Монаси донесоха с лодка мощите на девет светци от манастирите на Света гора
Жени на път за Атон? Да, това е възможно! На 11 юни се проведе седмият поклоннически тур за жени и семейства в морето край Света гора. С благословията на двама патриарси – руския Кирил и българския Неофит, със съдействието на посолството на Русия в София, Руската църква с Архимандрит Филип и Балканското Атонско Сдружение към Света гора – Атон, 115 жени, деца и мъже се поклониха на светинята. За пръв път Балканското Атонско Сдружение е организирало женско поклонение през 2011 г. Сега българи и руснаци тръгнаха за Света гора, да се помолят заедно на Светата гора, за да се помолят заедно, защото православната вяра е най-силният обединяващ фактор на славянските народи. Миряните от Николския храм, известен като Руската църква в София, се обединиха с дипломатите от руското посолство. Към поклонниците се присъедини и голяма група вярващи от Кюстендил, организирани от кмета на града. Това бяха преподаватели и деца, изучаващи основите на православното вероучение. Кюстендилските хлапета бяха придружени от преподавателите по вероучение Христина Петрова и Калина Пейчева. На път за Светата местност се беше отправил и политикът Георгий Неделчев, председател на националния съвет на партия „Български съюз за пряка демокрация“. С благословията на двамата патриарси корабът отплава към водите на Атон, минавайки според правилата на 500 м от брега.
Красивите манастири бяха накацали между скалите на планината като ястреби
в гнездата си, сякаш са предопределени за това място и винаги са били тук. Дори на кораба ни обзе усещането за спокойствието и дълбочината на замисъла – да живееш в отшелничество, с молитви, далеч от цивилизацията. Ескорт от огромни чайки ни съпровождаше през цялото пътуване, сякаш бяха пратени за охрана по въздуха.
Както е известно, посещението на жени в Света гора е абсолютно забранено. Това става с императорски хрисовул през 1060 година. Дори и животни от женски пол не могат да се внасят в монашеската република, с изключение на кокошки, които снасят яйцата, необходими за Великден и за направата на бои от черупките им, използвани в зографисването на икони. Носят се непотвърдени слухове, че по времето на гръцката гражданска война Атон е бил убежище за много бежанци, между които е имало жени, деца и девойки. И за да не нарушаваме правилника, нашето пътешествие из светите води бе благословено по каноните на православието от висшите църковни служители. Въпреки че поклонението се осъществи на кораб и по вода, жените спазиха строгия дрескод за случая – дълги до земята поли и кърпи на главите. Председателя на Балканското Атонско Сдружение Андрей Кристов разказваше на миряните историята на всеки от манастирите, покрай които минавахме. Великата Лавра е първи в йерархията на атонските манастири. През десетте века на своето съществуване запазва това първенство заради своето благосъстояние и безценните предмети, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуострова върху стръмна, висока 150 метра скала в подножието на планината Атон. Основан е през 963 г. от монаха Атанасий Атонски, който поставил началото на атонската монашеска общност. В манастира има общо 37 параклиса.
Библиотеката на Великата Лавра съдържа 2046 ръкописа
165 ръкописни книги и 30 000 печатни. В манастира се пазят и реликви, сред които част от плащеницата на Исус Христос и мощи на много светци. В тази обител живеят 64 монаси.
Ватопед е най-населен, в него обитават 163 монаси от различни страни. Ивирон е със 71 монаха, Хилендарския – с 92 божии служители, Дионисиат – със 71, Кутлумуш – с 86, Пантократор с 25, Ксиропотам също с толкова. Българският Зографски манастир е населяван от 48 монаха, в Дохиар живеят само трима души. Каракал е с 60 обитатели, Филотей – също. В Симонопетра живеят 94, в Свети Павел – 112, в Ставроникита – 42, в Ксенофонт – 123 монаси от няколко националности, дори и от САЩ. В Григориат има 107 божи служители, в Есфигмен – 121. В огромния руски манастир Пантелеймон с 88 монаси само преди седмица на посещение бяха президентът на Русия Владимир Путин и руският патриарх Кирил. Констамонит е с 44 духовници.
Докато съзерцавахме манастирите, изведнъж корабът ни се приближи до брега на по-малко от позволените 500 м растояние! Дали не съгрешихме? Не, това беше, за да улесним монасите, които пътуваха към нас с малка лодка от манастира Ксенофонт. Носеха нещо в огромен син куфар – мощите на 9 светии за молебена и светата литургия, която се проведе на кораба. За три часа и половина морският съд се превърна в храм!
Бяха изнесени частиците от дървото на Животворящия Кръст Господен
мощите на светите апостоли Андрей Първозванец, Варнава и Филип, на св. Василий Великий, на св. Анна Праведна, част от главата на свети архидякон Стефан, частица от светите мощи /главата/ на св. Великомъченик Пантелеймон, десницата на свети великомъченик Георгий Победоносец, костица от левия крак на света великомъченица Марина. Молебен пред атонските светини бе отслужен от отеца на манастир Ксенофонт иеросхимонах Моисей и настоятеля на Николския храм -Подворие – Руската църква в София – архимандрит Филип. Божествената служба във водите на Атон разчувства всички поклонници, дошли да се помолят. Най-малката християнка беше едва на 5, а най-възрастната – на 75 години. По време на службата отец Филип прочете за здраве на глас над 350 имена, които богомолците му бяха написали на бележки. Листчетата с близките им, които са във вечните покои на небесата, ги взеха монасите от манастира, за да ги прочетат в специална литургия. Вълнуващо бе, че докато архимандритът произнасяше имената, ролята на църковния хор поеха самите присъстващи, които пееха задружно „Господи, помилуй!“. А на песнопението пригласяха само вълните и вятърът. Дори чайките смирено се скриха зад облаците. Всички богомолци се докоснаха до мощите на светците.
