Много е вероятно един ден в бъдеще медийното представяне на немско-френската инициатива за срещата на „нормандската четворка“ в белоруската столица и нейния стремеж към постигане на примирие в Украйна да бъде сочено като христоматиен пример за манипулирана дезинформация. Американските медии, които задават тона на световните новинарски агенции, като цяло почти мълчаха по инициативата, но за това пък непосредствено след минското споразумение, цялото контролирано от правителството във Вашингтон пропагандно войнство наложи темата за неизбежния провал на примирието, коментира Мирослав Дърмов в „Гласове“.
Разбира се, провал още няма, но капани за постигане на прекратяването на огъня бяха заложени от украинската страна още на самите преговори. Ситуацията с обкръжените близо 8000 военнослужащи в Дебалцево беше поставена за обсъждане в Минск, но Порошенко отрече нейното съществуване и последващите събития показаха, че
пред немско-френската инициатива целенасочено се изграждат препятствия.
А тя по своята значимост няма аналог за самостоятелна проевропейска политика от края на Втората световна война до наши дни и може донякъде да се съпостави само с изтеглянето на Франция от военното командване на НАТО през 1966 г. по времето на генерал Дьо Гол.
Едногодишната криза в Украйна, която вече прерасна в пълномащабен военен конфликт, който има всички признаци, че ще излезе извън контрол, неизбежно поставя пред европейските държави реалностите, грешките и последствията на ръководената от Съединените щати политика за решаване на създадения проблем. През изминалата година пропагандно-политическите действия като че ли бяха прекалено прости и ясни, като в холивудски филм – добрите украинци срещу лошите руснаци, които при това са и агресори, и основната интегрираща философия бе „Европа и Америка – единни в отношенията с Русия“. До момента, когато администрацията на Обама прекрачи „червената линия“ на европейците с планираната политика за военни доставки за украинската армия.
В този момент различията между Германия и Франция, от една страна, и Съединените щати, от друга, осъществиха своя сблъсък в сферата на вербалното или както се изразява известнатата със своята дипломатическа тактичност Виктория Нюланд на своеобразен семинар за подготовка на американските участници на конференцията в Мюнхен тези дни: „Ние (САЩ) може да воюваме с европейците, реторично да воюваме“….“те се страхуват от щети за тяхната икономика“. Ето по този начин се очертаха двете линии.
За САЩ ескалацията на конфликта е необходима
и е в пълно съответсвие с техните стратегически интерес. Без значение е, че политическата аргументация е абсурдна и като цяло администрацията доведе външната политика на САЩ до тотален морален банкрут. Няма и дума за ситуацията в Киев и оценка на действията на управляващите съобразно международното право и цивилизационните ценности. Основният аргумент е, че Украйна е жертва на руска военна агресия, но е логичен въпросът – ако е вярно казаното от Барак Обама, Джон Кери и шефа на НАТО за мащаба на руското военно присъствие, защо още ситуацията в Киев не е разрешена в полза на Русия? И, разбира се, аргументът за изпращане на американско въоръжение за украинската армия е, че подобни действия ще увеличат цената за постигане на руските геостратегически цели. Макар че и при елементарното познаване на военното дело е ясно, че на всяко дейстие има и противодействие, и цената за оцеляването на въоръжените сили на Украйна също така еднозначно може да бъде повишена. Но това е без значение, важното е конфликтът да продължава, както това беше в периода на Виетнамската война.
Въпросът, който е от основно значение за Съединените щати, е кризата на идентичност на Алианса, създаден като военно противопоставяне на Съветския съюз, като след неговото разпадане остава без цел за съществуване. Правените опити за неговото осмисляне посредством евфемизма за борба с тероризма и така наречените мироопазващи мисии не спомогнаха особено много и изтеглянето от Афганистан е добра илюстрация на случващото се.
