Легалните пътища към самопровъзгласилата се република Донецк са пътища за никъде.
Ако в Украйна изобщо може да се говори за пътища. Това дори не са черни пътища. Това са катакомби, но не като последствие от военните действия, а като реално състояние на пътната мрежа в държавата, претендираща да стане членка на Европейския съюз.
В същата тази държава, възпламенила военен конфликт на територията си, не можеш да си осигуриш легален транспорт за никъде, извън официалния градски и междуградски, който също е върховно изпитание за целия човешки организъм, а някои от транспортните средства се останали от времето на Втората световна война.
През последните три години след началото на конфликта в Украйна няма нито един чужд журналист, който да е преминал легално линията на бойните действия на подстъпите към Донецк, за да отрази реалното състояние на ситуацията и събитията там. Всички кадри и филми, които се разпространяват в интернет, са направени от руски журналисти. Това не означава, че не може да им се вярва, но също така не означава, че страничният поглед е излишен.
Официалните украински власти обаче не допускат възможността да се появи друг страничен и различен поглед към тези събития. Което само по себе си е странно, защото те би трябвало да имат интерес от такъв поглед. Но всичко, на което властите подлагат чуждите журналисти при опит да влязат легално в Донецк, сочи точно обратното. И много скоро, след като те се отправят натам, обяснението на този на пръв поглед абсурд става напълно логично, увери се лично екип на ПИК TV.
Български екип от трима души пое към Донецк, за да отрази реалностите около въоръжения конфликт, наричан от украинските власти „антитерористична операция“. Официалната кореспонденция с Украйна, след която членовете на този екип получиха всички необходими разрешения да преминат през бойната линия, продължи 2 месеца. Едва тогава те предприеха пътуването си.
И още с кацането в Харков, откъдето трябваше да поемат към Донецк, установиха, че не могат да разчитат на нито едно легално такси с касов апарат, което да ги откара дори от летището до хотела. Не можеха да разчитат и на нито един легален превоз, който да ги откара от Харков до Донецк. Всичко се уговаря на четири очи по нерегламентирани тарифи. А това е и транспортът, от който се възползват и украинските граждани, които прекосяват бойната линия към Донецк и обратно.
Харков, а не Киев, се превръща в отправна точка към Донецк, защото журналистическите карти вече не се издават в столицата на Украйна, а в трудно откриваемото на картата градче Краматорск. Без тези карти журналистите нямат право да преминават през бойната линия.
А за да стигнат до съответния център, откъдето да вземат картите си, трябва да доплащат значително повече на превозвача спекулант. Ако не ги изнудва той, ще ги изнудват пътниците в нелегалното микробусче, както се случи на българския екип и той плати на две уж случайни гражданки, за да се сдобие с тези карти.
След поредиица от телефонни разговори с центъра АТО, където на няколко пъти обясняваха, че картите са готови и с нетърпения чакат журналистите, за да си ги получат, се оказа, че там изобщо нямат намерение да дадат на екипа автентични карти. Първо твърдяха, че не разполагат с изпращаните на два пъти от България техни снимки, макар преди това да бяха потвърдили, че са ги получили. После се оказа, че фотоапаратът, с който трябва да ги заснемат на място, не е зареден. И накрая, когато журналистите се заснеха с мобифоните си, служителката във военна униформа сбърка името на едната от картите, като написа имената на двама от екипа – мъж и жена, на една и съща карта. И всичко с една ясна цел – да пречат.
Но на граничната линия между Украйна и Донецк тези карти не предизвикаха никакъв интерес и военните заявиха, че те нямат никаква функция и сила. А българският екип не може да премине бойната линия дори с тях.
Военните се държаха грубо с чуждите журналисти и дори ги заплашиха, че когато стрелбата започне, блокираните им телефони ще проработят, разкриват от екипа на ПИК TV. Единственото, кооето ги стряскаше, беше надписът „Европейски съюз“ на корицата на паспортите на българите. Което не попречи на военните да ги свалят насред браздата с целия багаж и да им препоръчат да отидат пеша до най-близкото населено място, което се намира на 40 километра от бойната линия.
А впоследствие се оказа, че са дали разпореждане на един от нелегалните превозвачи да ги вземе и откара обратно към вътрешността на Украйна, след като преди това записаха имената им и номерата на паспортите им в графата „върнати от линията на конфликта“.
Топлите отношения между военните на бойната линия и превозвачите спекуланти са подплатени със солидни рушвети, които те им предават на място, видя още камерата на ПИК TV. За да се движат безпрепятствено в двете посоки е достатъчно да им предадат от ръка на ръка бутилка минерална вода, към която притискат с длан и банкнотата с рушвета. Стековете с минерална вода за военните стоят наредени като батареи точно до тях.