Страдащите със сълзи на очи се молиха на св. Пантелеймон за изцеление
Миряните получиха иконки с образа на Чудотворната икона на св. Георгий Победоносец, осветени в светогорския манастир Ксенофонт, както и ленти от манастира Ватопед, осветени върху Великия пояс на Света Богородица. Колко много значи за всеки вярващ да занесе на близките си и да внесе в дома си осветена икона от светата обител!
До манастира Св. Павел корабът обърна посоката си и пое обратно, където отново щеше да се срещне с лодката на монасите. Може би защото малко бяхме нарушили водната граница, морето на връщане ни се разсърди. Започна силно вълнение. Отците идваха да си приберат светите мощи и да се сбогуват с богомолците. Лодката им отново беше пълна, този път с нещо много по-голямо от синия куфар. Монасите бяха изработили собственоръчно два огромни кръста, които дариха на женския манастир „Свети Йоан Предтеча“, разположен до българо-гръцката граница. Мъжете от групата трябваше да доставят кръстовете на монахините.
Така завърши седмото по ред поклонение на жени и техните семейства във водите на Света гора Атон. Ето че и корабът може да се превърне в храм, стига вярата да е истинска, силна, дълбока и осъзната. Веднъж осъзнае ли човек силата й, разбира и мисията си, за която е изпратен от Бога на този свят. Храмът може да е навсякъде, ако е изграден в основите си от мир и любов. Защото Бог е любов.
Архангел Гавраил дал молитвата „Достойно есть“
Поклонничеството на светините в Света гора Атон бе посветено на 1000 години руско присъствие в Атон и се проведе точно в деня, когато Българската православна църква почита атонската чудотворна икона „Достойно есть“. Тази икона е символ на Светата гора Атон. А легендата гласи, че когато иконата е била в столицата на Атон, по време на вечерната литургия български монах изведнъж видял до себе си Архангел Гавраил, който му рекъл, че се моли неправилно. И тогава станало чудо – Архангел Гавраил изписал на камъка до иконата молитвата „Достойно есть“. Сега тази молитва се чете два пъти на ден във всички православни храмове по целия свят, а иконата, до която е стоял българският монах, се превръща в символ на Атон.
Как Джон от Тексас стана отец Еремия
Лодката, която превозваше мощите на светците, бе управлявана от монаха Еремия. Казаха ми, че е от Тексас, САЩ. Истинското му име е Джон Бърсън. Преди 20 г. 25-годишният тогава младеж дошъл от Тексас като турист в Гърция. Чул за това място и решил да го посети. След като взел специалната „входна виза“, никога повече не поискал изходна. Хвърлил си американския паспорт и завинаги останал в Атон, омагьосан от невидимата сила и аурата но това вълшебно място. Младежът приел източноправославното християнство и станал монах с името Еремия. Никога не поискал да се върне в цивилизацията. Преди две седмици за пръв път след двадесет години, родителите му пристигнали в Уранополис. Главният игумен му разрешил да излезе за няколко часа и да се види с тях. Еремия едва ги познал след толкова време. Вероятно и те са разпознали трудно малкия Джони в 45-годишния мъж с прошарена дълга брада. Но родителите му били категорични – решават да продадат огромното си имение и фермата в Тексас и да купят къща близо до сина си в Урополис.
Ханс от Германия прослави Хилендар с уменията си
Германецът Ханс също дошъл преди повече от двадесет години като обикновен поклонник в Атон. Имал златни ръце и перфектни познания по архитектура и строителство. Без много да му мисли, младежът решил да прекара остатъка от живота си в Света гора. Останал като послушник в сръбския манастир Хилендарски. Дали му задача да възстанови пристанището. Германският монах не просто свършил работата, но направил пристана много по хубав, удобен и по-практичен от първоначалното. Една след друга строителните работи изниквали от само себе си, а славата на послушника се разнесла из целия полуостостров. Междувременно той станал монах Анастасий. Един ден в Светата гора пристигнал сръбският патриарх Ириней, който бил толкова впечатлен от строителните умения на Анастасий, че го повишил в архимандрит и го взел като главен игумен в манастира в Черна гора.
Много са примерите, когато обикновени посетители остават завинаги в Светата гора. Като например историята за англичанина, дошъл от „Св. Павел“ в Лондон и останал завинаги в манастира Ватопед. В манастирите живеят австрийци, германци, французи, англичани, руснаци, българи, сърби, грузинци, румънци. Всички те носят своята история, но крайната цел е една – да служат на Бога.
Автор: Оля Ал-Ахмед
Фото : Оля Ал-Ахмед
Източник: в. „Стандарт“