„Великден винаги се старая да празнувам. Нали съм родена на Великден. Ние с майка ми всяка година на Великден боядисваме яйца, аз се опитвам да направя козунак, но засега безуспешно. Твърде трудно се оказва да го изпечеш. Но мисля, че все някога ще постигна своето и ще почерпя роднините си с приготвен от мен козунак“, споделя Мария Шарапова пред Руски дневник.
В нашето семейство всички бяха кръстени, на религиозните празници задължително ходехме на църква. Мен са ме кръстили като малка в Сочи. Спомням си, че веднъж по време на служба така ме развълнува пеенето на църковния хор, че аз се разплаках – толкова прочувствено беше това. Сега, въпреки напрегнатия ритъм на живота ми, когато имам свободно време, отивам на църква, за да се помоля за себе си, за роднините и близките, а и просто да усетя умиротворението, което цари там, разказва Мария за своята вяра.
Църквата ме привлича и със своето благолепие, тържествената атмосфера и спокойствието си. Свещеникът за мен е човекът, който помага да се изяви всичко най-добро, което присъства в душата на всеки един човек. След посещението на храма аз като че ли летя – толкова хубаво ми става на сърцето. Църквата за мен е лекарство срещу лошото настроение, душевните тревоги и лошите мисли.
Случват ми се в живота много трудни моменти – травми, невъзможност да изляза на корта. Тогава бързам към църквата да измоля помощ и бързо оздравяване. Вярвам, че Бог ме закриля. Въпреки спортните си победи аз съм си един най-обикновен човек. В такива трудни моменти не се опитвам да търся развлечения и веселби. По-добре е човек да не променя душевното си състояние с някакви външни средства, а вътрешно – с молитва и посещение на църковна служба.
Има и едно друго добро средство: да направиш добро на другите. Да дариш пари, да помогнеш на някой болен и нуждаещ се. Това позволява да преодолееш зацикляне в себе си и личните си проблеми. И тогава непременно ще се появи радостта. Животът във вярата започва именно с тази доброжелателност. В каквото и настроение да е човекът до теб, трябва да му желаеш доброто.
За жалост, идвам в Русия рядко, срам ме е да си призная, но през всичките си неотдавнашни посещения в Москва само два пъти съм ходила на църква. По Коледа обикновено участвам в турнира в Австралия, такъв е моят спортен график.