Както възрастните хора казват на малките деца – “Вярвайте в мечтите си и се трудете, за да ги направите реалност”, така и аз сега бих казала на всички мои връстници, приятели и познати, които искат нещо много силно, но липсата на воля и стимул да се борят и да чакат колкото е нужно, ги отказва, бих ги посъветвала същото – “Когато много силно искате нещо, когато не се отказвате, когато не спирате да вярвате в себе си, че можете да го направите реалност, повярвайте ми – когато най-малко очаквате, всичко се сбъдва.”
Да се върна на моята мечта. Още от втори клас, когато започнах да изучавам руски език в училище, когато започнахме всъщност да изучаваме културата и наследството на руския народ, да посетя град Москва стана моя мечта, но никога не съм очаквала, че ще я сбъдна при подобни обстоятелства. И сега, когато вече съм десети клас, когато най-малко очаквах, моята мечта стана реалност.
Откъде да започна? От излитането на самолета, от стъпването на руска земя или просто от момента, когато разбрах, че ще ходя в Москва? Може би е най-добре да започна от момента, когато реших да участвам в конкурса “Не се гаси туй, що не гасне”, организиран от Национално движение “Русофили”, град София със съдействието на фонд “Российский Фонд Мира”, град Москва. Още от самото начало знаех каква е голямата награда, но никога не предполагах, че ще бъда сред победителите. Когато се обадиха да ми съобщят новината, беше толкова неочаквано, учудващо, но същевременно не липсваха огромна еуфория, щастие, радост и най-вече нетърпение.
В Москва прекарах 5 страхотни дни, от 13 август до 17 август, с останалите трима победители в конкурса и ръководителката ни. Когато пристигнахме, към нас се присъедини и екскурзоводка- Елена Искритская, която беше представител на “Российский Фонд Мира”, и се погрижи да обогатим общата си култура и да си прекараме незабравимо в родната й страна.
Докато бяхме в Москва, посетихме световно-известните забележителности – Червения площад, на който се намират великиятхрам “Василий Блаженный”, Национално-историческият музей и Мавзолеят на Ленин;
Кремъл; Третяковската галерия; улиците “Нов Арбат” и “Стар Арбат”; обядвахме в ресторанта-галерия на художника Церетели, намиращ се на улица „Пречистенка”; Храма Христа Спасителя; бяхме на Театральная площадь и видяхме “Большой театр” и много други. Освен да посетим тези места, имахме късмета да се насладим на необятната река Москва, докато се разхождахме около два часа с малко корабче по нея,
Бяхме в огромния зоопарк, където видяхме всякакви животни, посетихме и най-големия подземен магазин.
Пътувахме и с метрото, което е толкова голямо, сякаш е нов подземен исторически град в Москва. Бяхме на Воробьевы горы, откъдето се открива прекрасна панорама на Москва и видяхме Университета „Ломоносов. Снимахме се с японска туристка.
Станахме част и от “Фестиваль московского варенья”, който се провеждаше на най-голямата улица в Москва – Тверская, и на който се забавлявахме изключително много, срещайки хора, облечени в различни костюми.
Освен от изцяло различната архитектура на столицата на Русия, бях изключително впечатлена от самите хора там. Те са много добросърдечни, отзивчиви, любезни и възпитани, което обяснява защо руският народ е толкова сплотен, голям и велик. Хареса ми много и руската кухня, най-вече традиционните храни като пелмени и пирожки.
Докосването до този различен руски свят ме зареди положително за много дълго напред, срещнах много нови приятели, за което много се радвам, трогната съм от начина, по който руснаците пазят своята история, своите ценности и най-вече – държат на тях.
Безкрайно благодарна съм на учителката си по История и цивилизация в ПМГ „Яне Сандански“, град Гоце Делчев – госпожа Таня Трапова, без чиято помощ и подкрепа нямаше да успея, на Национално Движение „Русофили“, чийто представител – госпожа Росица Младенова, беше като наша майка през тези 5 дни, и на „Российский Фонд Мира“, които ме направиха част от това изживяване, от това незабравимо пътуване и среща с един различен свят.
