Съвсем наскоро Европейският парламент прие резолюция за ситуацията в Украйна. Става дума за текст, който съдържа изключително думи на подкрепа на сегашното украинско ръководство и е насочен срещу ръководството на Русия. С това не може нищо да се направи — именно този тон влиза в инструментариума на сегашните европейски институти, които смятат, че единствено откритата подкрепа на една от страните е най-подходящият път за деескалиране на конфликта.
От всяко пособие за разрешаване на конфликти компетентните политици биха могли да разберат колко дълбоко се заблуждават. Когато се пишат миротворчески резолюции обаче просто няма време за четене на каквито и да било пособия.
Не е чудно, че в споменатия текст се съдържа призив за втвърдяване на санкциите срещу Русия в случай, че тя не приеме всички условия и, за разлика от други държави, не се откаже от своите геополитически интереси. Тук се забелязват елементи на абсурда, тъй като призивът за втвърдяване на санкциите срещу Русия се съпровожда с изразяване на убеденост, че тези санкции са част от усилията на Европейския съюз, насочени към развитие на диалога с Русия. Видимо с цел още по-интензивно развитие на диалога, резолюцията напомня, че нищо не препятства държавите от Европейския съюз да доставят на Украйна „въоръжения с отбранителен характер”. В документа липсва дори напомняне дали това оръжие може да се използва също така и за защита на собственото цивилно население.
В документа се изисква да се установи кой е устроил кървавата баня на Майдана, в Одеса и кой е свалил самолета на Малайзийските авиолинии. Това е достойно за внимание. Част от санкциите срещу Русия бяха въведени точно след тези събития. А сега, в допълнение към всичко това, се изяснява, че ние и досега не знаем кой е виновен.
Следващият елемент на абсурда е изразен в готовността за решителна борба с руската пропаганда, насочена не само към европейските страни, но и в самата Русия. Принципът за ненамеса, който толкова силно се провъзгласява във връзка с Украйна, някак не работи, щом става дума за Русия.
Най-голямата странност обаче се крие в заключителните положения на резолюцията. В тях се съдържа призив към страните от Евросъюза да се въздържат от собствени позиции за конфликта в Украйна, а вместо това да уважават и се придържат към общите подходи на Европейския съюз.
Кой ще определи вместо тях тези подходи, щом самите те не са в правото си да изкажат своя гледна точка, документът не посочва./ russian.rt.com
Ян Келер, чешки евродепутат, социолог