Никога не съм се възприемала като русофилка. По-скоро изпитвах огромно разочарование и огорчение заради американците, които измъчваха иракски войници в затвора Абу Гариб и стреляха от хеликоптери Апачи по цивилни в Ирак. Заради милионите убити не само там, но и в Либия и Сирия.
Зная, че никой не се намесва в Близкия изток в името на демокрацията или заради красивите черни очи на арабите, но за мен е от ключово значение именно начинът, по който великите сили – Русия и САЩ, реализират интересите си там. За целия свят е очевидно, че САЩ подкрепят и въоръжават ислямистки групировки, които дестабилизират неудобни за американските интереси правителства (не само в Сирия, но и муджахидините в Афганистан, нека също си припомним от разсекретените архиви на ЦРУ операция Аякс в Иран). В същото време Русия активно предлага икономически проекти (договорите с Иран за строеж на атомни електроцентрали например). От една страна САЩ създават контролиран хаос в името на политическите си цели, от друга Русия се опитва да създаде легитимни политически правила. Всичко това обаче се прикрива и изопачава от повечето западни мейнстрийм медии. Ето защо съм щастлива, че имах шанс чрез проекта „New generation”на организацията Россотрудничество да посетя Москва и да науча как функционират онези медии, които осветляват силно засягащите ме проблеми в Близкия изток.
Още докато попълвах електронната бланка за издаване на виза, забелязах, че сред посочените езици има всякакви, включително гръцки, сръбски и македонски, но не и български. Това говори много за нивото на отношенията между двете страни. Още повече говори фактът, че на летище София е въведено правило всички полети извън ЕС да бъдат отделени от останалите с подвижни стени. Така се създава атмосфера на враждебност и неприемане. За сметка на това младите журналисти от проекта „New generation”, сред които и аз, бяхме посрещнати повече от гостоприемно на руска земя, с мерцедеси от летище Шереметиево и настанени в луксозен хотел.
Москва се оказа съвсем различна от представите ми. Едно е да знаеш, че е огромен град, друго е от собствен опит да установиш, че не можеш да стигнеш от точка А до точка Б за половин час. Трафикът е толкова натоварен, че се измерва в балове и това няма как да бъде избегнато при население от над 13 милиона души. Москва се издига внушителна, с монолитни модерни и старинни дворянски сгради, които десетки поколения руснаци са надграждали едно след друго с особено чувство на национална гордост. Ако има дума, с която да определя най-точно Москва, тя е „гордост”. Казвам това, защото си представях столицата на Русия като излязла от холивудски филм, където на фона на изостанали соц сгради и мизерни улици се случват ужасяващи престъпления. Но в Москва всичко се оказа достолепно, дори спирките на метрото и особено гарите приличат на Долмабахче.
Градът е създаден с имперски замах. Особено показателна е историята на хотел „Москва”, построен по нареждане на Сталин. Главният архитект Алексей Щусев изготвил два проекта и ги представил върху един чертеж. Сталин трябвало да потвърди кой от двата варианта му харесва повече, но се подписал по средата на листа и тъй като архитектът се побоял да поиска уточнение, построил и двата проекта един срещу друг. По подобен начин е създаден и пътят между Москва и Санкт Петербург. ПетърIначертал една права линия, свързваща двата града, но на едно място изкривил линията край палеца си. Архитектите построили „Перспективная дорога” изцяло според заданието на царя, като включили и неволното изкривяване и така пътят се оказал прав с една нелогична чупка. Беше ми интересно да науча също, че кордонът на президента Путин всеки ден преминава по Кутузовския проспект със скорост от 140км/ч, като маршрутът е избран умишлено, за да се избегне спирането по светофари. Тук-там късно вечер по централните улици наизлизат малки бусове, в багажника на които местни търговци правят кафе, чай и горещ шоколад. Между кафе-машините са наредени разнообразни бутилки, които първоначално помислих за ликьори, но се оказа, че са най-безобидни аромати. В Русия е въведен закон, според който след 23 часа е забранена продажбата на алкохол с цел да се прекъсне тежкия неколкодневен запой, в който руснаците понякога имат склонност да изпадат.
