Автор: Димитър КОПРИВЛЕНСКИ, в. Дума
Реактивните системи за залпов огън „град“ и „смерч“ и днес лидерстват по света
Неотдавна отминалият 9 май – Ден на победата, а сетне и Ден на Европа, очаквано ни върна към завършилата с разгром на фашизма преди 72 години Втора световна война. И към величествения военен парад в Москва.
Проф. Андрей Пантев твърди: „Няма красива война. Щом носиш щик или седиш в танк, не можеш да бъдеш ангел. Но има свещени войни!…“
А ако си тръгнал да спасяваш деца, майки, да защитаваш Родина, да освобождаваш събрани за изгаряне в газови камери в Освиенцим евреи… без танк и без ракета не би могло да стане. Без танк Т-34 и без гвардейските минохвъргачки БМ-13.
Орлин Орлинов, царство му небесно, прекрасно го опоетизира:
И руският Ванка ще седне във танка, твоята Ванюша ще яхне „Катюша“…
Славната, страшната, толкова известната, песенната „Катюша“. Взела народно-войнишкото име на популярна по това време песничка. Тръгнала от Орша и стигнала до Берлин. Новото оръжие-чудо, решението за серийното производство, на което е взето на 21 юни, само часове преди вероломното нападение на Германия над Съветския съюз.
Това е и една от първите интелектуални победи на Червената армия. Нищо, че цели шест месеца тя ще отстъпва, ще отстъпва, ще отстъпва… До самата столица Москва. И онзи невероятен парад на Червения площад на 7 ноември 1941 г. със заминаващите направо от парада на фронта полкове.
Пружината продължава да се свива, да се свива… И в това натрупване на скрита сила голям дял имат новосформираните батареи гвардейски минохвъргачки, станали известни като БМ-13 (бойна машина, стреляща със 132-милиметров реактивен снаряд – б.а.).
Бойното кръщение на 14 юли
14 юли е 23-ят боен ден от изпълнението на плана „Барбароса“ на Хитлер „да освободи Русия от комунистическия режим“. В този ден на железопътната станция Орша са се струпали немски ешелони с войски, техника, боеприпаси, гориво. Типично военно немско битие в ясния слънчев, топъл ден, изпълнен с гърлен говор… Немците са устроили переправа на р. Оршица, пред която танкове, бронетранспортьори, влекачи с оръдия, щабни коли… са готови да тръгнат в настъпление. И това за тях е всекидневие.
Но изведнъж иззад хоризонта прогърмяват десетки огнени стрели. И след секунди районът на гарата е обхванат от пламъци и дим, хиляди осколки косят немците, взривени боеприпаси и гориво топят танкове и бронетранспортьори.
„Това бе кошмар… Като че стрелят по нас стотици оръдия…“, разказват оцелели от огнения ад. Часът е 15,15.
Този ден и този първи залп на новото оръжие остават в историята. Като начало на полевата реактивна артилерия за залпов огън. След час и половина, в 16,45 ч. кошмарът ще се повтори, този път по переправата на р. Оршица. А командирът на тази първа батарея в състав седем бойни машини, които за 7-10 секунди изстрелват в залп 112 снаряда, капитан флеров записва в полевия си бележник лаконично:
„Големи загуби на врага в жива сила и бойна техника, паника. Всички хитлеристи, оцелели на източния бряг, са взети в плен.“
Седмица след залповете по жп гара Орша и точно месец от началото на войната, в нощта на 21 срещу 22 юли към Западния фронт тръгва втора батарея гвардейски минохвъргачки. С нея е и конструкторът А.С. Попов, за да помага на място за бързото усвояване на техниката. Своя първи боен залп батареята извършва на 25 юли сутринта в 9 ч. и 20 мин. по струпана на открито фашистка пехота. Почти едновременно с втората в 16-а армия пристига третата батарея, която изстрелва залп по съсредоточена на 4 км западно от Ярцево пехота. А през август към фронта се отправят нови пет батареи.
