Идеята за основаване на Благотворителен комитет “Всех Скорбящих Радость” се ражда по времето, когато Йорданка Филаретова е живяла в Русия. Виждайки тамошните приюти, тя е дълбоко развълнувана от грижите, които се полагат там за бедните и нещастните. Решава да се посвети на грижи за “всех скорбящих” в своето Отечество. Тя иска да сподели страданията на нещастните и да им създаде радост.
Целта на Благотворителния комитет е създаването на приют за бездомни, самотни и възрастни хора.
„От любов и почит към моите най-близки покойници и от състрадание по страдащите мои еднородни и едноверни братя, аз съм решила да пожертвам безвъзвратно всичките си движими и недвижими имоти за построяване в гр. София и поддържане за вечни времена на приют за лица престарели, бедни, немощни, от двата пола – българи от православно вероизповедание„.
Това пише Йорданка Филаретова на 9 август 1909 г. когато дарява имот в центъра на София.
Възниква идеята върху подарения имот, който се намира на площад “Света Неделя”, да се построи здание, което да се дава под наем. От приходите му е трябвало да се “издържа за вечни времена приют”. През март 1911 г. се полагат основите на “доходното здание”. Днес в бившето Доходно здание се помещава Министерството на здравеопазването.
Едновременно с това започва и строителството на сградата на приюта. При полагането на основния камък на приюта още една благодетелка- г-жа Зинаида Денкова подкрепя каузата, като дарява 5000 лева, а по-късно и своята къща на ул. “Патриарх Евтимий”. На Кръстовден 1914 г. става официалното откриване на приюта. В него се настанява Филаретова заедно с три бедни жени, за които тя се е грижила в своята къща. По-късно се подслоняват още 15 бедни и бездомни хора от различни градове на България.
Йорданка Филаретова е родена на 19 март 1843 г. в заможно софийско семейство. Баща й Никола Иванов се занимава с търговия и подкрепя инициативи, свързани с духовното развитие на българите през 60-те и 70-те г. на XIX век.
Нейната сестра Елена Хаджикоцева е съпруга на Димитър Трайкович, който дарил 50 000 гроша и заедно с големия български възрожденски просветен деец и общественик, руски възпитаник Сава Филаретов откриват през 1858 г. първото девическо училище в София.
Петнадесетгодишната Йорданка става най-прилежната ученичка в него, дори помага на Баба Неделя Петкова в преподавателската работа. Нейните качества и добродетели впечатляват самотния 33-годишен неуморен борец за църковна и национална независимост.
Скоро, от ученичка, Йорданка се превръща в любима на учителя си и двамата се женят на 16 октомври 1860 г., когато тя е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир.
Филаретов е противник на гръцкото духовенство и полага огромно старание да подготвя обществото за борба с него, откривайки много светски училища по селата. Бдителното гръцко око следи всяка стъпка на своя енергичен неприятел, той е наклеветен пред турските власти и е принуден тайно да напусне София през 1861 г. Младото семейство намира спасение в Русия, където години преди това Сава получава висшето си образование. Там министерството на външните работи оценява способностите и познанията на народния поборник и той е назначен като секретар на руското консулство в Одрин, а скоро след това в посолството на Русия в Цариград. Но Филаретов е вече твърде болен. Поради здравословното му състояние е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 г. от туберкулоза.
Останала вдовица едва на 20 години, Йорданка се заема да продължи делото на своя съпруг. Първоначално живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в София. Включва се в революционното движение с огромно желание и сили. В периода 1869 – 1877 г. тя работи освен за патриотичната кауза, също и за просветителското дело.
По това време Йорданка Филаретова е единствената жена в София, към която в знак на уважение се обръщат с “Госпожа“. След петвековно владичество тя за първи път събира около себе си софийските гражданки и ги учи на ценностите, предадени ѝ от нейните родители и съпруга ѝ.
През 1869 г. по нейна инициатива в София се основава женското дружество “Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища, да държи сказки, да насърчава и подпомага желаещите да се учат. Дълги години Филаретова е председателка и ръководителка на дружеството.
През 1870 г. на гости в дома на общественичката идва йеромонах Генадий – настоятел на Драгалевския манастир, патриот и стар познайник на баща ѝ. Според някои сведения, със себе си той води един млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива истинската му самоличност – самият Васил Левски! Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а заради общественото си положение, Госпожата напълно отговаряла на критериите. Само за няколко дни Левски успява да основе комитет и на Филаретова се пада честта да пази комитетския архив и да бъде щедра дарителка.
