През 1876г. във вестник „Стара планина“, издаван в Букурещ, е публикувано стихотворението от И. С. Тургенев „Крикет в Уиндзор“, в което писателят, с присъщата му художествена мощ, разкрива трагедията на народа, по-специално след поражението на Априлското въстание от 1876г. Произведението е препечатано от ръкопис, разпространен сред българската интелигенция. В Русия то е публикувано едва през 1881г. :
Крокет в Виндзоре
Сидит королева в Виндзорском бору…
Придворные дамы играют
В вошедшую в моду недавно игру;
Ту крокет игру называют.
Катают шары и в отмеченный круг
Их гонят так ловко и смело…
Глядит королева, смеется… и вдруг
Умолкла… лицо помертвело.
Ей чудится: вместо точеных шаров,
Гонимых лопаткой проворной –
Катаются целые сотни голов,
Обрызганных кровию черной…
То головы женщин, девиц и детей…
На лицах – следы истязаний,
И зверских обид, и звериных когтей –
Весь ужас предсмертных страданий.
И вот королевина младшая дочь –
Прелестная дева – катает
Одну из голов – и все далее, прочь –
И к царским ногам подгоняет.
Головка ребенка, в пушистых кудрях…
И ротик лепечет укоры…
И вскрикнула тут королева – и страх
Безумный застлал ее взоры.
„Мой доктор! На помощь! скорей!“ И ему
Она поверяет виденье…
Но он ей в ответ: „Не дивлюсь ничему;
Газет вас расстроило чтенье.
Толкует нам „Таймс“, как болгарский народ
Стал жертвой турецкого гнева…
Вот капли… примите… все это пройдет!“
И в замок идет королева.
Вернулась домой – и в раздумье стоит…
Склонились тяжелые вежды…
О ужас! кровавой струею залит
Весь край королевской одежды!
„Велю это смыть! Я хочу позабыть!
На помощь, британские реки!“
„Нет, ваше величество! Вам уж не смыть
Той крови невинной вовеки!“
20 июля 1876, Санкт-Петербург
„Крикет в Уиндзор“.
Гняв и единодушно осъждане предизвикала в руското общество позицията на Англия, която мълчаливо подкрепяла Турция в кървавите й злодеяния срещу България, снабдявайки я с оръжие. Изразяването на този гняв станала поемата на И. С. Тургенев. По думите на поета, тя е написана през юли 1876 г .: “ Това нещо аз написах … или по-скоро го измислих през нощта, по време на безсъние, седнал във вагона на Николаевската железопътна линия, и под влиянието на прочетените във вестниците български ужаси“. Стихотворението веднага придобило изключително широка популярност и, буквално „се разпространило в цяла Русия“. Показателно е, че за пръв път стихотворението е публикувано в частна руска печатница в Лайпциг (като листовка) и в издавания в Букурещ българския вестник „Стара планина“ (на 6 ноември 1876 г.),
На 3 септември стихотворението на Тургенев е публикувано във Франция (на френски език) и по думите на съвременник „предизвикало огромен гняв в европейската преса“. То, също така, било преведено на немски и английски, но в Англия, разбира се, не било публикувано.
Публикацията в българския вестник е придружена от следната редакторска забележка: „По-долу цитираме поетичната творба на известния руски поет и писател Иван Тургенев, първо, защото има съвременно политическо значение, и второ, стихотворението е предизвикало голям шум в европейската преса. В тази поезия славният руски писател много тънко и великолепно е представил ролята на английската политика по източния въпрос и усещането,- бъдещето какво ще донесе на Англия, в резултат на нейното съвременно несправедливо поведение „.
Разгромът на Априлското въстание предизвикал вълна от възмущение в Русия, особено след като Англия, страхувайки се от нарастващото влияние на Русия, провеждала политика на „ненамеса“ в балканските проблеми, фактически поощрявайки Турция. Това обстоятелство възмутило Тургенев, който откликнал на тези събития с по-горе споменатото стихотворение. Тогава И.С. Тургенев писал на една позната: „Закланите български жени и деца, дори ако не бяха от християнската вяра и не от нашата кръв – възмущението ми от турците нямаше да бъде по-малко. Да се остави това така, да не се осигури бъдещето на тези нещастни хора би било позорно – и повтарям, едва ли е възможно без война“.
Източник: http://орелпорусски.рф/2018/02/19/rodnaya-dorogaya-krov-i-s-turgenev/