Украйна, Сирия: Владимир Путин води твърда политика. Какво може да направи Западът? Експерти от областта на политиката, икономиката и науката се опитват да дадат отговор на този въпрос във в. „Тагесшпигел“.
Руският президент Владимир Путин за първи път от началото на украинската криза през 2014 г. отново посети Германия. Канцлерът Ангела Меркел не очакваше чудо от срещата за Украйна и Сирия. При това времето не чака. Някои изискват по-твърди мерки по отношение на стопанина на Кремъл заради атаките срещу Алепо и съпричастността към кръвопролитията в Сирия. Как да се държим по отношение на Москва: с нови санкции ли? Или преговори на всяка цена? И доколко е голяма опасността от нова Студена война? Експерти от областта на политиката, икономиката и науката отговарят на този въпрос.
Норберт Рьотген (ХДС), председател на външнополитическия съвет
“Във всеки случай трябва да се говори. Но ние на Запад трябва да дойдем до собствени решения. Иначе ние няма да успеем да окажем влияние, за да бъде сложен край на гибелта, и нашата роля в региона ще си остане толкова незначителна, колкото и сега. На нас ни е нужно ясно да отделим двете огнища на кризи и конфликти едно от друго. Но в аналитичен план двете се явяват важни елементи на новата политика на Русия. Това, което виждаме, е нов, облягащ се на военната компонента, експанзивен национализъм, който се обосновава не на силата, а на вътрешнополитеческата слабост. Той е насочен да създаде в Русия под формата на вътрешнополитическа депресия и подтисната опозиция впечатление за собственото величие. Владимир Путин иска Русия отново да бъде възприемана като равна със САЩ.”
Андреас Шойер, генерален секретар на ХСС
„Смятам за невероятно лош сигнал това, че федералният канцлер организира тази среща в Берлин. Има много въпроси, които трябва да бъдат обсъдени с Владимир Путин. На различни места сега трябва да се правят опити за възобновяване на преговорите и преди всичко за намиране на тази плоскост, в която може да се стигне до решение. От атмосферата на преговорите трябва да бъде постигнат напредък.“
Катрин Гьоринг-Екардт, председател на фракцията на „Зелените“
„Ако при завършването на преговорите с Путин не бъде прието решение за прекратяване бомбардировките срещу гражданското население в Сирия, тогава един от вариантите ще бъде засилване на режима на санкциите по отношение на Русия. В Сирия на първо място става дума за преустановяване поддръжката на режима на Асад от Русия и Иран. Путин проверява доколко далече може да стигне. За него това е игра за власт. За хората от Украйна, Сирия и Русия това има горчиви последици. Затова правилно би било да бъде даден решителен отпор на политиката на Путин.“
Дитмар Барч, „Левица“, председател на фракцията в Бундестага
“Санкциите нанасят вреди на хората по места и рядко на тези, които носят политическа отговорност. Госпожа Меркел е длъжна да направи взаимовръзка между Сирия и Украйна, защото Путин седи до масата и е един от главните играчи и в двата конфликта. Той играе със Запада игра за власт. Както в Украйна, така и на Запад своя роля играят интересите на властта и политиката. Често страдат невинните.”
Волфганг Ишингер, ръководител на Мюнхенската конференция по сигурност
“Правилно е, че Меркел и Путин разговарят. Но също така е важно да се преодолее мълчанието между Белия дом и Кремъл. Това е, което е важно за Путин – стратегическа дискусия със САЩ – на масата на преговорите. В средносрочна перспектива, за периода след американските избори, това е особено крайно необходимо изискване – провеждане на преговори между страните. Но разговорите заради самите разговори като правило не са особено плодотворни – в подобна на днешната ситуация предварително не трябва да се изключва нито един вариант, в това число и санкционният. Ние имаме склонност винаги да съобщаваме на руското ръководство предварително и безвъзмездно това, което не искаме да правим. Това е наша слабост, и тя се превръща в сила за Путин. Този момент бих искал да отбележа.”