На бойното поле има остра нужда от това ефективно ново оръжие. И тилът се превръща във фронт. Производството расте. Противникът след потреса се по-окопитва. Иска да разбере какво така громно го громи. И още поради поне сто причини се стреми да плени бойна машина, артилеристи, образци реактивни снаряди…
Работи се и през цялата нощ
В деня на вземането на решение за серийно производство на реактивни снаряди М-13 и пускови установки БМ-13, 21 юни 1941 г., започва и формирането на частите в подразделенията на реактивната артилерия. Първите две бойни машини са сглобени през нощта на 30 юни в завод „Коминтерн“ в гр. Воронеж. До изпитателния полигон край Москва те тръгват на собствен ход, което пък е за проверка на ходовата система. Сроковете са сгъстени, изпитанията се съвместяват. А завод „Коминтерн“ се превръща в основния производител. За техническото отбелязване на производителя на рамата на бойната машина се поставя буква „К“ – „Коминтерн“. От тази буква, най-вероятно, тръгва и ласкавото име „Катюша“. Има и други версии, една от които е, че „К“ означава името на един от конструкторите. Но това са повече пикантерии на перестройчици…
През юли към производството на бойни машини е привлечен и завод „Компресор“ в Москва. Още едно „К“ на рамите. А след редовната смяна в деня на поставянето на задачата за производство на новото оръжие никой от работниците не си тръгва за вкъщи. Мирният период тук за минути преминава на военни релси. Заводът става и дом, и стол. Работата кипи и през цялата нощ. Почивката е не повече от 3-4 часа. Поради дефицита на време, без да се чака серийното производство, от наличните опитни образци бойни машини, изработени в работилниците на Научноизследователския институт, е формирана и първата отделна опитна батарея на капитан флеров. Проблемът със снарядите намира добро решение -вече са изработени над 30 000. Всестранната проверка и оценка стават на бойното поле.
Само за два или три дни, между 28 юни и 1 юли 1941 г., е формирана и с личен състав експерименталната батарея. От
готовите осем бойни машини една е оставена в завода, останалите седем са комплектовани с разчети. Бойците се подбират извънредно прецизно, оръжието е строго секретно. А командният състав на батареята е основно от слушатели в Артилерийската академия, завършили първия курс на командния факултет. Командирът на батареята капитан флеров седмица преди назначаването си завършва първия курс на академия „Дзерджински“. Но е „обстреляй боец“, участник във финската кампания.
Гвардейска артилерия
А ето и автентичния разказ на същия конструктор от Научноизследователския институт „А.С. Попов“, заминал на фронта и с втората батарея:
„Вечерта на 28 юни ме извикаха в института и ми казаха, че заедно с инж. Д.А. Щитов – той се занимаваше с ракетите, ни командироват на фронта да обучаваме личния състав на първата батарея да стреля… Имахме своя техническа част, медицинска, бензозареждане, кухня. Към седемте бойни машини имаше 50 товарни коли с ракети и още 100 в обоза… Занятията с бойците провеждахме „на слух“ – всякакви записки се забраняваха и занятията се свеждаха до практическо обучение: зареждане, насочване… до пълен автоматизъм. Движехме се само през нощта, денем престоявахме в гористи места… На Бородинското поле воините дадоха клетва: в никакъв случай да не попадне бойна техника в ръцете на врага…“
И все пак, „по време на война стават всякакви неща“, както каза при посещението си в Япония американският президент Обама и не се извини за атомните бомби. Пълната изненада от появата на катюшите и зашеметяването от тяхната изключителна бойна и психическа ефективност стават причина германците да започнат борба с новото оръжие. Издават се заповеди „войската да донася“ за използването му, „при попадане в ръцете им „не-медлено“ да се съобщава“, да се търси…
През август-септември 1941 г. на фронта са изпратени 324 бойни машини БМ-13 и БМ-8. БМ-8 е приета на въоръжение в началото на август, това е пускова установка, използваща 82-милиметрови по калибър реактивни снаряди, изстрелвани от 36 направляващи тръби тип „флейта“. Снарядът е разработен много по-рано и е използван от бойни самолети като изтребителите И-16, И-153 и щурмовика Ил-2. Пусковата установка е монтирана на шасито на автомобил ЗИС-6. А нарасналото производство на реактивни снаряди и бойни машини позволява да се премине от формирането на отделни батареи към полкове реактивна артилерия. Които фактически стават нов самостоятелен род войска.
На всички батареи, дивизиони и полкове е присвоявано наименование „гвардейски“. Оттук и общото название Гвардейски минохвъргачни части. Като подчертаване на изключителната им значимост и отговорност за умело участие в бойните действия.