Благодарение на проекта „New generation”имах възможност да посетя Външното министерство на Русия, където се видяхме и разговаряхме с неговата говорителка Мария Захарова. От известно време насам следя нейните публикации във фейсбук, тъй като реакциите й спрямо пропагандните тези в някои мейнстрийм медии са мигновени, а позициите й са винаги блестящо аргументирани. За съжаление нямах възможност да й го кажа, тъй като се получи изключително разпалена и емоционална дискусия между участниците, повечето от които млади журналисти от Сирия и Ливан, и времето не стигна. Любопитно бе, че Мария Захарова изслушваше въпросите на участниците на английски, но неизменно им отговаряше на руски език. Няма как дипломат от кариерата да не владее свободно английски, тук става въпрос по-скоро за отстояване на националната идентичност и е ход, достоен за уважение. Госпожа Захарова заяви, че Русия има сериозни намерения да си сътрудничи с останалите държави от БРИКС – Индия, Китай, Бразилия и Южна Африка, затова проектът на Россотрудничество кани с преференции участници от посочените държави, но се стреми да взаимодейства хармонично и със страни от Западна и Източна Европа. Както разбрах по-късно, единствената държава, която не одобрява този проект и не позволява на Россотрудничество да поддържа филиали на територията й, извън Руското посолство, е Америка. Наистина, какво по-демократично от това?!
За мен бе вълнуващо преживяване да посетя и сградата на радио Спутник, от която се открива изключителна панорамна гледка към цяла Москва.Екипът на интернационалната станция се състои преимуществено от млади и енергични професионалисти, които говорят английски така свободно, както дишат. Но освен в Москва, радиото има офиси и във Вашингтон, Чикаго, Маями, също и в Шотландия, Лондон, Берлин и Париж. Самият Джон Кенеди-младши е участвал в тяхно предаване. Екипът работи нон стоп, като излъчва на живо рекордните десет часа на денонощие. Имат и зала, в която създават микс от електронна музика и класически симфонии.
Москва няма да е Москва, ако не се загубиш в нея поне веднъж. Или поне аз няма да съм аз, ако не го направя. Едно от вечерните ни мероприятия включваше посещение на мюзикъл, но явно от организационния екип са допуснали грешка, тъй като отидохме на съвсем различен адрес от този, който беше посочен в програмата ни. Аз вече бях дала координатите на свои приятели в Москва и те ме чакаха на сгрешения адрес. След театъра се отцепих от групата, която замина към хотела на другия край на града и аз останах да чакам на място, на което приятелите ми изобщо не подозираха, че се намирам. Тръпката е в това, че нямах и телефон да ги предупредя, тъй като батерията ми беше паднала след цял ден снимане на забележителности. Не носех и зарядно със себе си. В театъра бяха останали двама чистачи, които не владееха английски, а аз не знаех руски. Или по-точно четях на него без проблем, но никога досега не го бях практикувала. Е, наложи се да го проговоря в пристъп на крайно отчаяние и не само поисках зарядно от служителите, но и ги помолих да обяснят по телефона къде се намирам. След като мръзнали в нощния московски студ цял час, приятелите най-накрая ме намериха и заведоха на гости в едно традиционно руско семейство.
