За руските писатели Крим във всички времена е бил сакрално място, а не просто курорт.
Всяко ново поколение руски писатели по своему са възприемали Крим, но за никого от тях този полуостров не е бил само красиво и топло място за отдих. Тук са се създавали велики произведения, променяли са се възгледите за света, водела се е борба със смъртта.
Пушкин: «Крим — страна важна и изоставена»
Иван Айвазовский. «Прощание А.С. Пушкина с морем». 1877 год.
Александър Пушкин посетил Крим през 1820 година, по време на южното заточение, където е бил изпратен за „свободолюбиви стихове“». В началото полуостровът не е произвел голямо впечатление на поета, но по-късно е поразен от природата на Крим. За него тя е станала въплъщение на романтизъм, само че не бохемски -петербургски, а истински, непритворен: «Погасло дневное светило; / На море синее вечерний пал туман. / Шуми, шуми, послушное ветрило, / Волнуйся подо мной, угрюмый океан». Пушкин не би бил Пушкин, ако в писмата си до приятелите и семейството си не се отзовава за пътуването си в съвсем различен жанр. В тях той нарича Крим «страной важной, но запущенной», а за пребиваването в Гурзуф освен стиховете са останали и такива негови записи: «…жил я сиднем, купался в море и объедался виноградом. В двух шагах от дома рос молодой кипарис; каждое утро я навещал его и к нему привязался чувством, похожим на дружество».
Памет: Три селища в Крим са наречени Пушкино, а в Симферопол, Гурзуф, Саки, Бахчисарай и Керчи са поставени паметници. В Гурзуф действа музей А.С. Пушкин. Експозиция в шест зали разказва за кримския период в живота на поета.
Грибоедов: «Три месеца в Таврида, а резултат нула»
Александр Грибоедов е бил в Крим през 1825 година по пътя за Кавказ. За пребиваването си на полуострова авторът на «Горя от ума» е оставил спомени в дневниците си. На първо място Грибоедов посетил пещерата Кизил-Коба (Червената Пещера) където в един от коридорите е изсечен надпис: «А.С. Грибоедов. 1825». Писателят се изкачил на Чатир-Даг, петия по височина планински масив на полуострова, посетил судакската долина, Феодисия, Керчи. Почти през цялото пътуване Грибоедов бил в мрачно настроение. В писмата до своя брат той се оплаквал: «…ето, почти три месеца прекарах в Таврида, а резултат нула. Нищо не написах… …пристигнаха пътешественици, които ме познават от журналите… Описанията на природата в дневниците са примесени с философски мисли: «…вид на крайний мыс южного берега Форус, тёмный, зубцы и округлости отрисовываются позади светящим вечерним заревом. Лень и бедность татар».
Памет: На фасадата на бившия хотел «Атина» в Симферопол е поставена мемориална плоча с надпис: „Здесь в 1825 году жил великий русский драматург Александр Сергеевич Грибоедов“.
Гогол: «Бях в Крим. Цапах се с минерална кал»
Писателят изучавал историята на Крим дълго преди пътуването. Така, в «Тарас Булба» той описал бита и нравите на кримското селище от 15 век. Гогол посетил полуострова през 1835 година, за да се лекува в Сакския курорт, където по това време се намирала единствената лечебница с минерална кал. В писмото си до Василий Жуковски, Гогол писал: «Проклетите пари не стигнаха и за половината на пътуването. Бях само в Крим, където се цапах с минерална кал. Накрая, струва ми се , здравето се подобри от самите премествания. Ужасно множество сюжети и планове се натрупаха по време на пътуването, така, че ако не беше горещото лято, то щях да се изразходвам много хартия и пера… ». В лечебницата писателят прекарал няколко седмици, и въпреки, че не успял да извърши голямо пътешествие по полуострова, Крим оставил в душата му дълбока следа. Не случайно след 13 години, когато здравето ми силно се разклатило, той отново поискал да се отправи в Крим. Обаче писателят не успял да осъществи замисленото пътешествие : «проклятых денег не собрал» (не събрах проклетите пари ).
Памет: В Саки на автора на «Тарас Булба» е поставен бюст, а почти във всеки голям град на Крим има улица Гогол.
