Какъв е този медиен комфорт за определени политически фигури?
Защо на г-н посланика на Украйна Микола Балтажи се предоставя такова необятно медийно пространство, а в същото време изобщо не виждаме по екраните г-н Исаков?
Нима РФ не желае да представи собствената си гледна точка относно събитията по украинската криза? Или по-скоро определени медийни кръгове нямат никакво намерение да ни я представят. Тук от дълги години тръбят за свобода на словото и печата. Във Франция дори направиха т.н. Марш на мира. Меко казано това е смешно.
Ние не се радваме на никаква свобода. Нито духовна, нито политическа, нито икономическа. В духовната сфера се забелязва небивала експанзия на западната култура. Пропагандират ни се нови духовни ценности, качествено различни от тези, с които сме закърмени още от ранните си детски години. Герои на днешните дни вече не са благодетелите на обществата и радетелите на общочовешки ценности, а издигналите се по пирамидата на човешката кръв и пот. Продажни политиците, кариеристи, мутрафони, сутеньори, търгаши и най-обикновени крадци и измамници.
В политическата сфера на нас не ни се представя гледната точка на инакомислещите. Представят ни единствено позицията на западния свят.
Кой би могъл да твърди с чиста съвест, че той е единствено правилният?
Кое ни дава право да отхвърляме източния свят?
Кое ни дава право да подкрепяме карикатурите на Шарли ебдо и да оправдаваме поругаването на ислямските светини?
Кое ни дава право да ожесточаваме санкциите срещу Иран и особено срещу РФ само защото за разлика от нас държат на собствения си суверенитет и защитават собствените си интереси?
Или според съвременните представи за демокрация те нямат право на това?
Нима демокрацията е само тази, която ни се представя от западния свят и всеки друг е длъжен да се съобразява с нея?
Нашето общество вече е готово да я приеме за чиста монета и да пляска с ръце неистово в нейна подкрепа. Това ли е истината която така упорито търсим?
Или и този път ще се потвърдят думите на Гьобелс, че всяка лъжа повторена хиляда пъти се превръща в истина?
Къде е границата между доброто и злото и кого подкрепяме ние: по-малкото зло или по-малкото добро?
От коя страна на чертата се намираме ние българите?
Или както винаги сме разделени на две: управляващите подкрепят Запада, а обикновените хора застават зад източното православие олицетворено от РФ? Питам аз и отговор не искам, както е казал неповторимият Петър Слабаков.
Аз нямам представа колко са русофилите в България. Иска ми се да са преобладаваща част от нашето население. Защото ние трябва да помним някои неща. Коя друга нация единствена е проливала кръвта си за нашата независимост? Вярно е, че историята търпи компромиси. Вярно е, че времето лекува и най-тежките рани. Но ние не сме като англичаните, за които на света няма вечни приятели а само вечни интереси. Ние не трябва да забравяме кой сипеше бомбите си над София по време на Втората световна война. Не трябва да го забравяме! Както твърде бързо забравиха японците кой хвърли атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. При това без да има някакъв смисъл-единствено за демонстрация на сила и назидание. Аз лично по този въпрос имам еднозначен отговор и той съществено се различава от позицията на власт имащите. В подкрепа на Джон Лок, който твърди че в колибите се мисли малко по-различно отколкото в дворците.
Накрая искам да засегна една друга тема. Всеки един от нас разбира какво е притежавал, когато го загуби. Нещо подобно се случи и с българското правителство. Като коне с капаци подкрепяха позицията на ЕС относно Южен поток. Позиция, която по начало имаше за цел да извива ръцете на руското правителство и в частност на Путин. Само че те за толкова години не разбраха че с Русия такива действия са безрезултатни и още от самото начало обречени на неуспех. Такива каквито са и прословутите санкции. Изпълнявайки нарежданията които идват отвъд океана, ЕС и в частност нашите управници се опитват да изправят Путин до стената и да стегнат РФ в пръстените на анакондата. Подлагат я на все по-ескалиращи санкции, отрязват пътя и до капиталови пазари, високо технологични производства, опитват се да сринат икономиката и чрез давление върху рублата и срив в цената на нефта. И тук, те упорито отказват да признаят интелигентността на руските управници и в частност на Владимир Путин. Те просто винаги са с крачка пред западните стратези.
Нещо подобно се случи и с Южен поток. Докато като Хамлет се питаха дали да го бъде или не – веднага си отговаряха, че той не е приоритет на българските интереси и отговорът е по-скоро не. В този аспект се намесиха и неизвестно откъде пръкнали се експерти, които твърдяха, че ние нямаме никаква нужда от такъв проект. И изведнъж в тази сложна дилема се намеси най-важният играч-този който дава парите и който имаше намерение да построи за собствена сметка и риск целия грандиозен проект. Путин в прав текст ни каза, че щом не искаме да сме енергиен капацитет за цяла Европа, щом доброволно се оказваме от хиляди високоплатени работни места и развитие на собствен научен потенциал в енергетиката, то така и ще бъде. Южен поток ще си остане само на хартия.
И тук отново започвам да питам.
Защо никой от съветниците на премиера не се сети да предложи газов хъб на порт Варна преди идеята на Путин?
Може би защото те нямат широк спектър на мислене, а са свикнали да виждат само това, което им се каже. Докога нашите правителства ще настройват собствения си народ против исторически братския за нас руски народ?
Докога ще изпълняваме нарежданията на определени кръгове от ЕС без да имаме собствено виждане на събитията?
Докога ще предоставяме земята си за натовски плацдарм срещу РФ?
И какво търси изобщо страната ни във НАТО?
Изобщо някой питал ни е нас,обикновените хора искаме ли да се присъединим към Североатлантическия пакт?
Не разбираме ли, че при глобален конфликт точно тези бази на НАТО-в България, Полша, Латвия, Румъния и Естония, както и всички кораби, дислоцирани в Черно и Северно море ще бъдат обект на първа атака от руските ракети Искандер, за да се елиминират ПРО на натовските сили?
И кой, НАТО ли ще ни защити ако Турция-също член на НАТО реши да анексира Южна България под претекст, че е нейна територия от годините на Османската империя?
Ще ме попита ли някой тогава мен, като гражданин на Сливен дали искам да се наричам българин или турчин?
И какво значение ще има това за Европа?
ЕС просто ще се съобрази с директивите, спуснати отвъд океана. За някой това може да звучи невероятно. За жалост посветените българи /Слава Севрюкова и баба Ванга/предричат да се случи точно това.
Накрая искам да отправя един апел. Русофили от цяла България, изправете се! Без значение дали сме леви или десни нас ни обединява любовта на Вазов към Русия. Нека заедно дадем отпор на русофобската експанзия на определени правителствени кръгове. Да помислим както за нас, така и за бъдещето на децата ни. Защото Русия е единствената духовна надежда на планетата Земя. И това не е само мое съждение. Това твърдят най известните пророци на миналия век-Едгар Кейси, баба Ванга, Волф Месинг. Ще завърша с цитат от един велик български русофил:
„Русия! Колко ни плени
туй име свято, родно, мило!
То в мрака бива нам светило,
надежда – в нашите злини!
То спомня ни, че ний кога сме
забравени от целий свет,
любов, що никога не гасне,
за нази бди с най-сладък свет.“
Автор: Анатоли Коничев
гр. Сливен
02.02.2015 г.