Името на художника Николай Ефстафиевич Симаков става известно в Русия, благодарение на професионалните му изследвания и публикации в областта на орнаменталното изкуство. Той посвещава много години от живота си на тази дейност, превръщайки се в един от тези, които откриват за света красотата и уникалността на централноазиатската орнаментика.
В Самарския областен музей за произведения на изкуството се съхранява автопортретът на Симаков – високо чело на интелигент, пухкави мустаци, големи живи очи, изпитателно се взират в зрителя. Такъв е бил този приятел и съратник на Пьотър Алабин. Портретът е предаден на музея през 1900г. от вдовицата на художника, Е. Д. Симакова. Тя играе важна роля в живота на съпруга си и е била активен общественик. През 1868г. Е.Д. Симакова заедно с Олга Г. Аксакова и съпрузите Алабин участва в музикално -литературна вечер, в полза на гладуващите, а през 1880 г. тя дарява на Самарската обществена библиотека 185 книги.
Роден в Симбирск, художникът Николай Симаков пристига в Санкт Петербург, където постъпва в Императорската художествена академия и се дипломира като свободен художник. Работейки с акварел, той постига блестящи резултати.
В списание „Нива“ е публикувана една от рисунките му на историческа тематика, на която е изобразено как през 1444 г. Иван Андреевич Можайски изгаря своя болярин А. Д. Мамон и съпругата му.
Увлечен от темата за орнаментиката, художникът Симаков първо предприема пътуване из регионите на Централна Русия. Изследвайки народните занаяти, той прави задълбочено проучване на моделите и орнаментите на народните майстори в Чувашия и Мордовия. След като се завръща от пътуването си, Н. Симаков създава специални албуми въз основа на събрания от него богат материал, които са публикувани през 1875 и 1878 г.
Как се е създавало Самарското знаме
Несъмнено, съпрузите Симакови са били в близко приятелство с Варвара и Пьотр Алабин, изпратили двамата си синове да участват в освободителната борба на сърбите, споделяйки патриотичните и хуманните им настроения. Симакови с възторг приели идеята на семейство Алабин да изпратят на вдигналия въстание български народ знак на искрена подкрепа.
Знаейки склонността на Симаков към орнаменталистиката, Пьотър Владимирович му поръчал да направи скица на бъдещата реликва на българските бунтовници. Николай Евграфович се заел с изработването на Самарското знаме през 1876г. Любовта на художника към народното творчество се проявява в орнаментите за Самарското знаме и неговата символика. Варвара Василиевна Алабин собственоръчно избродирала лика на Богородица.
Самарската градска управа заплатила за скицата и материалите за знамето общо 320 рубли 50 копейки. Монахините от Иверския манастир се отказали от заплащане на тяхната работа, заявявайки, че „се радват да бъдат полезни във времето, когато другите даряват пари.“
Живот, в името на изкуството
Скоро Симаков има възможност да пътува до далечна и все още почти неизследвана Централна Азия, където в продължение на векове история е натрупан огромен пласт декоративно изкуство под формата на шарки и орнаменти
По това време известният художник Николай Каразин е в Санкт Петербург и се готви да предприеме поредното си пътуване до Туркестан в рамките на планирана експедиция. Симаков решава да тръгне с него.
По време на Сръбско-турската и Руско-турската война от 1877-1878 г. Каразин е военен кореспондент и илюстратор. Той представлява вестник „Новое время“, списанията „Нива“ и „Световна илюстрация“. В десетки скици, рисунки и акварели, много бележки и пътни очерци Николай Каразин е запечатал героични събития. Художникът присъства на церемонията по предаването на Самарското знаме на опълченските дружини като отразява и скицира това събитие.
Среща по време на експедиция
В края на Руско-турската война и двамата творци, смели, ентусиазирани и с известна доза авантюризъм, са привлечени от възможността да участват в експедиция, организирана през 1879 г. от члена на царското семейство Николай Константинович Романов, в изгнание в Самара. Великият княз е увлечен от идеята за изграждане на туркестанска железница и възможността за използване на Амударя като воден път към Каспийско море. Научната експедиция е посветена на тези изследвания. По мястото на сформирането тя е наречена Самарска.
Николай Каразин, който пътува, за да отрази бита на азиатските народи, и води дневник на пътуването и Николай Симаков, който си поставя за цел да изучи историята на централноазиатското народно изкуство.
Докато е в Самарканд, Симаков се заема със задълбочено проучване на мавзолея Гур-Емир. Художникът изобразява външната и вътрешната украса на мавзолея с подробна рисунка на орнаментите.
Гур-Емир, „Гробницата на емира“. Изграден по инициатива и със средства на Тимур през 1404 г., шедьовърът на персийската архитектура (стил азери) от епохата на Тимуридите, заема важно място в историята на световната ислямска архитектура.
Безкрайното изобилие от ориенталски форми и мотиви на различни племена и народи от Туркестан изумява художника. Орнаментите заобикалят Симаков от всички страни и са навсякъде: в ежедневието, в килимите и дрехите, в бижутата и съдовете, в оръжията, в дърворезбованите врати и надгробните плочи, в стенописите и т.н.
Пътешествието на Самарската експедиция се оказва дълго и трудно. Събраните там етнографски експонати са в основата на експозицията на Самарския краеведски музей.
Николай Симаков успява да събере голям и интересен материал, който предизвиква фурор.
Първото издание на албума „Изкуството на Централна Азия“ е публикувано през март 1882 г. Известният руски критик и изкуствовед В. Стасов отреагирал веднага на това издание, казвайки, че вътрешното съдържание на албума е рядко и ценно явление не само за Русия, но и за Европа. Според самия Н. Симаков орнаментът, както нищо друго, е отражение на най-дълбоките черти и характеристики на народите.
През 1883 г. в Санкт Петербург той публикува още един албум – „Руските орнаменти в старинните образци на художествено-промишленото производство“. Тези албуми са изключително ценен източник на информация за съвременните художници и етнографи.
Напускайки Самара, Николай Симаков работи като помощник секретар на Императорското общество за поощрение на изкуствата. Той завежда детското училище по рисуване към фабриката за гравиране на скъпоценни камъни в Петергов, а в края на живота си е бил неин директор. Построена през ХVIII век, фабриката се прославила с обработката на скъпоценни и полускъпоценни камъни.
Николай Симаков е изследовател и популяризатор на най-добрите образци на орнаментиката. Художникът посвещава живота си на тази благородна кауза и умира в Петергов през 1886 г., без да доживее 60-годишна възраст. Погребан е в некропола на Санкт-Петербург.
http://sgpress.ru/Obschestvo/Sozdatel-Samarskogo-znameni76425.html