1 март 2018 г. вероятно ще влезе в учебниците по история. В този ден президентът на Русия Владимир Путин гръмко обяви пред целия свят за създаването на революционни руски оръжия, които вероятно ще променят глобалния баланс на силите. Безпилотни свръхскоростни подводници, крилати ракети с ядрен двигател и нови междуконтинентални балистични ракети – според Путин въоръжена с тези технологии, Москва вече разполага със стратегически ядрени сили, способни да преодолеят всяка съвременна и перспективна система за противоракетна отбрана. Независимо дали това се харесва на някой или не, изводът от манифеста на Путин е еднозначен – светът се намира на прага на нова геополитическа реалност. Опитите на Съединените щати да подчинят Русия по пътя на военното превъзходство окончателно претърпяват крах. Първа точка в днешния дневен ред вече е въпросът за създаването на нова глобална архитектура за сигурност в един многополюсен международен ред.
Как се стигна дотук?
След рухването на Съветския съюз САЩ са пред съдбоносен избор. Във Вашингтон се водят разгорещени дебати за бъдещата американска политика спрямо Русия. Според „ястребите” Москва е загубила важна битка, но не е окончателно сразена. Русия продължава да разполага с мощен възпиращ фактор – Стратегическите ядрени сили все още поддържат глобалната система за сигурност с гарантираното унищожение на всеки потенциален противник. Международната система до този момент се крепи на един прост принцип – страх. Заплахата от противниковите ядрени ракети принуждава както Москва, така и Вашингтон да съблюдават определени интереси на опонента си. Така по време на Студената война се раждат неписаните правила какво може и какво не в големия геополитически сблъсък. За да бъде съкрушен руският геополитически полюс, трябва неминуемо тези сили да бъдат обезвредени, убедени са „ястребите”. Не така смятат обаче повечето реалисти във Вашингтон. Москва следва да бъде включена в нова глобална система за сигурност под лидерството на САЩ, а не да бъде третирана като противник. Опитът за налагане на военно превъзходство над Русия ще бъде грешка, твърди „бащата” на политиката на сдържане спрямо СССР Джордж Кенан. Едно разширяване на НАТО в преследване на тази цел би било „трагична грешка”, смята големият американски дипломат. Вероятно никога няма да узнаем как би изглеждал светът днес, ако Белият дом се беше вслушал в съвета на Кенан. Вместо разбирателство с Русия и спазване на ангажиментите си за неразширяване на НАТО Съединените щати започват рискованата игра за налагане на военнополитическо превъзходство чрез неутрализиране на руските стратегически ядрени оръжия.
В първите години на XXI век става ясно, че Америка категорично тръгва по този път. Започва походът на Северноатлантическия пакт към руските граници. През 2002 г. САЩ излизат от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и започват мащабни инвестиции в комплекси за ПРО. На теория Вашингтон може да нанесе изпреварващ „мълниеносен глобален удар” (Prompt Global Strike), който да „занули” руският ракетен потенциал. От своя страна изстреляните срещу САЩ руски междуконтинентални балистични ракети, които не са неутрализирани с удара, следва да бъдат прехванати от системите за противоракетна отбрана. Такъв опасен сценарий, вероятно, не желае никой, но подобна комбинация на голямата шахматна дъска дава на Америка безценен лост за натиск и сдържане на Москва – Русия просто ще бъде принудена да капитулира, убеждават американските стратези. Официално Вашингтон декларира, че системите за ПРО в Източна Европа се изграждат срещу „иранската ядрена заплаха”, но за всички е ясно каква е реалната цел. След ядреното споразумение с Техеран иранска опасност вече не съществува. „Защо тогава построиха противоракетна система в Румъния?”, риторично пита руският президент. Наред с комплексите за ПРО в Румъния и Полша Съединените щати инвестират в колосален флот за сдържане на Русия. В него влизат пет ракетни крайцери и тридесет ескадрени миноносци, които са снабдени със системата за противоракетна отбрана „Егида”. Всички подобни комплекси са базирани на универсалната платформа MK-41, която позволява изстрелване на крилати ракети „Томахоук” – т.е. комплексите за ПРО са едновременно средство за отбрана, но и мощно нападателно оръжие. Съединените щати вложиха стотици милиарди долари в преследването на дългосрочната стратегическа цел за военно сдържане на Русия. С тази задача НАТО се разшири в Източна Европа и установи контрол над страни като Румъния и България. Това беше светът до 1 март 2018 г. След този ден международният ред бавно се връща към равновесието от Студената война. Новите руски военни технологии обезсмислят всички скъпоструващи системи за противоракетна отбрана и от тях остава единствено настъпателния компонент чрез ракетите „Томахоук”, които по дефиниция са абсолютно недопустими за наземно разполагане като противоречащи на Договора за ликвидиране на ракети със среден и малък обсег да действие.
