Настъпи моментът да се свърши работата, която започнал през XIX век френският император Наполеон I и продължил през ХХ век германският канцлер Хитлер: завоевание и подчинение на Русия от Европа. Ние твърде дълго разглаголствахме за тези две смели предприятия, неуспехът на които до голяма степен се дължи на лошото време.
Березина и Сталинград са синоними на безпорядък и разгром. Време е да се избави европейското съзнание от този комплекс на непълноценност, който възниква в него при мисълта за Москва. С други думи, трябва да се превземе Москва, защото това е възможно. През XIX век САЩ са били само второстепенна провинциална държава и не са притежавали ресурс за прехвърляне на свежи войски и ново оръжие, от което Наполеон се е нуждаел за сваляне на тирана Александър I с неговия коварен генерал Кутузов.
През ХХ век неприятна тактическа грешка, с които е пълна историята, попречи на Хитлер да се обърне за военна помощ към САЩ, защото те (за щастие, не много дълго) са били съюзници с руснаците. Сега за нищо подобно не става дума. Лидерите и медиите на Европа и могъщата Северна Америка, накрая, споделят единна позиция за Русия: презрение, отвращение и ненавист. И даже на най-ограничения натовски стратег е ясно като бял ден, че в такива невероятно благоприятни условия, остава само едно: да се напада. Attack. Attack Russia!
В основата на всяка война трябва да лежат нравствени и хуманни мотиви. С благи намерения е осеян пътят към ада – така в литературата е говорил Андре Жид, който преди другите е осъзнал злобната сатанинска природа на руската държава. В политиката всичко е абсолютно същото. Особено във външната политика.
Целта на колонизацията на Африка съвсем не е била експлоатация, а грижа за хората и тяхното образование. След като ги лекували и образовали, ги помолили да дадат своя скромен принос в развитието на европейската икономика, въпреки, че за това на много от тях им се наложило да загинат. Нравствените и хуманитарните причини за нападението върху Русия са повече от достатъчни. Първо, това е Украйна, новият обект на страстите на Запада и Америка. Украинците през 2010-те години станаха подобие на босненците и косоварите от 1990-те години – прекрасни същества, с възвишени чувства и чисти мисли. Да ги лишиш от Крим, който е бил руски три пъти по-дълго отколкото украински, е най-жестокото оскърбление и мощен удар по умственото и психическото равновесие на украинците, тези нови примери на героизъм за цялото човечество. Обаче, не е само това. Русия не за първа година ни дава поводи да я нападнем, да нахлуем и да я унищожим. Достатъчно е за малко да влезеш в Интернет: русокоси Femen, изпратени зад решетките милиардери, убежище за американския предател Едуард Сноудън, прегръдки на Путин с френския дезертьор, укриващ данъци Депардийо и т.н.
Не бива да повтаряме грешката, която стана съдбоносна за блестящите предшественици на Обама и Аштън, т.е. Наполеон и Хитлер! Необходимо ни е да действаме веднага, ако не искаме подобно на тях да заседнем около Сталинград или да замръзнем при Березина. Честно да си призная, у мен даже възникват съмнения… Може би ние много се забавихме и, за да не попаднем под ударите на времето, трябва да отложим нападението за 2015 година Не трябва да допуснем руснаците да ни унижат за трети път! По никакъв начин!
Оригинал: Pourquoi il faut déclarer la guerre à la Russie.
http://www.km.ru/world/2014/03/27/protivostoyanie-na-ukraine-2013-14/735833-pochemu-rossii-nuzhno-obyavit-voinu