Епопеята „Руски катюши“
Поучително и любопитно е своевременното и всеобхватно, паралелно по всички посоки и светкавично развръщане на ГМЧ. През септември, т.е. само месец и половина след първите залпове, Държавният комитет по отбрана създава Управление на ГМЧ, чийто главнокомандващ е и заместник на народния комисар по отбраната, формирането на първите осем гвардейски минохвъргачни полка, въоръжени с БМ-8 и БМ-13, става в Артилерийското училище „Л.Б. Красин“ в Москва и се ръководи пряко от Ставката като изпълнение на заповедта на Върховния главнокомандващ. Специална комисия прави щателен подбор на командния и редовия състав.
Всеки полк реактивна артилерия има по 36 бойни машини и само за 8-10 секунди с един залп унищожава живата сила и бойната техника на противника на площ 100 хектара! Едновременният залп на полк с реактивни установки БМ-13 съдържа 576 реактивни снаряда, а с БМ-8, съответно 1296. Което може да се сравни със залп от стволна артилерия на 10 и 36 полка. Въпросът е, че в действителност толкова оръдия просто няма къде да се развърнат. Пък и промишлеността не може да произведе.
Около 50 предприятия са привлечени в изработването на части и възли за реактивните снаряди. Работи се по 12-14 часа на ден, понякога и по време на бомбардировка от немската авиация. В повече от епопея се превръщат руските катюши. Обикновено за тях се знае само за бойното им използване. А може би истинският героизъм е свързан с тяхното създаване и изпращането им на фронта.
При едно посещение в Москва представител на президента на САЩ цели 15 минути наблюдава с възхищение работата на леяра В.И. Кабанов. Той е инвалид, изгубил необратимо своя слух и говор. И от първия ден на войната заедно с група инвалиди постъпва в този завод. Като за един работен ден изпълнява не по-малко от шест норми. Награден е с орден „Ленин“.
„Щом в Съветския съюз има такива работници, той е непобедим!“, пророкува американецът. И се оказва прав. А това следва да се знае.
Лоша имитация на оригинала
Докато се формират новите полкове с гвардейски минохвъргачки, се доусъвършенстват и пусковите установки, и реактивните снаряди. Дори в блокирания Ленинград. Тук независимо от Научноизследователския институт поради нуждата от ликвидиране на силни противникови укрепления е създаден тежкият турбореактивен снаряд М-28 и пускова установка за него. Това е снаряд с надкалибрена бойна част с диаметър 280 мм и далекобойност 1900 м. Не е голяма, но за бранителите на Града на Нева – напълно задоволителна.
Затова пък следващият снаряд на ленинградци М-30 вече е с далекобойност 2,8 км и „носи“ почти 30 кг взривно вещество. В случая се търси и постига мощност и практичност. Пусковата установка за тези снаряди е рамен тип и при стрелба се поставя направо на земята. Има и снаряди М-20, сетне идва и М-31, пусковата установка става 8-зарядна. А залпът на бригада, в каквато започват да се преобразуват първоначално създадените отделни ракетни дивизиони М-30, представлява 1152 снаряда. От края на 1942 г. бригадите стават дивизии ГМЧ.
Основният недостатък на полевата реактивна артилерия от създаването й е голямото „разсейване“. От което идва и постоянната задача за намаляването
му, за увеличаване на групираността на разривите. Причината е ясна – ексцентритетът на снаряда и влиянието на атмосферните условия при полета му към целта. В края на краищата през 1943 г. е създаден снаряд М-13УК, което означава снаряд с „улучшена кучност“, т.е. подобрена групираност. А това е постигнато с придаване на снаряда на въртеливо движение по време на полета с помощта на 12 тангенционални отверстия в предното центриращо удебеле-ние. Така се намалява разсейването, а плътността на поражение на противника при снарядите М-31 се увеличава до 6,5 пъти.
Като резултат на колективния труд на много конструктори, научни институти и дори фронтоваци, в началото на 1943 г. е създадена единна конструкция пускова установка автомобилен тип с обозначение БМ-13Н (нормализована). Накрая следва да се обобщи, че за времето на войната в Специалното конструкторско бюро са създадени 78 вида пускови установки, от които 36 са приети на въоръжение в Червената армия. А това също е показател за търсене, усъвършенстване и постижения. И нито една от всички останали страни и най-вече Германия, опитали се да използват наготово идеята или тръгнали сами да я разработват, не успяват да се приближат дори до руските катюши. До края на войната, та и досега.
