Съветският съюз не е открил топлата вода с идеята за униформата в училище. Тя съществува и в царска Русия със същата основна дизайнерска концепция: тъмен костюм за момчетата и тъмна рокля за момичетата с черно-бял сукман за ежедневна употреба и празнични поводи. От 1920-те до 1960-те години на миналия век задължителното носене на учебна униформа се е възприемало като нещо естествено и дори приятно. Нивата на бедност в страната са толкова високи, че възможността да се обличат в хубави дрехи вместо в износени дрипи се е смятала за привилегия от повечето деца, а не за задължение. Освен това униформата е действала като начин за изравняване на различията в паричните възможности и отстраняване на остатъците от „етническа принадлежност“, като например в Централна Азия.
Неизвестен автор / МАММ / https://russiainphoto.ru
Училищните униформи са се продавали в магазините на всеки ъгъл в СССР и са стрували еднакво навсякъде (цената варира в различното време), за да бъдат достъпни за всеки семеен бюджет (не е особено евтино обаче за не толкова заможните, затова те често купуват по-голям размер, за да може да се носи поне няколко години).
Л. Сергеенко / https://russiainphoto.ru
След като претърпява метаморфоза през 1960-те години на миналия век, униформата се превръща в тъмен костюм със съдържание на вълна. За момчетата с яке в почти военен стил и кафява рокля за момичета със сукман в два цвята. Докато момчетата са били задължени да носят само един модел, момичетата са имали няколко варианта.
Виктор Темин / МАММ / https://russiainphoto.ru
Най-рядко срещаната и най-скъпата униформа е била рокля, изработена от чиста вълна с плисирана пола. Вълната е доста бодлива, а плисетата изчезват след пране. По-„демократични“ и приятни за носене са били полу-вълнените рокли с камбановидни или леко подгънати поли. Въпреки това, материята бързо става лъскава и започва да прилича на парцал за под.
Сергей Борисов / https://russiainphoto.ru
Якичките варират от тип „изострена“ до различни подгънати форми. Те са били истински трамплин за самоизразяване. Теоретично е имало възможност да се купят евтини, стандартни бели яки и маншети (те са подменяеми, самозалепващи се и могат всяка седмица да се разлепят, за да се изперат), но мнозина не са го правели.
Всеволод Тарасевич / МАММ / https://russiainphoto.ru
Това е малък аксесоар, който дори най-затруднените финансово семейства биха могли да си позволят за малко разнообразие. Якичките и маншетите са се шиели отделно от дантела, сатен и дантелени ленти, и са се обкантвали с украшения подобни на плитки. Онези, които са можели са си ги плетели на една кука или дори сами са си изтъкавали истинска дантела.
Вацловас Страукас / МАММ / https://russiainphoto.ru
Уменията, които момичетата усвояват по време на задължителните уроци по шиене и шивашко обучение в училищата позволяват на много от тях сами да си правят свои стилни яки и маншети без помощта на майка си. Въпреки преобладаващото изискване за еднаквост в съветските училища, когато става въпрос за яки и маншети, въображението и изобретателността никога не са били осъждани.
Всеволод Тарасевич / МАММ / https://russiainphoto.ru
Друг начин да се откроиш от тълпата са били белите сукмани. Черните сукмани предимно са се закупували в полу-вълнен вариант, с еднаква кройка. Момичетата са ги носели без да се притесняват прекалено много. Но белият сукман предлага повече възможности за маневриране. Те са най-простият и най-евтиният вариант, но много от момичета са си ги да шиели сами.
Виктор Ахломов / МАММ / https://russiainphoto.ru
Можел е да се направи от най-изисканата дантела или дори от коприна – с гънки, волани или дори плисета на раменете, плюс яки и джобове. Крояли са го с дантела в различни варианти, с интересни шевове и други необичайни детайли.
Семен Фридлянд / МАММ / https://russiainphoto.ru
Друг начин на самоизразяване за учениците от средните училища, който навлиза през 1960-те години, е дължината на училищната рокля. Поли, независимо от кройката, стават все по-плашещо къси.
Петшаковский / РИА „Новости“
Училищната униформа е премахната през 1994 г., след разпада на СССР, като реликва от съветското минало. През 2013 г. обаче тя отново е въведена като задължителна. Но днес стилът, цветът и формата варират значително и се регулират самостоятелно от всяко училище.