Новият баланс на силите
Като излязоха от Договора за ПРО през 2002 г. САЩ мимоходом се съгласиха с факта за развитието на руската ракетна програма. Стратезите в Пентагона очевидно са разчитали, че Русия се намира в катастрофално икономическо, финансово и политическо положение и няма да успее да модернизира остарялото военно наследство на Съветския съюз. Във Вашингтон дори с ирония наричаха мащабната руска програма за превъоръжаване до 2020 г. „книжен тигър”. „Сдържането на Русия не се случи”, обяви Владимир Путин при шокиращото представяне на новите руски оръжия. Оказва се, че въпреки санкциите, огромният международен натиск и опитите за поставяне в изолация, Русия не просто е съумяла да се възстанови от колосалните щети след рухването на СССР. В същото време Москва е успяла да реши големите структурни проблеми пред страната и да изгради стабилни основи за бъдещо развитие.
По думите на Путин благодарение на технологичния пробив Руската федерация вече разполага със стратегическо оръжие, което „безпрепятствено преодолява всяка съвременна и перспективна система за противоракетна отбрана”. С новите оръжия скъпоструващият противоракетен щит на Вашингтон се превръща просто в „чадър с дупки”, както се пошегува военният министър на Русия Сергей Шойгу. Това означава, че десетилетната американска политика за разширяване на НАТО и сдържане на руския стратегически ядрен потенциал претърпява грандиозен провал. Митът за военното превъзходство на САЩ е развенчан. В новите условия на по-бързи от торпедо безпилотни ядрени подводници опората на американската армия – флотът, както и гръбнакът на икономиката на Съединените щати – Източното и Западното крайбрежие, са поставени под екзистенциална опасност. Пред очите ни се пренаписват военни доктрини и стратегии. След 1 март САЩ вече няма да могат да разчитат на аксиомата за потенциална руска ракетна атака през Северния полюс – новите ракети позволяват нанасяне на ответен удар с междуконтинентални балистични ракети дори през Южния полюс. Ако се вярва на думите на Путин, военната революция обхваща и крилатите ракети – днешните ракети имат радиус на действие 2000-3000 километра. Новите образци с ядрени двигатели, демонстрирани от президента, са с практически неограничен обхват.
Нова надпревара във въоръжаването или нова Ялта?
В отговор на оръжията, постъпващите на въоръжение в руската армия, цялата военна стратегия на САЩ трябва да се преразгледа. Подобно на ситуацията след краха на Съветския съюз и днес Вашингтон е поставен пред съдбоносен избор. Пътищата са два. В случай, че предпочетат да продължат с досегашната стратегия за налагане на военно надмощиe над Русия американците ще трябва да започнат нова скъпоструваща надпревара във въоръжаването. За да достигнат равнището на съвременните руски разработки, САЩ ще трябват да вложат милиарди долари и да чакат години, а според Владимир Путин – дори десетилетия. С такива пари Вашингтон не разполага. Това може да означава болезнени реформи, които да дестабилизират ситуацията около американския военно-промишлен комплекс, а в сложната вътрешнополитическа ситуация в САЩ никой не желае такъв развой на събитията.
Една нова Студена война 2.0 без никакви правила е кошмар за Европа, която се озовава на фронтовата линия и ще бъде пометена при потенциален сблъсък. За големите европейски столици това е ужасяващ сценарий. Този страх е постоянната отправна точка в политиката на европейските лидери след края на Втората световна война – той лежи в основата на излизането на Франция от военната структура на НАТО през 1966 г., както и на прословутата Ostpolitik на канцлера Вили Бранд. В такава нова ситуация първостепенна задача за Европейския съюз става утвърждаването на нова глобална система за сигурност, в която една самостоятелна Европа да се чувства защитена. С новото руско оръжие военното значение на НАТО рязко намалява, а Берлин, Париж и другите столици са все по-малко заинтересовани от укрепването на алианса на Стария континент. Никой в Европа няма интерес от нова гонка във въоръжаването. Процесът е дълъг и сложен, но вероятно рано или късно „Сармат”, „Кинжал” и другите нови образци съвременно руско оръжие ще принудят САЩ към обща работа с Русия по строителството на нова глобална архитектура за сигурност, чрез която Вашингтон на практика ще признае раждането на многополюсен международен ред.
Източник: http://a-specto.bg/
Автор: Николай Николаев