Живописно разположен на склона на стръмния бряг на Волга, Самарският Иверски манастир е бил център на духовния живот на дореволюционна Самара, център на благочестието. Манастирът е създаден по инициатива на гражданите на Самара, които през януари 1850 г. излизат с молба към Симбирския епископ Феодотий за откриване на женска община в Самара.
Самарските търговци И.Н.Синягин и М.Н.Назаров пожертвали за обителта своите земи на брега на Волга.
На 12 март 1855 г. Император Александър II одобрява постановлението на Светия синод за приемане на Иверската женска община в Самара под юрисдикцията и покровителството на духовните и гражданските власти. На 18 юни 1860 г. Александър II одобрява решението на Светия синод за превръщането на Самарската община в манастир. Името “Иверски” е по желание на Екатерина Ивановна Марихина, пожертвала фамилната икона на Божията майка “Иверская”.
През март 1874 г. в Ница от туберкулоза умира съпругата на заместник-прокурора на Самарския окръжен съд Е. П. Лаппа. Родителите ѝ – управителят на Палатата на държавните имоти и изпълняващ длъжността губернатор на Самара Пьотър Владимирович Алабин и съпругата му Варвара Василиевна – решават да погребат дъщеря си на територията на Иверския манастир, от южната страна на Иверския храм, като построят над гроба параклис, за което предоставят на манастира необходимите средства. Параклисът е построен и осветен от епископ Герасим, в чест на светата равноапостолна царица Елена, ангел на починалата,
и светата великомъченица Варвара, ангел на нейната майка.
По-късно на това място са погребани Пьотър Василиевич Алабин, съпругата му, синът и дъщеря му.
САМАРСКОТО ЗНАМЕ
През 1876г., под ръководството на игуменката Антонина сестрите от Иверския манастир участват в създаването на Самарското знаме за българското опълчение, под което българският народ извоюва своята държавност в ожесточените битки за независимост.
С думой о братьях славянах
Ночью и днем в рукоделье
Знамя стране на Балканах
Шили монашенки в келье.
Чтят и в Самаре всем миром
Братьев болгар за отвагу.
Патриотично желание да помогне по „специален начин“ изразява съпругата на Пьотр Владимирович Алабин – Варвара Василиевна.
Тази идея е подкрепена нейния съпруг Пьотър Аалбин, от Самарския епископ Герасим, губернатора Пьотр Алексеевич Билбасов и депутатите от Градската дума. Знамето е изработено по скица на петербургския художник Н. Е. Симаков. Игуменката Антонина и Варвара Василиевна Алабина лично взели участие в бродирането му със златни конци.
Съставено от две платна, коприненото трицветно знаме обхваща много символи: от едната страна в центъра върху избродиран със златни конци византийски кръст са изобразени Кирил и Методи – българските и славянски просветители, а от другата страна – също върху златен кръст – изображението на Иверийската Богородица. Към дръжката са прикрепени ленти, на едната от които е написано: «Да воскреснет Бог, и расточатся врази Его», а на другата — «Болгарскому народу. Город Самара. 1876 год».
Иверските монахини, разделяйки патриотичния подем на руския народ, още в ХIX век опънали здравата нишка, свързваща двата братски народа.
АРХИТЕКТУРНИЯТ КОМПЛЕКС НА ИВЕРСКИЯ МАНАСТИР
Иверският храм
Йерусалимският храм
Храмът „Свети Николай“ в камбанарията
Параклисът на кралските мъченици
Източник:
https://www.tripadvisor.com.br/LocationPhotoDirectLink-g29852
https://iverskyi.ru/o-monastyre/istoriya-obiteli/
https://iverskyi.ru/media/fotogalereya/