Обкръжаването на Русия

Автор: Иван Петрински.

Влошаването на отношенията между Русия и Турция в резултат на свалянето на руския Су-24 над Сирия има значително по-далечни цели от обичайното съсипване на приятелството, дори и престорено, между две съседни държави.

Изглежда да е напълно ясно, че поръчителите на това влошаване строят мащабни планове; за втори път през последното столетие (вж. Успоредици по-долу) се оказва възможно Русия да бъде обкръжена и това се прави вече четвърт век след съветско-американската среща на най-високо равнище край Малта; веднага бе забравено обещанието НАТО да не напредва „нито дюйм” към границите на Съветския съюз в замяна на изтеглянето на съветските войски от Германия и разпускането на Варшавския договор.

Обкръжаването на Русия днес продължава да бъде най-важната задача на Запада; там обаче никак не искат да си спомнят за предишния опит за обкръжаване – далеч по-страшно впрочем, когато във времето на Гражданската война в Съветска Русия (1918–1922) цели 14 държави нападнаха тия земи, за да отмъкнат кой каквото може; Октомврийската революция и властта на болшевиките бе само повод за това варварско нахлуване – поне в това са единодушни всички изследователи на тия събития, и източните, и западните.

Обкръжаването на Русия придоби по-завършен вид едва наскоро, след включването на Турция сред открито неприятелските й страни миналия месец. Сега от запад и от изток, а на практика – и от север (вж. по-долу в текста), Русия е плътно обградена от държави, членки на НАТО, от марионетни на САЩ режими или просто от държави, които не са в състояние да откажат политическа услуга на Запада (всички те са в мастиленосиньо). Това обкръжение е не просто дълбокоешелонирано, то е съвсем непрекъсваемо – от западната граница на Русия през Европа и Северна Америка до бреговете на руския Далечен изток. Като съюзнически, приятелски или неутрални (на картата – с цветовете на релефа си) в непосредствена близост до руските граници остават държавите предимно на юг от Русия, държавите от Евразийския икономически съюз, Сърбия, Босна и Херцеговина и Македония, както и четирите микроскопични европейски държавици, които не възприеха санкции към Русия – Андора, Монако, Ватикана и Сан Марино. Черна гора е причислена към неприятелските на Русия държави въпреки преобладаващите антинатовски и проруски настроения сред населението й поради продажното си политическо ръководство и очевидно скорошното приемане в НАТО.

Карта на автора.

Ще се върнем пак на този първи опит за обкръжаването на Русия, но засега е важно да се разбере добре, че влошаването на отношенията между Русия и Турция бе жизненоважно за Запада – заради черноморския излаз, заради проливите и заради тръбопроводите. Както впрочем и затварянето на последното късче по бреговете на Синьо море, на което можеше хипотетично да стъпи Русия – Черна гора получи предложение за членство в НАТО едновременно със свалянето на руския Су-24; въпреки натовските бомбардировки там преди десетилетие и половина.

Обкръжаването на Русия само изглежда да е постигнало максимален успех от запад и от изток; безкрайно дългите брегове по северните морета и най-големият в света флот от ледоразбивачи, който впрочем до 2020 г. ще се увеличи значително, не прави Русия много по-свободна в действията й. Беринговият проток е препречен от американския о. Свети Лаврентий, на който наистина няма военна база вече, но пък винаги при нужда може да се изгради. Руският излаз към Световния океан от запад пък минава между норвежкия архипелаг Шпицберген, демилитаризиран наистина, и самата Норвегия, която е член на НАТО, а по-сетне – покрай датските Фарьорски острови и Исландия, също натовска земя. На Фарьорските острови има голяма датска военноморска база и огромна натовска радиолокационна станция. Военновъздушната база до Кеблавик в Исландия НАТО наистина вече закри на 30 септември 2006 г., но там цялата инфраструктура е напълно съхранена и поддържана и може при нужда да бъде разконсервирана за броени дни. Не трябва да се изключват в случая и американските бази „Туле” и „Норд” в Гренландия, макар те да изпълняват значително по-мащабни задачи от руския излаз в Атлантическия океан.

Така относителна свобода Русия все още има на юг, като не бива да се забравя, че Япония е само на крачка от руския Сахалин, от Курилските острови и от Владивосток.

* * *

Успоредици

Съветска Русия към края на март 1919 г., в самото начало на същинското чуждестранно нахлуване на руска земя. Чуждестранната военна интервенция срещу Съветска Русия в годините на Гражданската война там бе формално срещу болшевишкото правителство, но това си остана само повод всяка от участващите 14 държави да отмъкне каквото може; почти никоя от държавите завоевателки не успя да се облагодетелства, а които все пак отнесоха по-нещо, като Полша и Япония, след двайсетина години трябваше да го върнат.

Карта на автора.

Годините на чуждестранната интервенция в Русия, когато и държави от Централните сили, и от Антантата, и от Северна Америка и Австралия навлязоха дълбоко в руската земя, правителството на Съветска Русия и Червената армия преодоляха сравнително бързо. Впрочем съвсем незначителното българско участие в тия събития заслужава нарочно разглеждане.

Днешното обкръжаване на Русия не е по-страшно; и то ще е неуспешно. Вече многократно се налагаше тук да се споменава – уроците на историята трябва да се заучават прилежно; само така може да се провижда в бъдещето.

Източник: „Гласове“.