Взаимоотношенията между Русия и Европейския съюз в газовата сфера „преминаха от стратегическо партньорство към обикновени търговски връзки, утежнени от политическите разногласия“.Това се казва в септемврийското изследване, проведено от експерти на Института за енергийни изследвания на Руската академия на науките /РАН/ и Института за енергетика на Висшето училище по икономика /ВУИ/, публикува БГНЕС.
Авторите на доклада предлагат няколко сценария за развитието на ситуацията в периода до 2025 г. Отказът от украинския транзит през този период остава един от най-болезнените въпроси.
Три сценария до 2025 г.
В изследването, озаглавено „Газовия пазар на Европа: изгубени илюзии и плахи надежди“, се съдържат три сценария за следващите 10 години. Първият – базов – предвижда постепенно възстановяване на търсенето на газ в Европа от 2015 след чувствителния спад. Ако през 2010 г. потреблението е достигало 556 милиарда куб.м., то през 2014 г. – едва 428 милиарда, а към 2025 г. се прогнозират 495 милиарда куб.м. На Русия се падат 124 милиарда куб.м.
Следващият сценарий – слабо световно търсене – може да има място при забавянето на икономиката на азиатските страни, което ще доведе до съкращаването на консумираното от тях „синьо гориво“ с 20% и преразпределение на потоците. При този сценарий Русия ще доставя за Европа 104 милиарда куб.м. при общ обем на потребление от европейските държави 422 милиарда.
Последният вариант – голямо предложение и голямо търсене. Той може да се осъществи в случай, че се появят допълнителни възможности за производството на газ в различни региони, по-конкретно в Близкия изток за сметка на иранския потенциал. При този сценарий скъпите доставчици ще бъдат изтласкани, цената на газа под въздействието на силната конкуренция ще намалее. Европа ще може да си позволи да купува повече газ – до 568 милиарда куб.м. Русия, според изчисленията на експертите, ще може да разчита на 146 милиарда куб.м. износ за ЕС.
Как да се осъществят тези сценарии без Украйна?
През юни заместник-председателят на УС на „Газпром“ Александър Медведев заяви, че от 2019 г. транзитът през територията на Украйна ще бъде прекратен. „Дори ако Слънцето си смени мястото с Луната“, отсече той. Днес става ясно, че този вариант едва ли е възможен. В него се съмнява един от авторите на изследването – ръководителят на Центъра за изучаване на световните енергийни пазари на ИЕИ на РАН Вячеслав Кулагин.
„Пълният отказ от украинския транзит при изтичането на сега действащия договор е нереално по две причини: първата, към тази дата няма да бъдат пуснати в експлоатация необходимите алтернативни мощности; второ, има потребители, за които поне до момента няма възможност да получат газ по друг маршрут, например, Молдова“, каза той пред ДВ.
С него е съгласен и експертът по нефт и газ на Sberbank Investment Research Валерий Нестеров. „Сроковете за изграждането на третата и четвъртата отсечки на „Северен поток“ не са сигурни“, заяви той. Според експерта, след изтичането на договора с Киев, най-малко 10-20 милиарда куб.м. руски газ ще продължат да постъпват в ЕС през украинската територия.
Нови мощности – нови рискове
През 2014 г. по украинската газотранспортна мрежа за Европа са изнесени 60 милиарда куб.м. руски газ. Ако те бъдат изключени, Русия ще може да доставя на ЕС около 100 милиарда куб.м. Следователно, дефицитът, в зависимост от предложения от експертите сценарий, ще се движи от 4 до 46 милиарда куб.м. Възниква въпросът – струва ли си да се инвестира в инфраструктура, която може да не се използва /при сценария със слабо потребление/? Според президента на „Газпром“ Алексей Милер за строителството само на новите отсечки на „Северен поток“ ще са необходими 9,9 милиарда евро.
„Банките, които ще дават парите, ще поискат от проектантите гаранции. Изглежда, че голяма част от рисковете ще поеме „Газпром“. Не е изключено, че те ще бъдат по-големи, отколкото при строителството на първите две отсечки на „Северен поток“, отбелязва Валерий Нестеров.
Вячеслав Кулагин смята за целесъобразно „да се започне на чиста, да се преразгледат всички проекти от начало и да се изберат най-полезните от икономическа гледна точка, като бъдат подредени по приоритетност. И след това да се реализират постепенно – ако се появи допълнително търсене, тогава да се строят нови мощности, ако не – да не се бърза“. Според него пускането на пълна мощност на „Турски поток“ и двете нови отсечки на „Северен поток“ не е необходимо, защото това са допълнителни 118 милиарда куб.м. газ.
“Идеалната буря“ за „Газпром“
Най-оптималният начин за решаване на проблемите е завръщането към надеждния транзит през Украйна. „Това ще направи неактуално реализацията на мнозинството нови проекти. Но за съжаление рисковете сега са много големи и лежат не в енергийната, а в политическата плоскост“, отбелязва Кулагин.
Авторите на изследването посочват още едно предизвикателство – променящата се система на ценообразуване. „Ако Русия продължи да доставя газ в Европа въз основа на договори със строго обвързване към петролните котировки, то тя постепенно ще бъде изместена от пазар“, се казва в изследването. Това означава, че договорите с европейските партньори ще трябва да се преразгледат, колкото и „Газпром“ да се съпротивлява. „Така че ще се наложи да се работи по-динамично, опитвайки се да се вдъхне нов живот на „Газпром“, коментира Валерий Нестеров.