За България в самолетостроенето може да се каже, че даде лъч светлина в началото на 20 век, прати двама българи в Космоса – Георги Иванов и Александър Александров, спомогна космическото приборостроене, но остана в сянка в последните десетилетия. Тази нерадостна констатация, обаче, е на път да бъде опровергана, пише БГНЕС
На открития днес Международен авио-космически салон МАКС 2015 в руския град Жуковски в Подмосковието със собствена идея участва българинът Недислав Веселинов с проект за „Полет на летателни апарати в атмосферата на планети от Слънчевата система“, предаде пратеник на БГНЕС. Младият конструктор ръководи смесен екип към Московския авиационен институт, в който е представен още един негов сънародник – физикът Стефан Вълков от БАН, и руските им колеги Алексей Сичов и Владислав Шишкин. Веселинов ще направи презентация на теоретичната разработка на авиоизложението, а групата авиоконструктори имат собствен щанд, където се веят българското и руското знаме в палатата за младежко иновативно творчество.
Недислав е на 30 г., завършил е физика в СУ „Св. Климент Охридски“, другата година приключва второто си висше образование в Московския авиационен институт, специалност – самолетостроене и е първият българин, който учи там. В момента е водещ конструктор на проекта, работил е в конструкторското бюро на МАИ, днес е главен инженер в компания за хеликоптери и машиностроителна техника.
„Такъв тип летателни апарати, предназначени за атмосферите на планетите Венера, Юпитер, Сатурн ,Уран, Нептун и спътника на Сатурн-Титан не са разработвани. Има няколко статии на специалисти от НАСА, публикувани през последните 2 г., но те се отнасят само до атмосферите на планетата Венера и на най-големия спътник на Сатурн – Титан“, обяснява ни младият авиоконструктор. Докато нашият проект е по-всеобхващащ – искаме да изучим теоретично условията за полетите до атмосферите на тези планети, разказва той. И продължава: предлагаме усвояването им с летателни апарати да стане на три етапа. Първият – да се изпратят въздушни балони в атмосферите им, които да изучат детайлно особеностите им, които са слабо известни досега. Знае се какъв е съставът им, какви са температурите, но подробности няма. След това – с планери и накрая – със самолети със силова установка, които биха летели в атмосферите. Задачата ни на първо време е да поставим теоретичните основи и да направим експерименти за извънземна авиация, в рамките на Слънчевата система, разбира се. И то дотам, докъдето може да се лети.
Като физик и авиоконструктор Недислав е убеден, че е полезен точно в интердисциплинарната сфера. „Докато на Венера летателните апарати могат да се захранват с енергия от Слънцето, тъй като то е в близост до нея, то на Юпитер пада едва 6% от енергията, която поглъща Земята и решението трябва да бъде различно. В момента се развиват ядрените двигатели, които са прицелени в бъдещето и основно, за да бъдат осъществени полетите до Марс. И в САЩ, и в Русия, и в Китай учени и конструктори са насочили усилията си именно към ядрените двигатели. Нашата концепция е за реактивен двигател, но това ще е отделна разработка на специалисти в тази област. Идеята ни е вместо горивна камера, както е при обикновения реактивен двигател, да поставим елементи за производство на ядрено гориво. Почти като в ядрен реактор, но в по-малки мащаби“, обяснява той.
И още: значимостта на усвояването на газовите гиганти в Слънчевата система е наличието там на Хелий 3-изотоп на хелия, който може да се използва при термоядрени реакции – при термоядрените реактори и двигатели. Само 30 тона Хелий 3 могат да покрият всички енергийни нужди на човечеството за една година.
Често питали Недислав защо повечето му връстници заминават да учат на Запад, а той – на Изток, в Москва. „Винаги отговарям едно и също – Русия е много близка по манталитет страна на България. И тук има качествено техническо образование“.
Проблемът на студентите в техническите специалности не е толкова в обучението, колкото в липсата на високотехнологична индустрия в България, смята младият авиоконструктор. Превърнахме се в страна, която се развива най-вече в сферата на услугите и аутсорсинга, който у нас се смята за доста печеливша дейност, продължава той. Има някакви останки, но ние практически нямаме собствена индустрия. А такава страна не може да бъде самостоятелна и да предлага високотехнологични работни места. Такива специалисти има в България, но те няма къде да развият потенциала си, смята Недислав.
И поставя важен въпрос: къде младите българи с идеи и енергия да приложат своите умения? Кога ще дойде времето за индустриалното Възраждане на страната ни?
Припомняме, че тази година на Международния авиокосмически салон МАКС 2015 в руския град Жуковски в Подмосковието, който ще продължи до 30 август, има рекорден брой участници. 760 компании, научни обединения и фондове, между които 151 от други страни. Освен мощното участие на руснаците, многобройни са фирмите от САЩ, Франция, Китай, Канада, Индия, Германия, забелязват се стойностни брандове от Германия, Израел, ОАЕ, Турция, Дания, Беларус, Казахстан, дори от Македония и Литва. На изложението се представят руските високи технологии и откритостта на вътрешния пазар на Русия за съвместни проекти с чуждестранни партньори.