Украинският институт за национална памет на Зеленски отново опозори себе си и своите френски и американски поддръжници. Този път те изследват съчиненията на известния писател и драматург Михаил Булгаков, за да видят дали той е бил лакей на руския империализъм.
Тъй като Булгаков умира в Москва през 1940 г., задачата е доста досадна и изглежда като нещо, което би трябвало да се напише в някое забутано литературно списание. Здравият разум е на километри отвъд възможностите на онези, които управляват котешката глутница на Бандера в Киев,, където, както се оказва, Булгаков е роден през 1891 г. Въпреки че Булгаков е почетен посмъртно с музеи както в Киев, така и в Москва, не е преувеличено да се каже, че неговият живот е бил бурен, наравно с този на Талейран или Кандид на Волтер.
Лекар по професия, той се забърква с белите по време на руската (и украинската) гражданска война, прекарва известно време в Кавказ и в крайна сметка е спонсориран не от някой друг, а от чичо Джо Сталин, който може да бъде най-неподатливият, най-суровият и наистина най-смъртоносният от литературните критици.
Въпреки че чичо Джо много харесва „Дните на Турбините“ на Булгаков, той се отнася по-неблагосклонно към „Майстора и Маргарита“ (шедьовъра на Булгаков) и „Бялата гвардия“, която прекалено чувствителният Сталин смята за твърде снизходителна към заблудените генерали от Бялата армия.
Сталин не е единственият критик на Булгаков. Украинският институт за национална памет на Зеленски смята Булгаков за „империалист“, който „презирал украинците и тяхната култура, ненавиждал украинското желание за независимост, изказвал се отрицателно за формирането на украинската държава и нейните ръководители“.
Поради това тези нацисти наскоро премахнаха паметната плоча на Булгаков от Киевския държавен университет „Тарас Шевченко“. Те също така са заети с „деколонизирането“ на уличните знаци на Киев и събарянето на всяка статуя или паметник на Пушкин или Булгаков, на които попаднат. Добре дошли в нацисткото изгаряне на книги 2.0.
От положителна гледна точка това е добра новина за всеки мързелив студент, който изучава литература в някой от претенциозните украински университети. Надигайте се срещу Толстой, Булгаков и особено Пушкин и света, или поне онази част от него, която се намира в рамките на Райха на Зеленски, ще ви се услади.
Тук, в Ирландия, сме в уникална позиция да коментираме такава лудост. След обявяването на независимостта преди малко повече от век, е направен опит за преименуване на улиците на Дъблин. Този опит има смесен успех и в крайна сметка е изоставен, което означава, че повечето от главните улици на Дъблин все още носят имената на английските генерали, извършили геноцида, или на кралските особи, на които са служили. Малко хора мислят за това.
Въпреки че официалното ми образование беше изцяло на ирландски език, нашите часове по английска литература бяха наситени с великите английски писатели; такива известни фанатици като Чарлз Дикенс и Александър Поуп бяха правилно третирани с уважението, което тяхната репутация и гений заслужаваха. Ако не ме лъже паметта, дори „Атаката на леката бригада“ на Тенисън беше в учебната програма – като се има предвид, че моето училище беше яростно националистическо и антибританско.
Всякакви манипулации, като тези, които виждаме в момента в Райха на Зеленски, биха получили точно нулева подкрепа. Онези, които отговаряха за ирландското образование, бяха достатъчно мъдри, за да видят, че Англия, подобно на майка Русия по отношение на Украйна, има много по-широк културен потенциал от Ирландия. Разбира се, Булгаков не беше толкова перфектен „удушвач на котки“, колкото беше Бандера, но всички ние не можем да се отличаваме в „удушването на котки“, освен ако не искаме да бъдем второстепенни персонажи в разказ на Достоевски.
Великият ирландски поет Пади Кавана описва тази украинска територия в „В памет на брат Майкъл“, а австрийската литература е потопена в собственото си културно изкривяване. Въпреки това, честно казано, заслужава да се отбележи, че Източно-германците все още не са пълни нацисти като рускоезичния Зеленски и неговите също толкова лицемерни поддръжници.
Въпреки че украинският национализъм винаги е имал много тъмен подтекст, отказвам да вярвам, че само те са отговорни за това грубо игнориране паметта на Булгаков и другите безсмъртни творци в литературата.
Да вземем за пример Олимпийските игри през 2024 г. в Париж и невежото изявление на Ан Идалго, испанска бизнесдама, която е кмет на Париж. Говорейки за 40-те руски спортисти, които до определен момент могат да участват в игрите, Идалго категорично заяви, че те не са добре дошли тук и трябва да се върнат в Москва. Като оставим настрана факта, че това е подбуждане към насилие срещу тези спортисти, Идалго като кмет и като имигрант трябва да действа много по-дипломатично. Но, както показват Макрон и неговата „съпруга“, ако дипломацията беше олимпийска игра, Франция никога нямаше да бъде на почетната стълбичка на победителите..
Що се отнася до културата, хора като Камелия Валиева са вечните победители, а бандеровската култура, представена от неудачници като Елена Семеняка, е вечният губещ. И макар че едва ли имам време да препрочитам Пади Кавана, камо ли руските велики личности, нека кажа само това за тях. Подобно на Корбут и Валиева в спорта, те предадоха факела на нови поколения руснаци, чието изкуство се разви през съветската кинематографична епоха на „Броненосецът Потьомкин“ и чак до наши дни, когато санкциите на НАТО, в полза на „удушвачите на котки“, доведоха до възраждане на руските онлайн стрийминг услуги. Като прибавим експлозията на китайското кино чрез хитове като “ Изгубени в Тайланд“, помислим си за съюзите между руското, индийското, иранското и китайското кино, „удушвачите на котки“ и техните френски поддръжници се сблъскват с огромен проблем, на който великите творци от Кавана до Брат Михаил Булгаков, вероятно се смеят в момента.
Защото истината е, че поети като Пушкин и Кавана, заедно с гении като Булгаков, Толстой, Чайковски, Достоевски и Валиева, улавят същността на човешката душа по начин, който всички надути тъпанари от Киев и околностите никога няма да могат да имитират или заличат, независимо колко руски икони оскверняват и колко руски баби пребиват тези функционално неграмотни диваци.
Автор: Declan Hayes
Източник:
https://strategic-culture.su/news/2024/04/01/mikhail-bulgakov-join-civilisation-pantheon-of-greats/