Заместник директор на Института по етнология и антропология при РАН, Владимир Зорин, Руски Дневник.
Този въпрос е актуален и за Русия, защото в нея са обединени трите лица на миграцията – тя е и приемаща, и изпращаща, и транзитна страна. Ние самите току-що преживяхме миграционна вълна. Посрещнахме около милион бежанци от Украйна, което по мащаб е съпоставимо с кризата, набираща сила в Европа.
Трябва да се отбележи, че проблемът с миграцията не е нов за Европа. През последните години притокът на нелегални нарасна във връзка с икономическите кризи и политическата нестабилност по периферията на ЕС, а и появата на ИДИЛ с ескалацията на конфликтите в Близкия Изток спомогнаха за настоящата криза.
Европа явно не бе подготвена за толкова голяма вълна от мигранти. Това се обяснява с редица причини. Първо, независимо от това, че необходимите документи бяха разработени и Съветът на Европа определи мерките, те много бавно се прилагат. Второ, сериозна пречка са усложнените бюрократични механизми за съгласуване и вземане на решение. Трето – отсъствието на политическа воля у определена част от политическия елит. Четвърто – борбата на различните гледни точки за бъдещето на ЕС – от крайно либералната до евроскептичната.
В резултат на това се оказа, че европейските страни не са подготвени за съвместни решения и съвместна отговорност. Тази неподготвеност предизвика паника в ръководството на ЕС. Сега всяка страна сама се спасява. Руските експерти бяха силно изненадани от факта, че евроскептичният тон се задава от страните в Източна Европа.
Аз смятам, че при така стеклата се ситуация, на Европа спешно ѝ се налага да предприеме комплексни мерки, насочени както навътре, така и навън. Ако говорим за вътрешните усилия, необходимо е да се преразгледа Дъблинската конвенция за определяне на държавата, отговорна за разглеждането на молбите за убежище. Освен това, необходимо е спешно да бъдат преразгледани правилата и процедурите за разглеждането на подобни молби.
Във външнополитически план са необходими срочни силови и административни мерки за укрепване на границите. Трябва например усилено да се патрулират морските граници и да се води борба с контрабандистите, за да не се допуска гибелта на хора. И, разбира се, нужна е помощ за страните, от които те са тръгнали, за да се намали броят на потенциалните мигранти. От страна на ЕС и ООН е необходима помощ за хората, струпали се в Либия, по-голямата част от които е съсредоточена по крайбрежието.
Трябва специално да се подчертаят дипломатическите усилия за стабилизация на обстановката в Близкия Изток, преди всичко в Сирия и Либия.
Ако става дума за в близко бъдеще, то може да се очаква, че Европа ще приеме тези бежанци, които вече са пристигнали. Но това вече е свързано със сериозни рискове. На първо място, това е заплахата от тероризъм, защото сред бежанците може да има скрити екстремисти. Също така, могат да възникнат междунационални конфликти, както сред различните групи от мигранти, част от които съвсем доскоро бяха на противоположни страни на барикадите, така и на база омразата на местното население към мигрантите и кризата на мултикултурната политиката. Възможен е и ръст на радикалните настроения в обществото.
Напливът на мигранти в момента – това е сериозно изпитание за ЕС. Изказват се съмнения за целесъобразността от запазване на шенгенския феномен, поставят се под съмнение общоевропейските ценности.
Впрочем, няма съмнение, че Европейският съюз ще устои. Но той ще стане друг, сред политиците ще настъпи политическо отрезвяване. Ще разберат, че има неща, с които трябва да се съобразяват.
Много е вероятно тази ситуация да накара ръководителите на ЕС да се замислят за това, доколко правилен е подходът им по отношение на РФ. И те да разберат, че Русия не е конкурент, а съюзник в решаването на много проблеми, в частност за урегулирането на кризите в Сирия и в Украйна.