Масленица (Сирни заговезни) е древен славянски празник, дошъл до нас от езическата култура и запазил се след приемането на християнството. Църквата включила Масленица към списъка със своите празници, като го нарекла Сирни заговезни или Безмесна седмица, защото Масленица се пада в седмицата, предшестваща Великия пост.
Неотменна част от празника било пързалянето с шейни, теглени от коне, на които слагали най-добрата сбруя. Младежите, които искали да се оженят, си купували шейни специално за тази езда. В пързалянето задължително участвали всички юноши. Наред с конските шейни много разпространено било пързалянето с шейни по ледени пързалки. Сред обичаите на селската младеж, изпълнявани на Масленица, били прескачането на огън и превземане на снежна крепост.
През XVIII и XIX век централно място в празненството заемала селската масленска комедия, в която взимали участие герои от представленията с маски – „Масленица“, „Войвода“ и други. За техен сюжет служела самата Масленица с нейните изобилни угощения преди предстоящия пост, с нейните прошки и обещания за завръщане през следващата година. Често в представленията се включвали някакви реални събития от местната общност.
В продължение на много векове Масленица запазила характера си на народно веселие. Всички традиции са насочени към това да се прогони зимата и да се пробуди природата от сън. Празникът се посрещал с хвалебствени песни на заснежени хълмове. Символ на Масленица било сламено чучело, облечено в женски дрехи, заедно с което се веселили, а после запазвали или изгаряли на огъня заедно с блин, който чучелото държало в ръка.
Блините (вид руски палачинки) са основното ястие и символ на Масленица. Пекат ги всеки ден от понеделник, но особено много в четвъртък и неделя. Традицията за приготвянето на блини в Русия идва още от времената на преклонение пред езическите богове. Именно богът на слънцето Ярило е бил молен да прогони зимата, а кръглия изпечен блин, много приличал на лятното слънце.
По традиция, всяка стопанка имала своя специална рецепта за приготвяне на блини, която се предавала от поколение на поколение по женска линия. Блините се приготвяли основно от пшеница, елда, овес, царевично брашно, добавяли им пшенична каша, картофи, тиква, ябълки, сливи.
В Русия съществувал обичай: първият блин винаги бил за упокой, по правило той се давал на бедните за помен на всички починали или се поставял на прозореца. Ядели ги от сутрин до вечер със сметана, яйца, хайвер и други вкусни подправки, като ги редували и с други вкусни ястия.
Цялата седмица на Масленица била известна като „честна, широка, весела, боярска – масленица, госпожа Масленица“. И до днес всеки ден от тази седмица има свое наименование, което е свързано с това, какво трябва да се прави през него. В неделята преди празника по традиция се посещавали роднини, приятели, съседи, а също се канели гости. Понеже в масленичната седмица не трябвало да се яде месо, последната неделя преди Масленица се наричала „месна неделя“, когато тъстът канил зет си „да дояде месото“.
Понеделник – посрещане на празника. През този ден се правели ледените пързалки на хълмовете. Сутринта децата изработвали чучелото Масленица, обличали го и го разнасяли по улиците. Правели се люлки, маси със сладки неща.
Вторник – „заиграване“. През този ден започват веселите игри. От сутринта девойките и младежите се пързалят по хълмовете, ядат блини. Ергените търсят невести, а момичетата – съпрузи (въпреки че сватби се правели чак след Пасха).
Сряда – „лакомница“. На първо място в редицата с лакомства, разбира се, били блините.
Четвъртък – „пропъждане“. За да помогнат на слънцето да прогони зимата, през този ден хората по традиция устройват возене с конски шейни „по слънцето“, тоест по посока на часовниковата стрелка около селото. В четвъртък най-важното за мъжката половина е отбраната или превземането на снежната крепост.
Петък – „вечерта на тъщата“. Зетят отива при нея, за да яде блини.
Събота – „золовкини седенки“. През този ден се ходи на гости на всички роднини и се угощават с блини.
Неделя – заключителният ден, „прошка“, когато се иска прошка от роднини и познати за обида и след това, по правило, весело пеят и танцуват, като изпращат Масленица. На огромен огън се изгаря сламеното чучело, олицетворяващо отиващата си зима. Слагат го в центъра на огъня и се прощават с него с шеги, песни и танци. Като ругаят зимата заради студа и зимния глад и благодарят за веселите зимни забави. Когато зимата изгори, започва финалната празнична забава: младежите прескачат огъня. С тези състезания по ловкост завършва празникът Масленица.
Прощаването с Масленица завършвало през първия ден на Великия пост – Чистия понеделник, който се смятал за ден на очистване от греха и блажната храна. През Чистия понеделник задължително се къпали в баня, а жените миели посудата и я „парели“, за да я очистят от мазнините и блажните остатъци.
Източник: http://bg.rbth.com/