Творбите на Михаил Врубел са мрачни, но многослойните платна, преизпълнени с дълбок символизъм са станали съвършено ново явление в изобразителното изкуство в края на XIX век. На мястото на движението и интригата идва тайнственото мълчание, класическите сюжети радикално се преосмислят.
Животът на художника е бил неспокоен и наситен. В продължение на няколко години Врубел работи в храмове и църкви. Той продължава да рисува картини до пълната загуба на зрението си.
Врубел е роден на 17 март 1856 година в Омск в семейството на военен офицер. Детството му минава в пътуване. След училище постъпва в юридическия факултет на Санкт-Петербургския университет. Той се увличал от философия, опера и живопис.
Врубел започнал да посещава вечерния клас на Павел Чистяков в Художествената академия. Там той нарисувал станалата известна илюстрация към „Анна Каренина“ – на нея е изобразена срещата на главната героиня със своя син.
По-късно Врубел посещава Императорската художествена академия. Младият художник поразява професорите с необикновения си стил и волната интерпретация на класическите сюжети. По това време той се увлича от импресионизма.
Постепенно Врубел се превръща от обикновен лекомислен студент в увлечен от работата и педантичен в детайлите художник. На 25 години Михаил започва да работи с удвоени сили, а неговият кръг от познати значително се разширява.
През 1884 година Врубел за първи път е поканен да работи над реставрацията на храм – това е била Кириловската църква, построена в Киев през XII век. Художникът е нарисувал няколко икони, а по-късно е изпълнил редица ескизи за Владимирския събор.
Завръщайки се в Москва, Врубел се проявява в качеството си на архитект и майстор на приложното изкуство, създава проект за фасадата на дома на Сава Мамонтов, работи върху оформянето на богати къщи. По това време художникът е в близко сътрудничество с легендата на московския модерн Фьодор Шехтел.
Познанството с Мамонтов довежда Врубел в Санкт-Петербург, където взема участие в Руска частна опера. По време на това турне той се запознава с певицата Надежда Забела, която изобразява в картината «Царевна-Лебедь». Ражда им се син, наречен Сава, но детето умира на две години.
През 1902 година се появяват първите признаци на душевно разстройство. Обзет от маниакалност, всяка сутрин посещавал изложбата «Мир искусства» и детайлно прерисувал елементите на собствената си картина «Демон поверженный» (Отчаяният демон).
По препоръка на известния психиатър Владимир Бехтерев супругата отвежда Врубел в Рязанска губерния, но по-късно се връщат в Москва, където художникът е лекуван в различни клиники.
«Аз го виждах във фази на крайна степен на възбудимост и обърканост, идеи с главозамайваща бързина, когато телесните средства не успяват след носещия се вихър. Той покриваше стените на дома си с фантастични и наглед нелепи линии и бои. Но ако се вслушаш в неговите думи и вникнеш в тях – тогава безсмислието изчезваше. Бяха разбираеми тези откъси, които не успяваха след неудържимо носещия се, но ярък образ“, – разказвал за Врубел Фьодор Усолцев, известен руски психиатър.
През 1905 година болестта на Врубел се изостря, но му е било присвоено званието академик. В края на февруари 1906 година художникът напълно загубва зрението си.
Михаил Врубел умира на 14 април 1910 година в клиниката на доктор Бари. На погребението Александър Блок нарича художника «вестник иных миров» (вестител на други светове). Три години по-късно умира и съпругата на художника – Надежда Забела.
http://www.aif.ru/culture/person/demon_zhivopisi
http://www.aif.ru/culture/gallery/1125732#id=3359417