Останалите граждани, стигнали до линията на военните действия с легален транспорт, изминават огромни разстояния пеша, стоят на 35-градусовата жега с часове под паянтова тента, натъпкани като животни, и дори припадат и биват откарвани в безжизнено състояние от линейка. Тези хора прекосяват бойната линия с цената на големи харчове и неприятности не защото това им харесва, а защото техни близки живеят от едната и от другата страна на линията на бойните действия.
Единствените автомобили, които преминават безпрепятствено в двете посоки, са на ОССЕ. Но добре платените чиновници в тях не реагират на никакви знаци, че се случва нещо нередно. Както не реагираха и на виковете, махането и подскачането на българския екип към тях. Преминаха спокойно и оставиха хората в беда на пътя.
Това е то ролята и мястото на миротворческите организации – абсолютно безполезни.
Българският екип така и не намери украински гражданин и от двете страни на барикадата, който да се съгласи да говори пред камера за военния конфликт. Иначe хората са покрусени и обезверени, че този кошмар някога може да свърши. Те са страшно наплашени и готови да преглътнат факта, че средната заплата в Украйна е 3000 гривни, а най-ниската заплата на един военен е 4 пъти повече – 12 000 гривни и достига до 25 – 28 000 гривни. Ако не е страхът, който перманентно им внушават, едва ли биха търпели тази несправедливост. Но им се внушава, че имат нужда от военните, за да ги пазят.
Въпреки това са напълно наясно, че от този военен конфликт имат изгода само две категории граждани и от двете страни на барикадата – управляващите върхушки и спекулантите. Те трупат несметни пари покрай бойните действия и затлачения вече трета година конфликт и не възнамеряват да го прекратяват, защото това означава да затворят кранчето на незаконните парични потоци, от които несметно забогатяват.
Не е ясно и къде се дянаха всички тези трепетни радетели за гражданските права в Украйна от Европейския съюз. Отдавна никой от тях не е надавал вой за защитата им, въпреки че през последните дни те бяха грубо нарушени от украинските власти със забраната за изучаването на майчин език, независимо дали става дума за руски, български, молдовски или някакъв друг.
Защото европейските чиновници също имат полза от тази гражданска война в Украйна. Те я използват, за да решават геополитическите си проблеми с Русия и най-вече срещу Русия, като продължават санкциите срещу нея, за да ѝ извиват ръцете в полза на други свои цели и намерения. Както и за да оправдават огромните заплати на чиновниците от такива безполезни организации като ОССЕ.
Колкото до прословутите Мински споразумения, които трябваше да регламентират не само примирието, но и решаването на военния конфликт в Украйна – забравете за тях. Такива споразумения не съществуват, освен може би на хартия, и никой не се съоразява с тях. На бойната линия между Украйна на самопровъзгласилата се Донецка република се стреля дори посред бял ден, както установи българският екип. А през нощта стрелбата е неминуема, както простосърдечно си признаха самите военни по бойната линия.
Заради всичко това на територията на планетата не би трябвало да има здравомислещ политик и изобщо човек, който да настоява за приемането на Украйна в Европейския съюз, защото тази държава е царство на спекулата, рушветчийството, беззаконието, подтискането на свободата на словото и на елементарните права за свободно придвижване на гражданите, които са в основата на европейските ценности, видя още екипът на ПИК TV на място. Украйна в сегашното си състояние е огледален образ на Турция, чиито възможности за членство в Европейския съюз бяха категорично отрязани от европейските фактори.
Не само легалните пътища към Донецк са пътища за никъде, но и пътят, по който е поела официална Украйна, е път за никъде. Този конфликт никога няма да има край и тази държава никога няма да възкръсне от пепелището на безумията, сътворени от собствените ѝ управници. Докато разделеният от линията на бойните действия народ и от двете страни не възстане. И докато цялата трезвомислеща световна общественост не вразуми тъй наречените световни лидери, които имат крещящо очевиден финансов и геополитически интерес от гражданската война в Украйна и дългият ѝ черен списък от невинни жертви.
Украйна е срам за демократичните клетви на европейските лидери. Украйна е отрицание на любимите им евро-атлантически ценности. Украйна е всичко, което не може да бъде една европейска държава през ХХI век.
Украйна е едно оголено, кърващо и страшно обвинение към целия европейски елит и присъда, че той повече няма право да управлява съдбините на народите.