Интервю на Ивета Стратиева, в. Труд
Михаил Павлович Шчетинин е роден през 1953 г. в Барнаул в Алтайския край в Сибирския федерален окръг на Русия. Завършва местния Политехнически институт, доктор е на техническите науки. По-голямата част от кариерата си гради в родния си край, като през 2007 г. се издига до поста заместник губернатор. От 2014 г. е член на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент). Оглавява групата за сътрудничество между Съвета на федерацията и Народното събрание на България. Бил е неведнъж в страната ни и в момента отново е на посещение в София.
– Михаил Павлович, догодина в България предстои годишнина – 140 г. от освобождението на страната ни от османско иго. Българският президент Румен Радев отправи покана към президента на Руската федерация Владимир Путин да посети България по този повод. Да очакваме ли такава визита?
– Не мога да говоря от името на президента Путин, не зная какво ще реши по този въпрос. Но знам, че и руският народ, и президентът на нашата страна Владимир Путин имат много добро отношение към българския народ и предполагам, че ще направи всичко възможно да посети тези мероприятия, с които ще бъде отбелязана знаменателната за българите дата.
– Едно изказване на президента Владимир Путин преди няколко месеца предизвика доста полемика в българското общество – за това, че славянската писменост е дошла от македонските земи. Дали в него трябва да търсим скрит смисъл?
– Смятам, че няма никакъв скрит смисъл в това изказване на президента. Мисля, че тези, които търсят скрит смисъл, трябва малко по-задълбочено да изучават историята на страната си, световната история и тогава всичко ще е разбираемо.
– Вие виждате ли проблеми в отношенията между България и Русия? Доколко прагматични са те?
– Проблеми винаги има. Проблеми има и във взаимоотношенията между приятели, и във взаимоотношенията между противници. Мисля, че при наличието на добра воля в отношенията между Руската федерация и България не би трябвало да има никакви проблеми и противоречия. За това има всички предпоставки, нужна е само добра воля. На въпроса доколко прагматични са – в днешно време връзките между всички държави имат прагматичен характер. На първо място те трябва да се изграждат на взаимно изгодна основа. Трябва да носят удовлетворение и на единия, и на другия партньор. И Русия гради връзките си с България на такава основа. Няма никакви други подбуди или скрит смисъл.
– Как Русия оценява идеята на България за изграждане на газовия хъб „Балкан“?
– Ако си спомняте – днес говорим за строителството на газопровода „Турски поток”, но имаше „Южен поток”, нали? И водещата роля в този „Южен поток” трябваше да изиграе България. За съжаление, България се отказа от тази роля. За мен, като обикновен човек, това не е много разбираемо. Едни хубави пари, които идват просто защото тръбата минава през територията на България и по нея върви транзитът. И все пак България се отказа. Затова, как да го кажа, смятам, че всеки напредък в отношенията ни по този въпрос би бил добър. Но какво ще се случи по-нататък – това е предмет за разговори между специалистите. Те трябва да решат кой проект е добър или лош, кой е възможен или не и т.н.
– И все пак как България се вписва в енергийните проекти на Русия?
– Ако анализирате всички изказвания на президента Владимир Путин, свързани с изграждането на „Южен поток”, на „Турски поток” и други – навсякъде ще откриете думата „България”, на която се предлагат нелоши роли в тези проекти.
– Т.е. топката е в нашето поле?
– Точно така.
– Като председател на Комитета на Съвета на федерацията по аграрно-продоволствената политика и използване на природните ресурси бихте ли казали как се отразиха на Русия наложените санкции?
– Знаете ли, добре ни се отразиха. Така се отразиха, че нашите земеделци казват: „По-добре по-дълго да не ги свалят (санкциите)”. През м.г. имахме рекордна реколта на зърно, а по предварителни оценки през настоящата година се очаква в най-лошия случай да имаме същата реколта, а може би дори и по-добра. Увеличили сме продукцията си на зеленчуци в оранжерии с около 30%. Това сочи, че в близките 3, 4, 5 години ще можем да осигуряваме изцяло сами потреблението си на зеленчуци. В Русия има доктрина за сигурност на снабдяването с хранителни продукти и по повечето показатели или сме достигнали заложените параметри, или сме ги надвишили. Така че санкциите са ни от полза. Освен това тече мащабно техническо преоборудване на селскостопанските предприятия, обновяване на техниката, навлизат нови, съвременни технологии, което позволява да се увеличава реколтата, млеконадоят във фермите. Има и някои проблеми – без това не може, но по мое мнение в следващите 5 години всички те ще бъдат преодолени.
– Доколко изобщо санкциите са ефективно средство – президентът Владимир Путин например се обяви против налагането на нови санкции срещу Северна Корея, защото според него те ще са безполезни?
– Ами Вие на практика отговорихте на въпроса. Ето, на Русия бяха наложени санкции, а те дадоха импулс за развитието на селското ни стопанство. Санкциите са неправилен подход в междудържавните отношения. Трябва да се преговаря, да се обсъждат проблемите, които възникват, да се опитваме да помогнем на съседа да реши проблемите си, а не да го превием и притиснем към земята. През цялата многовековна история на Русия всякакви опити на една или друга държава чрез силови методи да постигне определена цел не са довели до нищо добро. По-скоро са предизвиквали обратна реакция. Днес, слава богу, тази реакция е импулс за развитието на Русия.
– По основната тема в света – кризата със Северна Корея, смятате ли, че има опасност от война с Пхенян?
– Потенциална опасност от военен конфликт съществува винаги. Но не мисля, че сега ще се стигне до открит сблъсък, това не бива да се случва. И ако един ръководител на държава е в добро здраве, разбира цялата отговорност, която лежи на плещите му – в момента говоря за Корейския полуостров – не би трябвало да се стига до конфронтация. Но при условие, разбира се, че амбициите на някоя страна не вземат връх. В света има държави, които смятат, че на тях е позволено всичко, че са световни хегемони и че те налагат своята воля на другите. Според мен всички държави в света са равни – и малките, и големите, и развитите и развиващите се, и всички имат право на съществуване и развитие, но най-важното – на мирно съвместно съществуване.
– Казвали сте в интервю, че намирате сходства между България и Алтайския край, откъдето сте родом? По какво си приличат те?
– И Алтайският край, и България, са два удивителни. С впечатляваща природа, удивителни хора – умни, трудолюбиви, милеещи за родината си. Два края, в които има недокосната природа, с удивително културно наследство. България има Родопите, а Алтай – Алтайските планини. Вие имате Черно море, а Алтай – Завяловските солени езера. Всеки път, когато пристигам в България, се чувствам изключително комфортно, все едно съм си пристигнал у дома.