Казвам се Неделина Маринова Пенчева, 10-ти клас и уча в ПГПЧЕ “Екзарх Йосиф” Разград. В паралелка английски с испански език съм. Това лято ще запомня като едно от най-вълнуващите в живота ми. Една от причините е пътуването ми до един от най-големите, красиви, необятни, забележителни градове – Москва.
Тази екскурзия е награда от XI национален ученически конкурс “НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ”. Конкурсът се организира от Национално Движение Русофили. В него участвах с есе на тема “Апостола и българската свобода”. Бях отличена на първо място и една моя мечта се сбъдна – отидох в Москва.
Екскурзия получиха и още четири деца освен мен – Павела от Велико Търново, Валентина от Самоков, Емвер от Мадан и Ивелин от Свищов. Като наш ръководител, отличена за успехи, пътува госпожа Веселина Милушева, която също е от Разград. Дали защото бяхме на приблизителна възраст или просто защото имах късмет, смея да кажа, че срещнах не просто нови лица, а нови приятели.
Още с пристигането ни на летището в Москва изненадите започнаха. Настаниха ни в комплекс – Измайлово в хотел “Алфа” – 4-ри звезден. Това са четири 28-етажни еднотипни хотела. Останахме с отворени усти. Сякаш сме в друг свят, огромно, гигантско бих го нарекла. Благодарни сме на нашия водач – въоръжен с търпение, руски гражданин – Валерий. Без него нямаше да се справим!
Групата беше страшно уморена от полета и дългите часове прекарани на летището, но настаняването в хотела ни оправи настроението. Отрупано с разноцветни светлини, разнообразни цветя, матрьошки и какво ли още не.
Дните ни в Москва бяха изпълнени с тежки програми, посещения и много снимки, въпреки това изминаха неусетно. Преди всичко обаче имахме възможност да се насладим на разнообразната, многонационална кухня, която предлагаха в единия от ресторантите на хотела.
Разходките започваха с качване в метрото. Метростанциите в Москва са много забележителни, може да се объркаш, че си в галерия или музей. Имат поверия във всяка станция, ако докоснеш статуя на петел, куче или обувката на определен паметник и си пожелаеш нещо, то ще се сбъдне.
Първото място посетено от нас беше Врабчовите хълмове – там се намира Московският държавен университет “Михаил Ломоносов”.
Червеният площад очаквах с нетърпение. Спаската кула с часовника, Мавзолея на Ленин, храма на Василий Блажени, Историческия музей и ГУМ също оставиха дълбоки спомени от Москва в мен. Не пропуснахме да се снимаме на точката, определена като център на града.
Голямо впечатление ми направи архитектурата в Русия. Дори най-новите строежи се строят по типичен руски стил. Всичко е толкова чисто, подредено, сякаш няма ненужни неща. Правила има и те се спазват. Военна музика и маршове звучат на всяка историческа забележителност. Паметниците са едно от най-уважаваните места от гражданите в Русия. Имат история. Говорят за история и се гордеят с нея!
Да си позволиш да говориш на по-висок тон е недопустимо да пипнеш паметник или картина в галерия също. Както е известно Русия е народ с много пушачи, но пушенето по забележителности е невъзможно. Има определени места пред заведенията или обозначени пейки за това. Народ с принципи бих казала.
Видяхме символите на руското военно могъщество – Цар Топ и Цар Камбана.
Като ценител на изкуството много ми хареса и Третяковската галерия. Насладихме се на разнообразна тематика картини. Това са две от любимите ми.
Доста снимки си направихме и докато се движехме по Москва река.Минахме покрай галерии, един от градските стадиони и т. н. Разходката там беше двучасова. Имахме право на избор за почерпка докато се наслаждаваме на прекрасна Москва.
Изключително щастлива съм, че имах възможността да сбъдна една своя мечта. Благодарна съм, че се запознах с тези четири, прекрасни приятели. Доволна съм, че бях част от тази малка група, която се сблъска с руския свят и култура. Мога да нарека времето прекарано с тях в Москва – градът мечта, като пълноценно и невероятно. Изпълнено с прекрасни моменти, усмивки и спомени.
Трудно ни беше да си тръгнем от онзи приказен град, бяхме запленени от красотата му. ДОСКОРО ВИЖДАНЕ МОСКВА! Трудно беше и сбогуването помежду ни. Сега след завръщането ни отново имаме обща мечта – да се върнем пак в Москва, там да бъде нашето бъдеще, нашата реализация.
И ако сега трябва да опиша всичко с една дума, тя ще бъде ВЪЗХИЩЕНИЕ. Възхищение към Москва. Възхищение към онези четири души, борещи се за сбъдването на мечтите си.
Остави коментар