миграционни потоци от Азия и Африка. Съответно, балканските страни ще бъдат подлагани на натиск от западна Европа за затягане на границите – вероятно ще се отнемат или замразят и без това намаляващите еврофондове. Нарастват евроскептичните нагласи и балканските общества се съсредоточават върху вътрешните си проблеми.
Структурните реформи не се довеждат до край, като периодично се правят опити за намаляване на дефицита и орязване на публичните разходи. Реформите обаче ще са болезнени и ще предизвикат много социални сътресения. Има опастност корупцията и организираната престъпност да овладее държавата, да проникне дълбоко в политиката, правораздаването и полицията.
Нарастващото напрежение в балканските общества в резултат на умора от дългогодишно управление, от допълнителни разкрития на корупция във висшата администрация. Ще се засилва великоалбанската и радикалната ислямистка пропаганда. Нараства терористичната заплаха от евентуални акции на радикални ислямистки или анархистки групи, което допълнително ще влошава инвестиционния климат. Балканските държави ще отделят сериозен ресурс в сферата на сигурността, който ще изостри допълнително бюджетните проблеми, породени от неефективната икономика.
IV сценарий
Катастрофичният сценарий включва трайна криза и разпад на ЕС, съпроводен от срив в глобалната финансова система, която наподобява огромна кредитна пирамида от бюджетен дефицит и държавно гарантирани дългове. Като резултат от продължителна международна финансово-икономическа криза настъпва разпад на системата на международните отношения и на международната система за сигурност. Институционална и икономическа нестабилност на ЕС и невъзможност да реагира адекватно на вътрешни кризи и външни предизвикателства преориентират „стара Европа” към търсене на затворени икономически и политически съюзи.
Загуба на стабилна външно-политическа и икономическа среда при разпадане или преформулирана на модела на ЕС и евентуалното връщане в „тясното ядро” от 6 до 10 държави в Западна Европа с обща валута ще изолира трайно балканските страни от нестабилния ЕС.
Очаквано това води след себе си разгаряне на междуетнически конфликти и тенденции към сепаратизъм в някои нестабилни райони от западните Балкани. Според този сценарий нарастват и потенциалите на конфликт с по-широк обхват, пряко следствие от падането на ограничителните рамки след разпадане на ЕС.
Поради различните и противопоставящи се интереси на страните-членки на ЕС, ще отслабва координираната външна политика и ще нараства опасността от индивидуалните им действия на Балканите. В тази връзка САЩ ще бъдат доминиращата сила в региона за сметка на ЕС, а балканските държави ще потърсят допълнителни съюзници за осъществяване на собствените си интереси.
При реализиране на прогнозата за несигурен, многополюсен и конфликтен свят след провал на ЕС, част от балканските страни ще се стремят да заложат на традиционните връзки с Русия, Великобритания, Италия и т.н. От ситуацията е възможно да се възползва Русия, която вероятно ще оказва все по-голям натиск върху Балканите. Възможно е САЩ да форсира засилването на Албания и Косово като неславянски държави и нейни най-сигурни стратегически партньори, тъй като албанците се показаха като най-лоялен американски съюзник и фактор на Балканите. Върху развитието на Балканите може да окаже влияние и максимално ускоряване на напрежението в Сирия, с последваща намеса и военни операции на сили на НАТО и Русия.
Поради въздействието на всички негативни развития във вътрешен и международен план не се реализират икономически и обществено-политически реформи, организираната престъпност и сивата икономика доминират. Безработицата може да стане рекордна, а обедняването да обхване не само средната класа. Все повече хора ще живеят в условия на материални лишения, което заплашва със социални бунтове и безредици или емиграция.
В случай, че управляващите се откажат от финансовата дисциплина ще настъпи икономически хаос и несигурност. Ще има разцепления в управляващите партии и циклично редуване на политически и парламентарни криза, нараства инфлационен натиск и паническо бягство на капитали от страните в региона. Продължителната политическа криза, растяща бедност, повсеместна корупция и пълна загуба на обществено доверие към политическата класа, което може да доведе до нарастване на тенденциите към сепаратизъм. На дневен ред идват авторитарни и националистически режими. Политическата система се радикализира до крайни диктатури, включително и военни.
