През втори век преди Христа по време на Пуническите войни в Римската империя имало един политик-Марк Порций Катон-стари, който завършвал всяка своя риторика в сената с една и съща фраза: „И все пак Картаген трябва да бъде разрушен“.
Тази прословута сентенция днес се прилага за РФ. От запада сега се използват всички позволени и непозволени методи и средства за да се задуши възхода на Русия, да се изолира тя от останалия свят и да се представи руската идентичност като особен вид-нехарактерен за нормалното развитие на съвременното общество. На първо време се появиха санкциите. Без значение дали е вярно или не за всичко негативно, случило се на планетата Земя за последната година виновна е Русия.
Началото постави самоопределението на Крим. Там може и да е имало някакво руско военно участие, но като цяло Крим сам определи съдбата си за в бъдеще.
Последва трагичния инцидент с малоазийския пътнически самолет. За този случай в последно време изобщо не се говори. Всички разследвания са засекретени и са достояние до ограничен кръг англосаксонски висшестоящи разследващи.
Но явно сред тях някои имат и съвест, защото в последно време бетона се пропука и в медийното пространство се появиха информации за американо-украинска провокация целяща натопяването на Русия в тази грандиозна човешка трагедия. Но нашите англосаксонски партньори и друг път са ни доказвали, че за тях човешкия фактор няма никакво значение и целта винаги оправдава средствата.
В този аспект не мога да не спомена не уважавания от мен псевдо журналист Иво Инджев който като махалото на метронома подема западните риторики и без каквито и да било доказателства възторжено аплодира техните изстъпления. Въпреки това жертването на 300 невинни оказа въздействието си и ожесточението на санкциите стана факт. Като тръгне слух, че сестра ти е курва върви доказвай, че нямаш сестра.
Последва атаката на руската рубла и срива на цените на петрола на международния пазар. Това наистина нанесе ущърб на руската икономика, но в много по-голяма степен се отрази на американските шистоводобивни компании. Те се оказаха нерентабилни и голяма част от тях преустановиха дейностите си очаквайки по-добри времена.
Но както казват французите-на война като на война-понякога падат и неразчетени жертви-важното е като цяло концепцията да носи ущърб на противниковата страна. Американската експанзия срещу Русия не спря до тук.
Усещайки, че губи позиции в украинската криза, администрацията на Обама намери ново поле за действие. Вместо да се обедини с позитивно настроените руски политици в борбата срещу ислямския тероризъм, те отвориха нов фронт срещу РФ.
Осъществиха натиск върху уж независимите юристи от трибунала в Хага за възобновяване на едно отдавна забравено дело. През 2005 год акционерите на бившата компания Юкос петролеум-собственост на Михаил Ходорковски-предявяват иск на стойност 1.5 милиарда долара към РФ./за неосведомените Юкос петролеум е обявена в несъстоятелност през 2003 год поради неплащане на данъци в размер на 700 милиона долара което принуждава РФ да я обяви в несъстоятелност, а активите и са разпродадени на други компании. Преди това Ходорковски е планирал обединение на Юкос петролеум и Ексън мобайл което би лишило РФ от стратегически важния за нея енергиен сектор/нещо повече-трибунала в Хага присъжда на РФ/, която изобщо не е в прерогативите им/да заплати на бившите акционери обезщетения в размер на 50 милиарда долара.
Правителствата на Белгия и Франция само това и чакат. Позовавайки се на хагското решение налагат запор на руски активи и имущество на тяхна територия, при това без да изчакат нормалния процес на юридическото изясняване на двете позиции. Въпреки всички тези свои агресивни и подмолни действия западният свят усеща че губи хибридната война с Русия, защото тя успя за кратко време да замени досегашните си партньори с настоящи от изтока-страните от БРИКС, Турция и Иран.
И тук не можем да не изтъкнем мъдростта на източно-славянските политици. Въпреки крайно агресивната спрямо тях политика на англосаксонските доктрини, те не затварят вратата към западния свят. Казват, че имат необходимата доза търпение и ще почакат. И ако някога западния свят реши, че е време да се съобразява със суверенитета им, всички пътища към тях отново ще бъдат отворени.
Но без каквато и да е мисъл, че Картаген може да бъде унищожен.