Вече 40 години България е второ отечество на родената в Башкирия Маша
“Да съм учителка е смисълът на живота ми. Ако не бях станала такава, не знам какво щях да правя. Не ставам, не мога да работя друго. Без учениците ми може би щях по-бързо да остарея. Всичко в тази професия е любов и всеотдайност – да дадеш всичко от себе си на децата.”
Мевлюха Станчева, която иначе всички знаят като Маша, сега не е в час, но както винаги, е готова и държи в ръце тетрадката с плана за поредния урок. Вече над 40 години България е втора родина на миловидната рускиня. А 30 от тях тя е посветила на някогашната Руска гимназия (сега СОУ с преподаване на европейски езици “Константин-Кирил Философ”) в Русе. Когато идва от Башкирия, я запокитват в разградското училище-интернат за циганчета в село Голям извор. Без да знае добре езика, преподава всички предмети от 1 до 3 клас на български. Успокояват я, че децата също не го говорят добре. А тя се заинатява, спи по 2-3 часа на денонощие и не си ляга без 100 научени думи.
Учителката вижда, че започва да плува в свои води и след полувисшия институт за начална педагогика завършва руска филология с втора специалност български език. Прехвърля се в русенския селскостопански техникум в Образцов чифлик, където допълва щата за учител по руски език с библиотекарство. От 1 септември 1983 г. започва да преподава и в Руската гимназия. Стига до главен учител и ще се пенсионира там през юли т.г.
“Не спирах да уча, завърших и следдипломна квалификация в Москва”, споделя тайната на успеха си Маша Станчева. – Израснах в бедно семейство, мама ми казваше: “Освен мозъка ти друго нямаш” и няма кой да ти помогне. Затова си повтарях, че докато съм млада, ще трупам знания. Не пропусках семинари, конференции, конгреси. Изнасям много открити уроци, каквото знам, гледам да го предам на по-младите.” Покрай часовете по руски език от 1 до 12 клас учителката прави много извънурочни дейности, които популяризират руската култура. Винаги се стреми да запознава децата с българските и руските традиции, дори да й откраднат от времето в клас. Нещо като петминутка по родолюбие.
За 15 -16 години Руската гимназия се налага като водеща на олимпиадите в страната. На всеки 4 години тя има свой представител и на международната олимпиада в Москва. За Маша Станчева остава признанието, че е “Отличник на МОН” и носител на почетна грамота “Неофит Рилски”.
Известната педагожка не крие, че днешното състояние на образователната система в България я огорчава. “Не мога да постигна, каквото искам. Материалната база е недотатъчна, а и самите деца станаха други, техният кръгозор е по-различен. Руската литература не ги привлича”, признава учителката. Как да им преподава руски език, когато те не могат и на български да подредят мисълта си. Е, щом компютърът не винаги помага, спасението е в учителя. За Маша Станчева той трябва да е самарянин и да мисли по-малко за себе си. А бъдещите учители да имат повече часове за методика в университета, които да компенсират липсващия им опит.
“Държа децата да овладеят както трябва езика и съм против частните уроци. Достатъчно добре обяснявам в час и ако ученикът не внимава, значи е грешка на родителите”, категорична е Маша Станчева. За нея добрият учител се ражда, тя самата наследява професията в рода си. Майка й иска да следва медицина, но дъщерята усеща, че животът й е предопределен за децата в училище. “Много ги обичам дори да им се поскарам понякога”, казва учителката. Още помни съвета на руски педагог, че личните проблеми свършват още щом прекрачи училищния праг. Практиката пък я научава, че за да я уважават учениците, тя трябва да е техен пример. В час не може да се губи време за празнословие, а урокът се преподава по план.
“Учителят не е приятел на децата, те трябва да знаят, че той е техен наставник
и е нужна дистанция”, продължава Маша Станчева. Тя в никакъв случай не позволява на учениците да й говорят на “ти”. Рядко пише двойка и винаги я отлага 3-4 пъти дори да си отбелязва с молив в своя бележник. Слабата оценка е неизбежна, когато калпазанинът не иска да учи. Но дори и тогава учителката сяда до него да му помогне, а на другия ден го изпитва за шестица. “Пиша я с удоволствие и на децата, които показват знания, макар и да имат по-малки възможности. Отличниците малко ги мъча, за да израстват повече”, не крие Маша Станчева.
Руската й методика включва и семейството на детето, което учителят задължително трябва да познава добре. Посещава домовете на всичките си ученици. “Всеотдайността е другото качество, което трябва да притежава истинският учител”, убедена е педагожката. Дори понякога да й се налага да се откаже от всичко и да е за сметка на близките. Чувства се ограбена, когато дава всичко от себе си, но не получава обратен резултат. Благодарна е и на съпруга си, приел още след сватбата първото й условие, че ще отделя много време на школото.
“Винаги съм била учител, не казвам, че съм бедна. Дотатъчно ми е, ако помоля децата за добър лекар, да се отзоват 10 души и да ме заведат до кабинета му”, радва се Маша. Постоянно се вижда с нейни ученици, които непременно ще я спрат на улицата, за да я попитат как е. Независимо колко години са минали, те никога не забравят да й се обадят за рождения ден.
Като ги попита къде ще се съберат, неизменният отговор е “у дома”, т.е. в малкото апартаментче на г-жа Станчева, в което навремето преспиват 30 малчугани. Случва се след екскурзия до хижа “Минзухар”, когато през нощта свива голям студ и учителката ги прибира на пожар вкъщи, за да не се разболеят.
На срещата на първия й випуск пристигат ученици чак от Америка и Англия. Всички откровено признават, че стабилното им образование днес е мечта. “Най-голямата ми радост е, че децата стават личности. Аз смятам така: да не ги правя сиви, те трябва да знаят, че всеки човек има възможност да се изяви”, проповядва любимата учителка. Насажда им състезателен дух още от 1 клас и им напомня, че не са по-лоши от другите. Но първо трябва да са добри хора.
И да се пенсионира, Маша Станчева не си представя, че може да остави децата. Макар че е председателка на руския клуб в Русе, вече замисля кръжок по руски език или център за подготовка за сертификати. В “Европейската” (гимназия) има кой да я замести. След като завършва училището, дъщеря й също преподава там по руски език.