Харалд Куят, генерал от бундесвера в оставка
“Винаги е по-добре да говориш един с друг, отколкото един през друг. Т.е. свалям ви шапка, г.жо Меркел, за това, че вие в тази слона ситуация търсите възможности за преговори. След края на Студената война глобалната ситуация със сигурността се промени фундаментално – сега виждаме, какво Русия се опитва да направи от еднополюсен свят с една държава – САЩ, отново многополюсен свят с поне минимум две държави, включително Русия. Това първо. И второ: заплахите, например тероризмът, пораждат нови конфликти. Всичко това трябва да се разглежда комплексно. Тогава, възможно е, да се появи шанс за разбиране, че от интерес на всички ще бъдат стабилни международни отношения, които позволяват да се решават много локални и регионални конфликти и да се изравняват интересите, преди всичко между САЩ и Русия.”
Сабине Фишер, Фондация „Наука и политика“
„Смятам понятието „нова Студена война“ за невярно. Също така смятам тълкуването на въпроса, свързано с Русия, при което много се говори за заплаха от трета световна война, за силно преувеличено. Интензивните дискусии със САЩ показват доколко САЩ и след края на студената война все още са основната отправна точка за руското саморазбиране. И да, разбира се, Русия проверява границите в отношенията си със запада. Москва отдавна счита за своя зона на влияние постсъветските страни, които не са членове на ЕС и НАТО. Руската намеса в сирийския конфликт е първият случай, в който Русия показва военна активност извън този регион.“
Мартин Наслебен, ръководител на Търговско-промишлената палата на Германия
„Износът на немски стоки в Русия след 2013 г. намаля почти наполовина. Падането на цените на петрола, проблемите в икономиката на собствената им страна, а също така и санкциите на ЕС изостриха икономическата ситуация в Русия, където през последните три години беше загубена около една десета от икономическата мощ. Разбираемо е, че в случая със санкциите, както и преди, действа приоритетът на политиката. Минските споразумения трябва да се изпълняват стъпка по стъпка, едва след това може да се отиде на отмяна на санкциите. Но също така е ясно, че санкциите на ЕС и руските ответни санкции се отразяват на икономиките и на двете страни и усложняват двустранните икономически отношения.“
Клаус Зегберс, професор по международни отношения
“Въпреки разпространеното мнение, на първо място интересите на Русия не са геополитически, а икономически. Цената на петрола спадна сериозно, намесите в Сирия и Крим се оказаха скъпи, държавният бюджет се оказа под огромен натиск. Във външнополитически план Путин прокарва тази стратегия, за да отвлече вниманието от вътрешните проблеми – което при него се получава добре. В този контекст словесните стратегии за това, как да се отнасяме към Русия, нямат смисъл, защото трябва да се изхожда и от това, че Русия също е заинтересована от консенсус. В публичните дискусии за русия сме длъжни да бъдем по-сдържани. Русия трябва да бъде игнорирана твърдо, но вежливо. Страната е важна за Европа, но тя има само петрол и газ, но няма мека и умна сила, сложната икономическа ситуация не й позволява да стане велика държава.”
Сара Пагунг, Немското дружество за външна политика
„Имаме изострена конфронтация, но сравненията със Студената война са неуместни, доколкото конфликтът не е така обширен, както навремето. Има много области, в които САЩ и Русия си сътрудничат, например ядрената сделка с Иран. ЕС трябва да показва единство, в никакъв случай не трябва лекомислено да бъдат отменени санкциите. Политическата цена ще бъде огромна. Сега вече Русия често не възприема сериозно ЕС и смята съюза за придатък на САЩ. Във военен план Балтика не трябва да бъде опазена само заради географското положение. В тази връзка е важно разполагането на войски на НАТО. Защото НАТО може да покаже на Русия, че тя едностранно не може да променя граници.“
Източник: БГНЕС