Причините за такова решение са очевидни: за над 20 години независимост на Украйна за модернизацията на икономиката на полуострова не е било направено нищо. Крим се нуждае от инвестиции във винарството, риболовството, градинарството и, естествено, туризма.
Основното в свободната зона са привилегиите. За тях разказва председателят на Кримския филиал на Асоциацията на младите предприемачи в Русия Олег Свешиков:
– Привилегиите ще са например, безмитният внос на оборудване и стоки, необходими за бизнеса. Плюс щадящо данъчно облагане: примерно, няма да се плаща данък печалба във федералния бюджет. Може да се работи във всяка икономическа област, с изключение само на дейности, свързани с добиването на полезни изкопаеми. За да стане субект на свободната зона, представителят на малкия и средния бизнес е длъжен да вложи най-малко 3 милиона рубли (около 60000 долара), а за едрия бизнес – най-малко 30 милиона рубли (около 600000 долара).
След като няма международно признаване на Крим в състава на Русия, е сложно да очакваме, че в свободната зона ще се втурнат чуждестранни компании. Засега трябва да се надяваме, преди всичко, на себе си, казва Олег Свешников:
– Мисля, че законът за свободната зона не е ориентиран само към участие на чуждестранни компании. Ще припомня, че президентът Путин в посланието си към Федералното събрание даде ясен знак на нашите хора, които държат руски пари в чужбина: на тях ще им бъде предложено, в условията на амнистия, да вложат парите си в Русия, в това число в Крим. Плюс, че от 1 януари ще започне да действа и Общото евразийско пространство. Значи, към нас могат да се насочат и паричните потоци на партньори от Беларус, Казахстан, Армения. И изобщо – не е правилно да се мисли, че пари, които може да се вложат в Крим, имат само страните, които въведоха срещу нас санкции. 75% от паричната маса притежават държавите, които или запазиха неутралитет, или откровено са против тези санкции.
Остави коментар