Руската история е пропита от кървави преврати. Домът на моите приятели се намира срещу Белия дом, сградата на Правителството. През далечната и размирна 1993 година те имали възможност от балкона на жилището си да наблюдават как Елцин нарежда на танковете да стрелят по Белия дом, а пред блока им марширували войници. Това обаче не е единственият драматичен момент в тяхната семейната история. Дядото на нашата щедра домакиня навремето бил белогвардеец, който разполагал със сериозни политически позиции и бил директор на завод. Негови колеги завели донос срещу него и лично Сталин го привикал в кабинета си. Той обяснил, че е изнасял секретни документи от завода, защото нямал доверие на никой друг и предпочитал да ги носи със себе си. Сталин приел отговора му и така и не репресирал никого от семейството. Домакините ни почерпиха с водка от копър, която бяха направили в домашни условия. На руски се нарича самогон и бе толкова добра, че дори хора, които не обичат да ядат копър с радост биха го пропили. Интериорът в апартамента беше изключително аристократичен, отличаваше се с висок таван, царствени полилеи, рядко красиви резбовани мебели и изящни картини. Сякаш бях попаднала в друго време и в друг свят, а и наистина бе така… Разказаха ми, че техните пенсионери ползват множество намаления за ток, вода и газ, също така и в магазините и театрите. Аз споделих колко съм се впечатлила по-рано през деня, когато в тоалетната на едно заведение видях окачено на стената стерилно детско гърне, а те ми отговориха, че дори в такситата има детски седалки и изобщо за подрастващите държавата полага специални грижи. Въпреки социалните облекчения обаче Русия е страна с напълно развит, зрял капитализъм и по улиците човек може да срещне магазини, в които се продават всички популярни марки на Запада, независимо от санкциите. Видях магазин на Порше, а Мерцедес и БМВ държат заводи там.
На тръгване спряхме на булеварда да чакаме такси, но покрай нас не мина нито едно свободно в продължение на 15 минути. Отново започнах да замръзвам и тогава спря една кола пред нас. Шофьорът ни попита за къде пътуваме и може ли да ни помогне. Руският ни приятел веднага спазари с него цената и маршрута, въпреки горещата ми съпротива да се кача в колата на непознат. „Тук е така, такситата са прекалено скъпи и хората с коли често помагат и качват чакащите. Няма от какво да се боиш, това си е изконна руска практика.” Шофьорът се представи като Захар от Душанбе, столицата на Таджикистан. И като типичен таджик се оказа мюсюлманин. Зарадва се, като научи, че сме българи. „А, болгарец, болгарец!”. Сподели, че по социалистическо време е посещавал България и е останал с много хубави впечатления. „Българките са много красиви, не се обиждайте, госпожице!” обърна се Захар към мен. Аз, разбира се, нямах никакво намерение да се обиждам, денят ми бе започнал преди 17 часа и предпочитах да мълча и кротко да крася задната седалка. Той обаче настоя приятелят ми да превежда, за да мога да участвам и аз в разговора. Трогна ме изключителното внимание и уважение, които типичните мюсюлмани демонстрират към жената.
Същинският ислям няма нищо общо с извращенията на печално известните практики на джихадистките групировки от Близкия изток. Русия направи изключителен жест към мюсюлманите си като отвори в Москва най-голямата джамия в Европа. Имах възможност да видя и нея по време на престоя си, една изключително внушителна сграда, пред чиято красота би се трогнал и пълен атеист. Разказаха ми, че в нея има седем асансьора, инсталация за пречистване на въздуха и дори зала за конференции. В столицата на Руската федерация живеят два милиона мюсюлмани. И тъй като в Беслан, в Москва и в Чечения са избухвали редица атентати, Русия живее в непрестанен страх от терористична заплаха. В нито една институция не можеш да влезеш без паспорт и щателна проверка, а охраната е добре въоръжена. Президентът Путин неведнъж е давал изявления, че една от сериозните причини за участието на Русия в конфликта в Сирия е да се отстрани възможността ислямистите да радикализират мюсюлманско население в границите на федерацията. Да воюваш с ислямски терористи на чужда територия е лукс, истинската опасност е пожарът на джихадизма да се разгори в задния ти двор.
От целия си престой в Москва съжалявам единствено, че нямах възможност да посетя Третяковската галерия, тъй като пропуснахме часа за посещение и трябваше да се наредим на километрична опашка от желаещи да я посетят. За галерията се говори, че съдържа картини на световно известни творци, които руснаците откриват в пленените нацистки съкровища след победата във Втората световна война. Една добра причина да се върна отново в Москва. А и къде другаде човек може да опита кримско вино Херес и Царская водка…
Автор: Юлия Ал Хаким, Поглед.инфо