Министърът на отбраната на Русия Сергей Шойгу обяви за началото на мащабна хуманитарна операция в Алепо, обкръжен към този момент от правителствената армия. На 28 юли бяха открити хуманитарни коридори, по които жителите могат да напуснат града. И това се отнася не само за мирните жители, но и за екстремистите. В същия момент президентът на Сирия Башар Асад гарантира амнистия за всички, които са готови да сложат оръжие.
Операцията се провежда вече три седмици. За това време Русия е пратила в Алепо повече от 18 тона продукти и медикаменти. Жителите получават хуманитарната помощ както в специални пунктове в самия град, така и от въздуха – сваленият от терористите на 1 август руски вертолет се е завръщал именно след доставката на такава хуманитарна помощ в Алепо.
Щурмът е много вероятен
Алепо, в който сраженията се водят от 2012 г., е една от ключовите точки на сражения в сирийската война между войските на Асад и въстаниците. Представителите на МВнР на Русия категорично отричат, че след като хуманитарната операция приключи, войските на Асад ще предприемат щурм на града, но експертите са сигурни, че новото настъпление на сирийската армия е почти неизбежно.
„Коридорите са предназначени да намалят максимално концентрацията на мирни жители и въстаници“, смята арабистът Леонид Исаев, старши преподавател в катедра на департамента по политически науки във Висшата школа по икономика. Исаев е на мнение, че на сирийската армия ще ѝ бъде трудно да води градски боеве, и колкото повече бойци и мирни жители напуснат Алепо, толкова по-добре за Асад.
Главният редактор на списание „Россия в глобалной политике“ (Русия в глобалната политика) Фьодор Лукянов счита, че руските дипломати отричат възможността за щурм само заради политическата конюнктура. „Не трябва да се залъгваме. Очевидно е, че хуманитарната операция е само част от общото настъпление, което Асад провежда с подкрепата на руските военни“, каза Лукянов за „Руски дневник“.
Важен ход за репутацията
Успоредно с това, смята Владимир Ахмедов, старши научен сътрудник в Института по Изтокознание при РАН, не бива да се омаловажава най-очевидният смисъл от хуманитарната операция – да се помогне на мирните жители и те да бъдат изведени от огъня.
„Според мен операцията е много правилен ход: населението да се нахрани не с куршуми и бомби, а да бъде наистина нахранено – казва Ахмедов. – Ако на хората им бъде осигурена хуманитарна помощ, това ще може да разшири подкрепата за нашите действия в Сирия“. Според Ахмедов, за да постигне успех в Сирия, Русия трябва да спечели симпатиите и на тези сирийци, които живеят в райони, контролирани от екстремистите.
Недоволството на САЩ
Русия и силите, лоялни на Асад, започнаха операцията, без предварително да я обсъдят с ООН и САЩ. И ако специалният пратеник на ООН за Сирия Стефан де Мистура се отнесе положително към хуманитарната инициатива, то САЩ реагираха достатъчно остро. Държавният секретар Джон Кери заяви, че ако хуманитарната операция в Алепо се окаже капан (тоест Асад да предприеме щурм), то това носи риск сътрудничеството между Москва и Вашингтон в Сирия окончателно да бъде разрушено.
„Русия и САЩ са с много различни възгледи относно бъдещето на Сирия –казва Фьодор Лукянов. – Затова Русия често действа самостоятелно, реализирайки собствения си план“. Лукянов е на мнение, че на Русия ѝ е изгодна победата на Асад в Алепо, един от стратегическите градове в Сирия. САЩ напротив – стремят се да предотвратят завладяването на Алепо от сирийската армия и с големи притеснения посрещат руските инициативи, свързани с този град.
Преговорите са под въпрос
Вероятният щурм на Алепо може да окаже влияние и върху поредния кръг от преговорите в Женева, насрочен за края на август. „Ако започнат активни бойни действия между Асад и опозицията, Женевският процес може за пореден път да бъде блокиран“, смята Лукянов.
В същото време политологът отбелязва, че рано или късно бойните действия ще приключат и преговорите ще бъдат възобновени. Лукянов е на мнение, че именно този, който победи в битката за Алепо, независимо Асад или опозицията, ще има предимство при тези преговори.
Източник: „Руски дневник“