Светът не се състои само от САЩ и Европа и никой друг не иска да следва заплахите им срещу Русия
Мисълта за нова студена война е била вероятно последната, която е могла да дойде на ум на президента на САЩ Барак Обама във вечерния здрач на 22 октомври 2012 г. Тогава се състоя прословутият му дебат в Университета Лин, щата Флорида с неговия съперник от Републиканската партия Мит Ромни, който съвпадна с датата на т.нар. „нощ на дългите ножове”.
За да натрие носа на Ромни, Обама се подигра с твърдението му, че Русия представлява най-голямата геополитическа заплаха за САЩ през ХХI век. Предварително добре редактираната насмешлива фраза на Обама звучеше така: „Губернаторе, радвам се, че все пак признавате, че Ал Кайда представлява заплаха за нас, след като само преди няколко месеца, когато ви попитаха за най-голямата геополитическа заплаха, пред която е изправена Америка, вие отговорихте, че това е Русия. Повтарям, не — Ал Кайда, а Русия. Затова ще ви припомня, че вече не сме в 80-те години на миналия век и че студената война приключи преди повече от двайсет години. Виждам обаче, че когато става въпрос за тази сфера, вие изглежда искате да върнете външната ни политика от 80-те години”.
По време на цялата си последна предизборна кампания Барак Обама сочеше „презареждането” на отношенията с Русия като най-голямото външнополитическо постижение на първия си президентски мандат. Той с гордост говореше за преговорите с Москва за съкращаване на стратегическите въоръжения, за безценната помощ на руснаците при създаването на мрежата от транзитни маршрути към и от Афганистан, известна като „Северната разпределителна мрежа”, даваше и други примери, свързани с афганистанската война, ограничаването на руските военни доставки за Иран и склонността на Русия да подкрепи антииранските санкции, наложени от САЩ. Той изтъкваше всичко това, за да докаже колко успешна е била външната му политика.
Не знам кога точно Обама е премислил и е решил да се обърне на 180 градуса и да възприеме тезите на съперника си Ромни. Самият той свързва тази метаморфоза изцяло със събитията в Украйна, развили се четири месеца след присъединяването на Крим към Русия. Както показват последните му изказвания, за този кратък период Обама успя да се хвърли от едната към другата крайност. А от наложените в началото на август санкции срещу Русия, американският президент изглежда изпитва истинско удоволствие, по-конкретно от факта, че именно той „налага преграда пред истинския прогрес” на Русия и „още повече отслабва руската икономика”.
Обама не крие ликуването си, като не престава да повтаря, че „перспективите за растеж на руската икономики са близки до нулата”. Подобна демонстрация на неприкрито озлобление обаче се отразява крайно негативно върху имиджа на Америка в очите на световната общност. Бъдете сигурни, че извън пределите на Северна Америка и Западна Европа съществува цял огромен свят, който наблюдава тези изпълнения на Обама с нарастващо недоверие и възмущение.
По-голямата част от международната общност, т.нар. мълчаливото мнозинство, трябва да е наясно с няколко ключови момента в това странно на пръв поглед поведение на Обама. Нека първо си зададем няколко въпроса. Как американският президент може да си присвоява изключителното право да интерпретира международните норми така, че те винаги да обслужват провежданата от него политика? Как би обяснил американската агресия против Ирак и Либия, довели до разрушаването на двете държави, или пък скандалната си намеса в Сирия? Кой на практика носи отговорността за началото на преврата в Украйна в края на 2013 г.? Уви, Обама изглежда не си дава сметка, че със своите действия вреди на самия себе си и ерозира доверието към американската политика и, че всичко това в крайна сметка има поразяващ ефект. Пример за това е очарователната реторика на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който в навечерието на посещението си в Делхи в началото на август се опита да улучи верния тон. Тя обаче по никакъв начин не произведе очакваното впечатление в Индия.
Вместо това, на 9 август пресаташето на Министерството на външните работи в Делхи потвърди, че индийският външен министър възнамерява да обсъжда с Кери не санкциите срещу Русия или събитията в Украйна, а скандалните разобличения на бившия агент на ЦРУ Едуард Сноудън за шпионската активност на Националната агенция за сигурност на САЩ в Индия. В тази връзка той посочи, че: „Както знаете, в Индия е налице сериозно безпокойство във връзка с разрешението, дадено на американските агенции да нарушават правата на отделни лица и организации, както и на индийското правителство. Очевидно е, че това поражда силно възмущение в страната”.
Общата картина, която се очерта в коментарите на индийските медии за мисията на Кери, бе като за зле подготвена и изчерпваща се със стремежа да бъде договорена продажбата на повече американски оръжия за Индия, както и да потърси пътища за преодоляване на пречките пред износа на американски ядрени реактори на индийския пазар. В повечето индийски анализи Кери изглеждаше досущ като безкрайно уморения от живота търговски пътник от известната пиеса на Артър Милър.
Защо става така? Та нали Индия правеше всичко възможно, за да демонстрира любовта си към предшественика на Обама — Джордж Буш младши. Очевидно дълбоко в съзнанието на индийците, включително и на елита, се е наложило впечатлението, което днес вече много трудно може да бъде преодоляно, че Обама е откровен циник и егоцентричен опортюнист, напълно лишен от каквито и да било убеждения и затова непрекъснато е склонен към всевъзможни политически „лупинги”.
Струва ми се обаче, че именно последният от тези „лупинги”, свързан с отношението му към Русия, ще удари изключително силно по американските интереси. Достатъчно е да споменем, че за Индия американската стратегия, насочена към промяна на баланса в Азия, изглежда толкова неприемлива, че Делхи в никакъв случай не би се ангажирал с нея. Обама не осъзнава, че светът не е заинтересован от изолацията на Русия или от отслабването на нейната икономика в момент, когато глобалната икономика изпитва крещяща нужда от повече центрове на растеж, особено извън западния свят.
Така, ако се окаже, че Европа иска да внася само руския природен газ, а реши да наложи ембарго върху доставките на руски петрол, това ще бъде прекрасен подарък за бързо растящите икономики — било на Индия, Китай или Виетнам. Ако Европа вече не иска да купува руско въоръжение, това също е отличен подарък за Индия, Ирак, Египет, Венецуела, Бразилия и редица други държави, които ще продължат да сключват сделки за доставка на военна техника и оръжие от Русия.
Не бива да забравяме за съществуването на ШОС и БРИКС — организации, които въобще нямат никакво намерение да се съобразяват с външнополитическите „лупинги” на Обама. Американският президент очевидно не си дава сметка, че инструментите на студената война отдавна са се изчерпали. Проява на откровена наглост от негова страна е да си въобразява, че е нещо като приказния „хамелнски ловец на плъхове” и останалият свят покорно ще го следва навсякъде. Всъщност, защо светът трябва да поема бремето от участие в американските войни, само за да спаси недосегаемия статут на американския долар и да съхрани глобалната хегемония на Америка, въпреки очевидния й упадък?
Новооснованата банка на БРИКС трябва да се превърне в съперник на Световната банка и МВФ. Нейното създаване, както се изрази един известен индийски стратегически експерт, шеф на Националния съвет за сигурност на Индия, „предвещава края на западното господство в глобалния финансов и икономически ред” и вече е необратим факт. Индия, Бразилия и Китай не се опасяват от западните ограничения, наложени на руските банки и не възнамеряват да се съобразяват с тях. И това е само една от причините, поради които смятам, че санкциите на Обама срещу Русия са обречени.
(Indian Punchline, Reflections on foreign affairs)
в. „Русия днес“