Възможно е да се изпадне в остра ресурсна криза, а изменението на климата да става все по-осезаемо Региона ще се обезлюдява и ще се заселват все повече имигранти от Азия и Африка, което може да засили радикалния ислям. Прогнозируем пик през 2035-2040 г. на миграционна вълна от арабско-азиатски произход с потенциал за отсядане на Балканите на 2 милиона мигранти, като първоначалната тежест ще бъде поета от България. Нелегалната имиграция ще е неконтролируема. Към нея се прибавя и демографската експанзия на албанците в Косово, Македония, Южна Сърбия и Черна гора, с традиционната агресивност на албанския фактор на Балканите.
Във вътрешен план влошаването на социалната среда катализира вълна от терористични актове с нееднородна или допълваща се етническа, религиозна и идеологическа мотивация – ислямисти, албанци, анархисти. Мюсюлмани от региона ще се включват като наемници и доброволци във войни в Близкия изток. Възможно е да последва неконтролирана „пандемия” на организираната престъпност и тероризъм. Не са изключени и самоубийствени терористични атаки, първоначално в големите турски градове, а след това и в другите страни.
Възможност отделни групировки да придобият силата и влиянието от началото на 21 век, когато решават вътрешните си конфликти с въоръжени сблъсъци, а при намеса от страна на държавата организират атентати срещу водещи политически фигури. Терористи и престъпници ще се възползват от граждански сблъсъци, които ще са породени от рухването на националните икономики
Нараства силата на организираната престъпност във всички балкански страни, с вероятно най-силни прояви в Косово и отслабената Черна гора. Балканите стават все по-значим контрабанден център на наркотици и акцизни стоки потоци, насочени към Западна Европа и се превръщат в престъпно гнездо за оръжие и наркотици, на ислямския фундаментализъм и на тероризма
На фона на катастрофално състояние на жизнения стандарт, междуетническото напрежение отново преминава в открити конфликти, които дестабилизират целия регион. Проявява се стремеж към национално хомогенизиране. На Балканите избухват междуетнически конфликти. Стига се до натиск за прекрояване на границите. Най-непредвидимо е бъдещето състояние на албанската нация, като прогнозите варират от създаване на Голяма Албания, включваща Косово, Западна Македония и населените с албанци общини в южните части на Сърбия и Черна гора, както и части от Епир в Гърция, населени с албанци чами (свързани с дейността на т. нар. Армия за освобождение на Чамерия от преди няколко години като част от идеята за създаването на „Армията за освобождението на окупираните албански територии“) до противоположната възможност Албания да потъне в хаос и вътрешно противопоставяне, Косово да се превърне в държава – „черна дупка“. Евентуално разпадане на Босна и Херцеговина, която да бъде поделена между Сърбия и Хърватия, но да се запази и една обособена мюсюлманска част, която да се крепи на помощта от Турция, Иран и Саудитска Арабия.
По сходен модел биха могли да се появят и други мюсюлманските анклави на Балканите, с различна степен на автономия. Сърбия ще оказва натиск за обединение с Черна гора и би могла да присъедини Северно Косово, а да изгуби Бачка в Северна Войводина в полза на Унгария. Не е изключен и спор между Сърбия и България за Западните покрайнини. Възможни са сепаратистки прояви сред унгарското малцинство в Трансилвания и засилване на националистическата реторика и в Румъния, и в Унгария, което да доведе до отцепване на Трансилвания и присъединяването й към Унгария.
Най-голяма заплаха носи развитието в Македония. При катасторфичният сценарий тя престава да съществува. Подобно развитие ще засегне интересите на България, а също и за Албания, Гърция и Сърбия. Тук е възможен конфликт с интересите на големите държави, в частност САЩ, които предпочитат Македония да се запази в интегралната си цялост или в някаква друга форма и биха предизвикали „контролирана война“. Възможно е във военния конфликт да се включи и Турция, което да предизвика и съответната реакция на Гърция. Все пак, размерите на подобен конфликт биха били ограничени, защото високата средна възраст и високия процент население над 65 години във всички балкански страни ще ги затруднят да формират и попълва крупни въоръжени формирования за очертаните конфликти към 2035г. Това е една от причините очертаният сценарий да с много ниска степен на вероятност.
Очаквайте Сценарии за развитие на отделните балкански държави до 2035 г.