Толстой: «На Федюхины высоты нас пришло всего две роты»
Лев Толстой е посещавал три пъти Крим. И е прекарал на полуострова две години от своя живот. Първия път 26-годишният писател попада в Севастопол по време на първата отбрана, през късната есен на 1854 година, когато след настойчиви искания той е преведен в действаща армия.Известно време той се е намирал в тила, а в последните дни на март 1855 година е бил преведен в знаменития четвърти бастион. Под непрекъснат обстрел, рискувайки постоянно живота си, писателят е участвал в него до май, а след това е участвал в боевете и прикритието на отстъпващите руски войски. В Севастопол той е написал прославилите го „Севастополски разкази”, които са представлявали нова за това време литература. В тях войната е представена такава каквато е в действителност, без патосен героизъм. Графът се оказал добър, но строг командир: забранявал на войниците да се ругаят. Освен това, непокорният нрав ме способствал особено на военната кариера: след неудачното настъпление, в което му се наложило да участва, Толстой съчинил сатирична песен, която напявали цялата руска войска. Песента съдържала стиховете «На Федюхины высоты нас пришло всего две роты, а пошли полки»…а също поименно осмивал командването., което станало причина да бъде уволнен от армията, а от по-сериозни последствия го спасила литературната слава.
Второто дълго пребиваване в Крим Толстой осъществил в дълбока старост. През 1901 година писателят почивал в Крим, в двореца на графиня Панина „Гаспра“. По време на една разходка, той силно се простудява…и няколко месеца се борил с болестта и я победил. По това време Крим станал културен център на Русия: тук идвали Чехов, Горки и други най-крупни руски писатели. Освен повестите, Толстой работел в Гаспра над повестта „Хаджи Мурат“ и статията „Какво е това религия и каква е нейната същност“, в която имало такива думи: „Законът на човешкия живот е такъв, че неговото подобряване как за отделния човек, така и за обществото е възможно само чрез вътрешно, нравствено усъвършенстване. Всички старания на хората да подобрят своя живот чрез външни за тях въздействия с насилие служат за най-истинска проповед и пример за злото и затова не само подобряват живота, а напротив, увеличават злото, което,като снежна топка нараства непрекъснато и все повече и повече отдалечава хората от единствената възможност за действително подобряване на техния живот“.
Памет: Във двореца «Гаспра» се съхранява мемориалната стая на Толстой, която писателят е заемал по време на своето пребиваване в Крим.
Антон Чехов и Лев Толстой в Гаспра, в Крим. Фото Софьи Толстой. 1901 год. Източник: www.russianlook.com
Чехов: «Ялта — това е Сибир!»
Това, че Антон Чехов няколко години е живял в Ялта, знаят много, но това, че той всъщност е заминал в Крим, за да умре, е известно на малцина. След появяване на първите признаци на туберкулоза, Чехов като опитен лекар разбрал, че краят е предрешен и взема решение да замине за Крим. В незабележителното тогава градче Ялта през 1899 година той построява неголяма къща, получела прозвището «Белая дача». Крим бил „последната сламка“ за болните от туберкулоза… В ялтинския дом писателят е посещаван от Бунин, Горки, Куприн, Короленко, Шаляпин, Рахманинов и други големи деятели на културата. Дългите месеци между сезоните писателят прекарвал в самота, разхождайки се по опустелите плажове и улици на курортното градче. Но чувството за хумор не го напускало. В писмата до близките си той се оплаквал, че в Ялта вестниците пристигат със закъснение а „без вестници може да се изпадне в мрачна меланхолия и даже да се ожениш“, в едно от писмата той пише, че „Ялта – това е Сибир“, а своя уединен и непорочен живот в Крим иронизирал, подписвайки писмата «Антоний, епископ мелиховский, Ауткинский и Кучук-койский». В Крим писателят създава пиесите «Три Сестри», «Вишнева Градина», множество големи и малки разкази…
Памет: В Ялта на писателя е поставен паметник, а също така работи мемориален дом-музей в къщата «Белая дача».
Къщата на Чехов в Ялта. Фото 1899 г. Източник: Commons.wikimedia.org
Волошин: «Крим е като риба, изхвърлена на брега»
Максимилиан Волошин е станал признат поет на Крим. Роден в Киев, той от малък живее на полуострова, след това е учил в чужбина, живял е в Москва и Петербург, а след революцията окончателно се установява в Коктебел. По време на революцията и гражданската война той не застава на никоя страна, помагайки отначало на червените, а след това на отстъпващите бели. Той пътува по Феодисия, опитвайки се да запази културата на Крим , а по-късно в собственото си имение в Коктебел създава знаменития «Дом на поета», вратата на който са «отворени за всички, дори за идващите от улицата». …По различно време тук са идвали Манделщам, Белий, Горкий, Брюсов, Булгаков, Цветаева, Гумилёв, Зощенко, Чуковский, Нейхауз и много други. Волошин се чувствал коренен жител на Крима и винаги се застъпвал за него в различни статии , при това не винаги е заставал на страната на Русия. В една от тях той написал: «Ето вече второ столетие, как той се задушава като риба, извадена на брега».
Памет: В дома на поета в Коктебел е открит музей, а гробът на Волошин на възвишението, недалеч от него, се явява място за поклонение на почитателите на таланта на поета.
Дом-музей на Максимилиан Волошин в Коктебел. Дата на основаване — 1984 год. Фото: Commons.wikimedia.org