В Русия отдавна са екзекутирали, изтънчено и мъчително. Историците до ден днешен не са на едно мнение, защо се е появило смъртното наказание.
Едни смятат, че това е продължение на кръвното отмъщение, други смятат, че е под византийско влияние. Как са се разправяли в Русия с тези, които са престъпвали закона?
Удавяне
Този вид екзекуция е бил много разпространен в Киевска Рус. Обикновено се е използвал, когато е трябвало да се разправят с много престъпници едновременно. Но е имало и единични случаи. Например, когато киевският княз Ростислав се разгневил на Григорий Чудотворец, заповядал да вържат ръцете на непокорния, да вържат въже с тежък камък на врата му и да го хвърлят във водата. Чрез удавяне в Древна Рус екзекутирали и вероотстъпниците, тоест християните. Зашивали ги в чувал и ги хвърляли във водата. Такива екзекуции се правели обикновено след сражения, след които имало много пленници. Екзекуцията чрез удавяне, за разлика от тази чрез изгаряне, се смятала за най-позорна за християните. Интересно е, че след векове, по време на Гражданската война, удавянето се използвало за разправа със семействата на «буржоата». На осъдените им връзвали ръцете и ги хвърляли във водата.
Изгаряне
От XIII век тази екзекуция се използвала основно за тези, които са престъпили църковните закони – за хули против Бога, за небогоугодни проповеди, за вещерство. Най-много я е обичал Иван Грозни, който бил доста изобретателен в методите на екзекуциите. Измислил, например, да се зашиват провинилите се в мечи кожи и да се дават на кучетата да ги разкъсат, или да се одират хората живи. В епохата на Петър екзекуцията чрез изгаряне се използвала за фалшификаторите на пари. Тях ги наказвали и по още един начин – изливали в гърлата им разтопени олово или калай.
Заравяне
Живи заравяли обикновено мъжеубийците. Най-често заравяли жената до шията, по рядко – до гърдите. Такава сцена е отлично описана от Толстой в романа му «Петър Първи». Обикновено за място на екзекуцията се избирало многолюдно място – централният площад или градският пазар. До още живата престъпница слагали часови, който спирал всички опити да се прояви състрадание, да се даде на жената вода или малко хляб. Но не се забранявало да се изказва презрение или омраза към престъпницата – да се плюе върху нея или дори да се рита. Желаещите могли да дадат също и милостиня за ковчег и църковни свещи. Мъчителната смърт идвала обикновено след 3–4 денонощия, но има зафиксиран в историята случай, когато някоя си Ефросиния, заровена на 21 август, умряла едва на 22 септември.
Разкъсване на четири части
При разкъсването на четири части на осъдените им отрязвали краката, след това ръцете и едва след това главата. Так, например, бил екзекутиран Степан Разин. Планирали така да убият и Емелияна Пугачов, но първо му отрязали глават, а след това крайниците. От примерите става ясно, че този тип екзекуция се използвал за обида към царя, за покушение срещу него, за измяна и за самозванство. Трябва да се отбележи, че за разлика от средноевропейската, например парижката тълпа, която възприемала екзекуцията като зрелище и разглобявала бесилката за сувенири, руските хора се отнасяли към осъдените със състрадание и милосърдие. Така, по време на екзекуцията на Разин на площада била гробна тишина, която била нарушавана само от редки женски хлипания. След края на екзекуцията хората обикновено се разотивали мълчаливо.
Варене
Варенето в масло, вода или вино било много популярно в Русия по времето на Иван Грозни. Осъденият бил слаган в котел, пълен с течност. Ръцете се вкарвали в монтирани на котела обръчи. След това слагали котела върху огъня и започвали бавно да го подгряват. В резултат на това човек жив се сварявал. Такава екзекуция се използвала в Русия за държавните изменници. Тя е направо хуманна в сравнение с екзекуцията, наречена «Ходене в кръг» – един от най-лютите методи, използвани в Русия. Разпаряли корема на осъдения в района на червата, но така, че да не умре много бързо от загуба на кръв. След това вадели червата, забивали ги от единия край за някое дърво и карали осъдения да обикаля около дървото.
Разпъване на колело
Разпъването на колело било широко разпространено в епохата на Петър. Осъденият бивал завързан към закрепен на ешафода сглобен от греди Андреевски кръст. На напречните греди правели вдлъбнатини. Престъпника го разтягали върху кръста с лицето нагоре така, че крайниците му били върху гредите, а сгъвките на крайниците – върху вдлъбнатините. С железен четириъгълен лост екзекуторът нанасял удари един след друг, раздробявайки постепенно костите на сгъвките на ръцете и краката. Работата на екзекутора свършвала с 2-3 точни удара в корема, от които гръбнакът се прекършвал. Тялото на потрошения престъпник така го съединявали, че петите се събирали при тила. След това го слагали върху хоризонтално колело и в това положение го оставяли да умре. За последен път такава екзекуция била използвана за участниците в Пугачовския бунт.
Набождане на кол
Също като разкъсването на четири части и набождането на кол се използвало за метежници и крадци. Така през 1614 година бил екзекутиран Заруцки, съучастник на Марина Мнишек. По време на екзекуцията с чук се набивал кол в тялото на човека, след това колът се изправял вертикално. Екзекутираният постепенно под тежестта на собственото си тяло започвал да се спуска надолу. След няколко часа колът излизал през гърдите или врата му. Понякога слагали на кола напречна греда, която спирала движението на тялото и не позволявала на кола да стигне до сърцето. Този метод доста удължавал времето на мъчителната смърт. До XVIII век набождането на кол било много разпространена екзекуция сред запорожките казаци. По-малки колове се използвали за наказание на насилниците – забождали кола в сърцата им, както и за майките – детеубийци.
Източник: Кого русские сажали на кол, а кого кипятили в масле
© Русская Семерка russian7.ru