Назанин Арманян, политолог. От 1983 г. тя живее в Испания, където е завършила политически науки. Анализът е публикуван в испанското електронно издание „Публико.
Ако се анализира външната политика на Реджеп Ердоган, ще може да се видят онези дълбоки промени, които се извършват след Студената война в международните отношения и в разположението ни силите в света. Заемайки изгодно положение между Балканите, Кавказ, Средният изток и Персийския залив, а също между араби, перси, евреи и кюрди, както и между т. нар. „мюсюлмански и християнски светове“, Турция се опитва да разиграва всички тези карти.
Наричат Турция „единствената ислямска държава в Северноатлантическия съюз“. И все пак добрите отношения между Анкара и Вашингтон бяха подкопани, когато Турция се обяви срещу санкциите против Иран, който е най-големият й търговски партньор, а също когато осъди израелското нападението срещу мирната флотилия с хуманитарна помощ за Палестина и постоянните удари на Израел срещу Газа (всичко това бе извършено с пълната подкрепа на САЩ).
Впоследствие в Сирия американските генерали проучваха въпроса за създаването на сухопътна буферна зона на турско-сирийската граница, докато Ердоган изискваше създаване на зона, забранена за полети, забравяйки за противовъздушната отбрана (ПВО) на Башар Асад, която е съветско производство, а също за руска военна база в Средиземно море. Американският президент Барак Обама вероятно си е мислил, че Ердоган ще постави пред мощната турска армия задачата да свърши с Асад и по този начин да спре конфликта. Но турският лидер в никакъв случай не е самоубиец: той за нищо на света не желае да бъде пряко въвлечен в убийството на десетки хиляди мирни граждани, както и да влезе в противоборство с Русия и Иран.
Тогава Белият дом намери друг изход: да разпространи войната върху целия регион, сформирайки за целта армия от местни наемници, преминали подготовка в Саудитска Арабия и ръководени от Пентагона. Това бе направено с цел да се установи контрол върху цялото това пространство, като се нанесе удар срещу Иран и бъдат продължени усилията за разпада на Русия. Или поне президентът Путин да бъде принуден да започне либерални реформи в икономиката и да отслаби държавния капитализъм, позволил му да превъзмогне социално-икономическия хаос, оставен от онези, които толкова прибързано погребаха СССР.
Всеки случай Турция явно гради отношенията със САЩ в хоризонтална плоскост, а не като сателит. Тя даде разрешение за разполагане на натовски радари на нейна територия за следене на руското пространство, но заедно с това засилва връзките с Москва и Пекин и дори обсъжда възможността да влезе в ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество, включваща Русия, Китай, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан плюс още 8 държави като наблюдатели или партньори – ред.) Нещо повече, Анкара купува от Китай система за ПВО за 3,4 млрд. долара (това впрочем дава възможност на китайците да влязат във военната система на страните от НАТО) и участва в реализацията на китайската инициатива за Нов път на коприната. Тази инициатива предвижда създаването на голяма мрежа от скоростни магистрали, а също прокарването на морски път, който ще свърже Китай с Европа и ще има разклонение към Иран. Ако, разбира се, сегашните конфликти в района дадат възможност този проект да се осъществи.
И е напълно очевидно, че САЩ вече нямат онова влияние от времето на Студената война за осъществяването на собствените си планове.
Седмица преди атентата в Грозни, извършен от хора, подкрепяни от Саудитска Арабия и Запада, руският президент учуди света, включително сънародниците си, обявявайки за обръщане на газопровода „Южен поток“ към Турция. Каквито и да са причините, Путин направи на Ердоган твърде изкусително предложение: 6-процентно намаление на продавания руски газ (Турция искаше 15%), модернизиране на турските газопроводи на компанията „Боташ“ и „Син поток“, обединяващи двете държави, увеличаване на газовите доставки, строителство на първата в Турция АЕЦ за 20 млрд. долара, съдействие в усвояването на Космоса чрез извеждането в орбита с руска ракета на спътника Тurksat-4B (до момента бе пуснат спътникът Turksat-4A).
Промяната на маршрута няма да се отрази на доставките на газ в Европа, които в момента се осъществяват чрез газопроводите „Северен поток“ и „Ямал“. Газът по „Южен поток“ ще мине през Турция и Гърция. Путин знае за вътрешните колебания на Ердоган, който още не е дал положителен отговор на неговото предложение. Възможно е турският лидер да желае да даде на САЩ възможност да го подкрепят по сирийския въпрос. Или пък очаква по-изгодни предложения от Саудитска Арабия и Катар, за да не отиде на сближаване с Москва (първата доставя петрол, втората газ – ред.) Ако подпише споразумението (с Русия), Турция не само ще получи тласък в икономическото си развитие, но и ще стане енергийният пояс на Евразия, държава транзитьор на газ в Европа, поради което ще нарасне влиянието й на международната арена. Русия пък ще получи възможност да влияе върху нейната външна политика.
Освен Турция във войната на санкции срещу Русия печелят и такива нови доставчици на плодове и зеленчуци като Мароко и Израел, сменили Испания и Гърция на руския пазар. Загуби ще понесат „Газпром“, европейските инвеститори, а също държавите, получили пари за транзита на руския газ на тяхна територия.
Преместването на фигурите върху шахматната дъска погубва хиляди човешки животи, за да печелят онези, които движат тези фигури от своите кабинети. /Бгнес