В тази насока затруднения поражда и нежеланието на Съединените щати да воюват с „Ислямска държава“, може би водени от надеждата, че тя след периода на идентификация ще възприеме по-балансирани позиции и е възможно да се превърне в нов сунитски съюзник в противопоставянето на шиитските Иран, Ирак и Сирия. Поради тази причина е и пропагандното перманентно повтаряне за агресивната Русия, стремяща се да възроди Съветския съюз и че НАТО е основната структура за нейното въздържане. Политика, аналогична на стереотипите от първата Студена война, обслужваща амбициите на Америка за изграждане на еднополярен свят.
От друга страна е немско-френската позиция по ситуацията в Украйна, неприемаща ескалация на конфликта и стремяща се като първа стъпка към налагане на военно примирие. За съжаление, относно детайлите за тази позиция, журналист, изследовател или политик би могъл да се ориентира единствено в немско- или френско езичните източници поради
цензурата в останалите медии.
На първо място в съвместната политика на Франция и Германия е оценката, че войната в Украйна разстреля надеждите на хората, присъствали на Майдана. Реформи няма, олигарсите отново са водещи фактори в страната, икономиката е в ситуация на свободно падане, страната е обхваната от гражданска война. Точно поради това примирието е първата необходима стъпка.
Следва оценката, че инициативата на САЩ за въоръжаване на украинската армия е безмислена, поради обстоятелството, че Украйна не може да спечели тази война. Резултатът би могъл да бъде само повече кръв, което ще направи невъзможно съвместното съществуване на украинци и руснаци в обща държава. Изходът от ситуацията би могъл да бъде намерен единствено във федерално устройство на Украйна и поради тази причина канцлерът Меркел говори за търпението на германците в постигането на тяхното обединение след Втората световна война.
Същевременно е обърнато и внимание на трагичното състояние на икономиката на Украйна, като основна заплаха за бъдещето на страната, изразено в опасенията, че помощта, която Западът е бил готов да предложи, е нищожна с реалните нужди на страната, особено след едногодишно гражданско противопоставяне. В историята на човечеството няма прецедент, при който държава в състояние на война да може да направи нещо за икономиката си и, за да оцелее управлението в Киев, оръжията трябва да замлъкнат.
Украинската криза има и своето отражение и върху евроатлантическото единство, където недоволните от ръководената от Съединените щати политика стават все повече и по-ясно формулиращи несъгласието, което би могло да доведе до сериозни последици. Поради което е необходима балансирана политика и търпение, аналогично на търпението проявено при преговорите с Иран по неговата ядрена програма.
А политиката в региона следва да се прави с Русия, а не срещу нея.
За да се разбере радикалността и значимостта на немско-френската инициатива за мир в Украйна, внимание трябва да се обърне и на формата на нейното осъществяване. Германия и Франция са не само основните фактори в Европа, но са и учредители (с Бенелюкс и Италия) на Европейския съюз в първоначалния му вариант и съвместните действия на двете държави са сериозен урок за сегашния вариант на тази организация, която явно е дерайлирала встрани от ценностите на първоначалните й основатели.
Европейският съюз еднозначно се е бюрократизирал и се оказва доста податлив на внушения. Особено след разширението, което някои политици определят като „Нова Европа“, противопоставяйки я на страните-основатели от „Стара Европа“. Като реалност, „Нова Европа“ е обединяващо понятие за патологични исторически реваншисти на северозапад и дебилно-васални политици на югоизток, разделени от балансираната централна Европа. Реалност, която едва ли е удоволствие за французите и германците.
В допълнение, Германия и Франция изолираха от инициативата Великобритания, която не само е основният изнудващ Европейската общност фактор, но в международните отношения е деградирала до ролята на повтаряща политическите аргументи на Съединените щати. И всичко това – като контрапункт на политиката на Вашингтон по отношение на събитията в Украйна. Затова не е учудващо информационното затъмнение и дезинформацията, съпътстващи немско-френската мирна инициатива, както и организираните провокации, като случилото се в Дебалцево и всевъзможните призиви за чуждо военно присъствие в Украйна на управляващите в Киев, насочени към провал и компроментиране на инициативата.
Засега Берлин и Париж удържат на американския пропаганден натиск в тяхните усилия за реална проевропейска политика към случващото се на континента. Остава надеждата, че усилията ще продължат и военното примирие е само началото.