Крим следва да стане музей на открито, но за целта е необходима законодателна база. Това е решение на комисията на Обществената палата на Русия по култура след изследване на няколко историко-културни територии на полуострова.
С присъединяването на Крим към Русия се върнаха и над 10.000 обекта на историко-културното наследство. Те обхващат един огромен период – от археологични градове до архитектурни паметници на 20-ти век. При грамотна работа с това наследство Крим ще се развива по типа на прочутите световни исторически региони – за пример може да послужи италианската област Тоскана. Това е мнението на председателя на комисията на Обществената палата по култура Павел Пожигайло. Но преди това, според него, следва да се приеме законодателен акт, съгласно който културното наследство се поема под държавна охрана на Русия.
Предстои една изключително сложна работа по опазване и развитие на културното наследство на Крим. Преди всичко защото през последните двадесетина години, когато Крим беше част от независима Украйна, край охраняваните територии са издигани вилни зони, а къщи на украински магнати са строени на мястото на исторически сгради. Например, Ливадийският парк край Ялта е построен така, че красивият маршрут „Пътеката на Николай Втори” минава покрай високите огради на скъпите вили, а една от тях дори доминира по височина над историческия дворец – бившата южна резиденция на руски императори. Сега вече ги няма собствениците на тези нови къщи, но никой не гарантира, че те не са изнесени за продажба, казва Павел Пожигайло:
– Днес е правилно да се обяви мораториум в Крим върху сделките, свързани с продажба на недвижими имоти, засягащи паметници или парцели на музеи, да се обяви, че всички сделки, сключени извън територията на Крим, не се признават от Крим за валидни. Украйна не признава Крим, по същия начин и Крим не може да признава юрисдикцията на Украйна върху продажбата на тези сгради.
Има и една друга сложност в опазването на културното наследство на Крим. В повечето случаи то изисква доста сериозно реставриране. Най-тежкият случай е „Гнездото на ластовицата”, историческия дворец на висока скала над Черно море. Вече не една година учените алармират по повод устойчивостта на скалата – тя следва да се укрепва, което е скъпо мероприятие.
Комисията на Обществената палата на Русия по културата има намерение да продължава контрола върху кримската система за историческо наследство. Както каза Павел Пожигайло, „Крим е музей на открито и неговият скъпоценен ландшафт следва да се остави непокътнат”.