Джордж Сорос вече дори и да иска, никога няма да успее да се отърве от черната сянка, която неговото име носи. Споменаването на името му е като магическо проклятие, все едно герой на Хари Потър се е осмелил да спомене името на Волдемор, Този, чието име не бива да се произнася. Защото в момента, в който го произнесеш, хранениците на Сорос по цял свят ще се нахвърлят по теб с грозни викове и наточени томахавки, за да те изкарат вестител на световната конспирация, гадна останка от праисторическото минало, адепт на затвореното общество, където децата са лишени от шоколадови яйца и сладостната омая на глобалните анимационни филмчета. Черната славва на Сорос много готино е разкрил един руски фантаст Кирил Есков, който, в своето хулиганско есе “Нашият отговор на Фукуяма”, дава определение на магия като “влиянието на информационни над реални обекти” и твърди, че според тази идея Сорос е магьосник, некромансър с всички за целта атрибути. Сорос е финансов спекулант, мегаманипулатор, глобален продавач на илюзии, милиардер, обсебен от чувството за световна мисия. Той прилича направо на комикс-герой от някаква готическа история, който, оттеглен в своя постмодерен замък от лъскави офиси и секретарки с минижупи, се опитва да контролира бъдещето на планетата и да се смее демонично, когато пълнолунието огрява с призрачната си светлина сградата на борсата на Уолстрийт.
Заради всичко описано, си струва да следим мненията на Сорос, защото те могат да бъдат изключително успешен пътеводител в обърканото американско възприамане на света. Сорос е черен маг, но това съвсем не означава, че той не може да бъде пленник на своите илюзии. Това е капанът на свръхсилата – тя става небрежна, невежа и рухва, когато изглежда, че целия свят ще й принадлежи по право. Тези дни магнатът отново напомни за себе си чрез статия, озаглавена помпозно: “Събуди се, Европо”, целта на която е да очертае Русия като екзистенциална заплаха за Европейския съюз.
Трябва добре да огледаме фразата “екзистенциална заплаха”. Русия вече е описана като антисвят на Европа. “Екзистенциалната заплаха” не е нещо, с което може да се живее, а е нещо с което трябва да се воюва. Поне така разбирам аз думите на Сорос. ЕС е заплашен от изчезване, ако Русия вземе връх в тази световна неразбория. Горе-долу това се опитва да ни набие в мозъците милиардерът. Интересна е обаче логиката, с която се стига до подобно твърдение. Значи Русия стана екзистенциална заплаха за ЕС в момента, в който се противопостави на имперските амбиции на САЩ? Интересно разбиране, което удивително порочно се опитва да прехвърли конфликта на ниво, на което той принципно не съществува до този момент. Русия, и то когато бе притисната в ъгъла, оспори световната хегемония на САЩ, но в главата на Сорос това вече е политическа трагедия с невъобразим мащаб. Заради това темата веднага се пренася на полето, на което милиардерът си въобразява, че не е непобедим – ценностите. В неговата фантазия светът функционира така – Европа – територия на върховенството на закона и Русия – демоничното царство на грубата сила. Всеки може сам за себе си да приеме или не тезата на един милиардер. Циничното е друго – именно човекът, който натрупа парите си като погазваше правилата и законите, като Годзила Манхатън, сега да се изявява като певец на реда, е меко казано цинично. Но текстът на Сорос изобщо не се заплита в морално самосъзерцание или поне миниатюрно осъждане. За него е важно да разкрие Русия като по-голяма заплаха от Ислямска държава, защото Русия е имала наглостта и силата да не се съобрази със световното геополитическо статукво и да преследва свой собствен интерес.
За да може да демонизира докрай Русия, Сорос прибягва до старата тактита на “нашия кучи син”. Задължително трябва да прочетете халюцинаторното му описание на настоящата украинска действителност, за да видите колко надалеч в облаците може да отплува ума на един човек, когато загуби ориентири сред собствените си видения: “Изненадващо тя (Сорос говори за “Нова Украйна”, тоест, държавата, родена след Майдана) има подкрепата на много олигарси, начело с президента Порошенко. Има, разбира се, значителни различия в историята и езика между източните и западните части на Украйна, но държавата е по-обединена и по-европейски настроена откогато и да било”. Само човек, който е виждал Украйна единствено на глобус, може да сведе до едно изречение различията межзу Източна и Западна Украйна. Точно тези различия бяха раздути до непоносимост от крякащия политически елит на Майдана и това доведе до толкова грандиозна пукнатина в тази държава, че очертаващата се на хоризонта Новорусия ще се окаже много по-голяма и грандиозна, отколкото някой си е представял. “Нова Украйна”, ако прибегнем до речника на милиардера, всъщност се опита да постигне Европа с учудващо неевропейски средства. Но образът на тази утопична държава, която никога няма да съществува в действителност, е необходим на Сорос, за да може да се опита да спусне нова желязна завеса в своята визия между Русия и Европа. Това е гледната точка на типичен американски империалист и е време да възкресим тази фраза от виновната пепел на миналото, защото наистина победителите пишат историята, но победените сърбат най-горчивите й плодове.
Сорос се опитва да насъска Европа срещу Русия, защото обратният вариант – постигане на споразумение, някаква форма на съгласие или мир, ще е кошмар за развитието на САЩ, които в момента са вперили доста алчен поглед в пазарите на ЕС като опит илюзията за евроатлантизма завинаги да бъде закрепена в някакъв икономически диктат.
И точно заради това, в края на тази черна симфония на некромансъра, се вади последното останало оръжие на тъмните магове – МВФ. Сорос е мащабен в мечтата си – МВФ трябва да отпусне, според него, 20 милиарда на Украйна, за да може тя да преодолее проблемите си. Той иска Украйна да бъде стабилизирина, за да бъде нещо като плацдарм за антируска пропаганда, атаки и източник на постоянна нестабилност. А много страни по този свят по трудния начин научиха, че когато МВФ отпуска пари, той после е в състояние да съдере по пет кожи, за да си ги върне, тоест Сорос дава Украйна право в лапите на демоничните сили, за да може тя да бъде възпитана по образ и подобие на най-крайния капитализъм, хунтата да бъде отгледана по най-реакционен начин и да бъде вечно оръжие на САЩ в този регион.
Човек винаги трябва да се бои, когато черен маг предписва съвети за доброта, защото е ясно, че мъгливите приказки имат далечна и съвсем друга стратегическа цел. Сорос съска на ЕС, защото е ядосан, че съюзът не иска да мине във военно състояние и така окончателно да осъществи кризисната утопия на САЩ. Очевидно е, че тази статия не израз на визионерство, тя е по-скоро белег на слабост. Когато искаш някой друг да води войната, която ти се харесва, това означава, че старите магове издишат, че май наистина зад цялата пушилка, мрак и геополитически съскания е възможен някакъв друг свят, който няма да е подчинен на диктата на една суперсила, а ще търси различни пътища към бъдещето в този прекрасен и гневен свят. Сорос е едно гневно старче, което знае, че светът, който се задава, вероятно е в състояние да разруши делото на живота му. Сигурно е тъжно да носиш такова знание.
Автор: Александър Симов, alexsimov.blogspot.com