Кръглата маса е организирана по инициатива и с участието на един от най-ярките представители на руската диаспора, първия заместник на Международния съвет на руските съотечественици, почетния член на Руската академия на изкуствата, княз Никита Дмитриевич Лобанов-Ростовский (Великобритания).
Откривайки заседанието, директорът на Дома на руските съотечественици , В. Москвин, обърнал внимание на важността на подписването на мирния договор между Русия и Османската империя: в резултат на съгласието на двете държави в Европа се установява мир в продължение на три десетилетия. Руско-турската война от 1877–1878 г., отбелязал Виктор Александрович, е била приветствана от цялото руско общество, което ни е добре познато от произведенията на класиците на руската литература…
Трябва да говорим по-често за тази война, подчертал В.Москвин и благодарил на инициатора на събитието, дългогодишния приятел на Дома – Н. Д. Лобанов-Ростовский, чийто прадядо – изключителния дипломат, руски посланик при двора на султан Абдул-Хамид II и политическа фигура, княз Алексей Борисович Лобанов-Ростовский е подписал знаменития Константинополски мирен договор…
В продължение на тържествената част на кръглата маса, ярко и съдържателно изказване представил Н. Д. Лобанов-Ростовский, пряко свързано с „Балканския въпрос” и по силата на фактите от неговата биография: Никита Дмитриевич е роден в София през 1935 г. и е живял в столицата на България до петнадесет годишна възраст. Преживял арест, едногодишно задържане в софийския затвор, изчезването на баща му без следа, Никита Лобанов-Ростовский въпреки всичко запазил особено отношение към балканската си Родина и верните приятели, с които активно си сътрудничи досега. Неравнодушен към съдбата на България, към болезнената тема на взаимоотношенията на тази страна с Русия, искреното желание да се възстанови историческата истина в условията на продължителната политическа криза в Европа, не са позволили на наследствения Рюрикович да заобиколи толкова важно събитие за нашите народи – годишнината от победата в Освободителната война от 1877-1878г.
„Ние сме се събрали за това, – подчертал Никита Дмитриевич, за да обменим мнения за тази война, които понякога се разминават, както в Русия, така и в България …“ През 30-те и 40-те години на миналия век, припомнил Лобанов-Ростовский , в България участниците в тези неотдавнашни събития са били все още живи, а малките възпитаници на българските училища, включително и самият потомъкът на Рюриковичи, са пели песен, с думи от Сан Стефанския мирен договор.
Живо и енергично Никита Дмитриевич изпълнил фрагмент от песента на български език, – толкова ярко е било това свидетелство, толкова непосредствен е бил този порив, съединяващ в едно цяло съдбите на нашите братски народи! …
„Уви, – продължил Н.Д. Лобанов-Ростовский, Англия не приела повечето от пунктовете на мирния договор с Османската империя, който давал големи преимущества на Балканите на Руската империя, – в резултат на това България загубила две трети от своята територия …“
„Резултатите от войната, – завършил изказването си инициаторът на кръглата маса, е появата на Княжество България; Загубите на Русия съставляват 140 хиляди души загинали и 60 хиляди ранени …“
Продължавайки церемонията по откриването, с приветствия към неговите участници се обърнали: К. И. Могилевски, изпълнителен директор на фондация „История на Отечеството”, К. Б. Никифоров – д.и.н. директор на Института по славяноведение на Руската академия на науките.
Г-н Бойко Коцев, извънреден и пълномощен посланик на Република България в Руската федерация (2012–2018 г.), член на Управителния съвет на Международната банка за икономическо сътрудничество, подчертал: „Българите наричат тази война “ най-справедливата и най-моралната „, като отдават почит на „чудесното стратегическо умение и славянското единство“
От името на Посланика на Република България в Руската федерация г-н Атанас Кръстин, първият секретар на посолството г-жа Кристина Дражева прочела поздравление към присъстващите….
Източник:
http://www.domrz.ru/press/news/8811_kruglyy_stol_russko_turetskaya_voyna_1877_1878_godov_v_istorii_i_sudbe_yugo_vostochnoy_evropy_k_140_/