В студията си „Един живот в писма“ (сборник „Български“, 1982 г., стр.59) Георги Тахов е уточнил: „Там, където ул. „Алабин“ се пресича от ул. „Граф Игнатиев“, е бил един от имотите на Хаджи Коцо, бъдещ дом на Йорданка Филаретова.“
В книгаta на Анна Монеджикова „София през вековете“, част първа, „Факел“, 1946 г., на стр. 110 в главата „Левски в София“ е записано:
„Йорданка Филаретова като руска поданица не била обезпокоявана от властите. Затова й била поверена комитетската архива, която криела в къщата си на Кору чешме, на днешната улица „Алабин“ 26.“
В труда си „София през ХIХ век до Освобождението на България“ (1937, с.223) професор Петър Динеков отбелязва:
„Според някои съобщения през 70-те години Филаретова взела участие в революционното движение: крила няколко пъти в своята къща на ул. „Алабин“ 26 в един долап Васил Левски и е съхранявала комитетската архива.“
Вследствие на предателството на Димитър Общи, почти всички членове на софийската организация са арестувани. Сред предадените е и видната благодетелка. Спасена е, благодарение на твърдостта на секретаря на комитета Христо Ковачев, който до последно отрича участието ѝ.
По време на Освободителната Rуско-турска война Йорданка е в ролята на милосърдна сестра и предоставя къщата си за болница, където с нейната приятелка от цариградския престой лейди Странгфорд се грижат за ранени войници. Тук е бил отседнал на квартира първият граждански губернатор на София Пьотр Владимирович Алабин. Още в първата година след Освобождението улицата е наречена на неговото име и домът на Йорданка Филаретова получава историческия адрес „Алабин“ 26. Той се превръща в
средище за милосърдие, тъй като непосредствено след края на военните действия през юли 1878 г., Госпожата е инициаторка за учредяването на Дружество за подпомагане на болни и ранени войници. Къщата, в която е било скривалището на Левски, е превърната в дом за даряване на здраве и живот.
В музея „Стара София“ с инвентарен номер 2941 е запазена уникална реликва – снимка на този дом, направена през 1878 г. Пред бялата двуетажна къща се извършва благодарствен ритуал. Свири руски военен оркестър, музикантите са изцяло в бели униформи, до тях са строени руски офицери с бели парадни куртки, зад тях на бели коне има почетен караул от руски кавалеристи. На един от прозорците се е показала домакинята – Йорданка Филаретова.
По-късно през Сръбско-българската война (1885 г.) същата тази къща е била стационар за лечението на ранени и болни, евакуирани директно от бойното поле. Тук са се шиели дрехи за войниците на фронта и бельо за разкритите военнополеви болници. Домът на „Алабин“ 26 е бил същинска социално-медицинска крепост, в която много българи са намерили своето спасение. При полагане началото на Българския Червен кръст (20 ноември 1885 г.) Филаретова активно се включва в дейността за утвърждаването на високохуманната масова доброволна обществена организация и е първата жена, наградена с почетния знак „Голям Червен кръст“, учреден от княз Александър I Батенберг.
Синът й Владимир, изпратен да учи в Русия, заболява от туберкулоза като своя баща и умира. От този момент скърбящата майка не се разделя с черните дрехи. Средствата, заделени за неговото образование, просветителката дарява за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“ (днес в сградата се помещава Музеят за история на МВР). Учебното заведение е не само първото по рода си в страната. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.
След пренасянето в Родината на костите на своя съпруг от Кайро през 1896 г., Йорданка Филаретова в продължение на една година се оттегля в Кремиковския манастир като се отдава на служба на Бога и прекарва дните си в пост и молитви.
На 25 април 1915 г. на 72-годишна възраст Йорданка Филаретова завършва земния си път в една стаичка на построения от нея приют.
Нейните последователи продължават делото й.
Работата на Комитета „Всех скорбящих радость” става известна в цялата страна. През 1926 г. отваря врати ново и удобно помещение за 160 души (в наши дни в него се помещава Медицинския колеж „Йорданка Филаретова”).
До нейния приют започва строителството на Храм, посветен на Света Богородица. Това е една от заветните мечти на основателката. Строежът завършва през 1929 година и на 22 декември с голямо тържество е осветен Храмът „Покров Богородичен – Всех Скорбящих Радость”, до който се намира и гробът на дарителката.
https://www.bgdnes.bg/neveroyatni-istorii/article/17524119
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235685/iordanka-filaretova-revolucionerka-i-blagodetelka