Двуглавият орел става официален герб на Руската империя през 1857 година, утвърден от император Александър II. Решихме да разберем, как този загадъчен символ се е озовал на Руска земя.
Като хералдичен символ на Русия (тогава още Велико Московско княжество) двуглавият орел се появява за първи път през 1497 година при Йоан III. Тогава орелът украсил Големия Държавен печат. Това било сериозно новаторство — преди това официалната хералдика се е ограничавала с изображенията на Кръста, Спасителя, Богородица, Георги Победоносец и други светци. Така, двуглавият орел станал първият в Русия «нехристиянски» и анималистичен символ, който се използвал като официален държавен знак.
Двуглавият чеиз
Както е известно, двуглавият орел е бил герб на Византийската империя. Повечето историци обясняват появяването му в Русия с брака на Йоан III с византийската принцеса София Палеолог, която донесла този хералдичен знак като «зестра». Разбира се, Великият Московски княз лесно е можел да се откаже от неприемливата за руското око птица, но набиращата политически обороти Москва се е нуждаела от сериозни идеологически образи (днес ги наричат бренд) за международното си признание. Работата е там, че на Запад били зле осведомени за нюансите на руската политическа картина и предполагали, че на Изток е разположена безкрайната Татария, където хората пият мляко от кобили и спят върху голата земя.
Двуглавият орел предоставял на московските князе възможност за по-цивилизованото им позициониране на международната арена, показвайки на западното общество блестяща «генеалогия» — приемственост на властта от Рим и Византия. Впоследствие, при цар Василий III, това ще се развие в сериозна религиозно-политическа концепция «Москва е Третият Рим».
„Хабсбургската птица“
Интересно е, че през 1442 година, около 55 години преди появата на печата на Йоан III, двуглавият орел се появил върху държавните печати на германската Свещена Римска Империя. Император Фридрих III Хабсбург също се е смятал за пълноправен приемник на Рим. Но двуглавата птица той я е заимствал не от своя заклет конкурент, Византия, а от други немскоговорещи монарси — бургграфовете Вюрцбургски и херцозите Баварски. Редица източници смятат, че двуглавият орел е дошъл от Русия именно от Хабсбургите, а не от византийците, тъй като последните никога не са използвали орнитологичния символ върху държавните печати.
Татарската валута
Византийската и хабсбургската версии имат своите слаби места. Например, не може да се обясни, защо орелът, като «чеиз» се е появил върху държавния печат почти 20 години след сватбата на Йоан III и София Палеолог. Що се отнася до «хабсбургската птица», не е ясна, защо Русия е трябвало да приеме символа на империя, с която на практика не е имала никакви политически връзки; освен това Хабсбургите са били католици. Друго са близките съседи… имаме предвид Златната Орда, която известно време е секла монети с изображението на двуглав орел. Разбира се, Йоан III е държал в ръце „татарската валута“. По време на неговото царстване Златната Орда е преживявала период на разпадане, докато през 1483 година не прекратила съществуването си. Възможно е Великият Московски княз да е искал да разиграе картата на приемствеността от някога могъщата държава, поради което е и поставил върху печата символ, познат на другите «татарски ханства», които се образували след разпадането на Ордата.
Йоан III и Философският камък
Известно е, че Йоан III не е бил равнодушен към западните специалисти, които руските емисари ангажирали в цяла Европа. От историята добре знаем за италианските архитекти Аристотел Фиораванти, строителя на Успенския събор, и Пиетро Антонио Солари, строителя на няколко кремълски кули. Известно е, че всички западни строители от онова време са били в цехове, представляващи тайни закрити общества. Много общества на строители на Запад са използвали символиката на двуглавия орел. Не е изключено, Йоан да е «заимствал» знака именно от експатите-архитекти.
Освен това, двуглавият орел като символ широко се е използвал и в модерната тогава алхимия. При алхимиците той е символизирал Философския камък, а също така и самия процес на получаването му, който се нарича Magnum Opus, или «Великото Правене». Тъй като в двора на Йоан III е имало много чужденци, вероятно някой от тях се е занимавал с алхимични опити. Например, лекарите, аптекарите, които, както е известно, поголовно по онова време са били увлечени от получаването на Философския камък. От тях е могъл московският владетел да заимства «вълшебния символ» като личен печат.
Трябва да се каже, че в края на XV век в Стария Свят използването на двуглавия орел е било модерна тенденция. Може би, след като Йоан III, е видял орнитологичния знак като печат в някакъв чуждестранен договор, да е решил да последва тенденцията. Просто защото му е харесал. Тази версия, разбира се, звучи лекомислено, но все пак…
Алексей Плешанов
Источник: Откуда на Руси появился двуглавый орел
© Русская Семерка russian7.ru