Фронтът на тила
Нека пак повторим. Успехите, славата, легендите… на катюшите се дължат наравно, както на червеноармейците, така и на тила. На местата на заминаващите на фронта бащи и деди до струга в заводите стоят синовете и внуците им. А в боевете при Сталинград участват три пъти повече реактивни установки, отколкото при Москва. Тук те стрелят буквално „с право мерене“ по пехотата, по отсрещните прозорци, по приближаващите танкове.
За проявен героизъм 24 полка катюши са наградени с бойни ордени. Така е и при Курск, и особено при боевете на територията на Германия. В Берлинската настъпателна операция през април 1945 г. особено силно впечатление и въздействие имат залповете на катюша. А в боевете за Берлин участват 219 дивизиона катюши, чийто залп представлява 30 000 реактивни снаряда! Това пък се равнява на залпа на 840 полка класическа артилерия. Които просто няма място къде да се развърнат…
Грозният рев на реактивните снаряди над Берлин известява на света началото на последната битка във Великата отечествена война. Резултатите са зашеметяващи. Най-жесток е боят за печатницата, чиито високи и здрави стени са превърнати в амбразури на оръдия и картечници. В щурмовите групи се включват и гвардейските минохвъргачки, които стрелят по цели от 20 до 200 м. И последната вража крепост пада!
Новото реактивно оръжие се използва и във ВВС и ВМф. От началото на 1942 г. започва снабдяване на речните и морските катери с многозарядни пускови установки М-8-М, М-13-М… А ВВС първи получават, изпробват и участват в усъвършенстването на реактивните снаряди М-8 и М-13 още в боевете при Халхин-Хол през 1939 г. Първа в света съветската авиация получава реактивни снаряди РС-82 от вида „въздух-въздух“ и РС-132 тип „въздух-земя“.
Мечтата на съвременните артилеристи
Идеята за многозарядни и самоходни бойни установки е заимствана от катюшите още в хода на войната, най-напред от германците, а сетне и от американци и англичани. И пак първи, още през 1942 г., немците създават своя 158,5-мм, 10-стволна минохвъргачка. А в самия край на войната приемат на въоръжение 80-мм, която е точно копие на руската М-8, копират и М-13 със 150-мм снаряд.
В САЩ са създадени и други типове многозарядни пускови установки на шасито на танк „Шерман“. Но нито немските, нито американските, нито английските не успяват да стигнат съвършенството на съветските. Повечето от половината от всички задгранични системи са буксирни, или се превозват на автомобили, някои нямат механизми за насочване, други са с по-малък запас от ход или скорост на движение. Никой не достига и далекобойността на М-13 от 8470 м, която катюшите имат още от 1939 г.
Днес наследниците на гвардейските минохвъргачки катюша, руските реактивни системи за залпов огън, са на въоръжение в армиите на 48 страни по света. Най-известните сред тях са бойните машини БМ-21 „Град“. Приета на въоръжение през 1963 г. тя има 40 тръби, калибърът на снарядите й е 122-мм, а далекобойността – около 20 км.
Бойното кръщение на „Град“ е в началото на 70-те години в конфликта с Китай за остров Даманский, където остава само изгоряла земя. Следват модификации „Прима“, модернизации с далекобойност до 40 км, значително увеличена бойна ефективност…
Възниква обаче необходимост от нови образци реактивни системи за залпов огън. И през 1975 г. на въоръжение в Съветската армия постъпва РСЗО 9К57 „Ураган“, чиято бойна машина има 16 направляващи тръби. Зареждането й с твърде големия по маса снаряд от 4-членния екипаж става за около 20 минути – време доста голямо за съвременните схващания. А и далекобойността й е само 35 км.
Затова пък в мечта за съвременните артилеристи ракетчици се превръща РСЗО „Смерч“, приета на въоръжение през 1986 г. Екипажът на тази 12-тръбна система с индекс 9К58 е от 4-ма души, базата й е 4-осов автомобил МАЗ-543М (8×8, запас от ход 900 км).
През 90-те години „Смерч“ е усъвършенствана, като далекобойността й е увеличена до 90 км. И „Ураган“, и „Смерч“ са системи за залпов огън с корегируема траектория, като за „Смерч“ е създадена нова касетъчна бойна част със са-монасочващи се противотанкови касети.
Цяла приказка са тези смерчове! Още след демонстрирането им през 1993 г. Кувейт купува 27 бройки. С такива реактивни системи българските ракетчици искаха да бъде компенсирано унищожаването на нашите „Скъд“ и „Ока“.
Но… ядец! Бяхме извозени! Това е друга приказка, обаче все пак няма как да не стане дума…
