Тазгодишното издание на „Евровизия“ възмути цяла Европа. Свръхполитизираният и лицемерен избор накара и най-големите оптимисти да свалят розовите очила и да видят истинското състояние на Европа. Изборът беше свръхполитизиран, защото тежката гробовна балада на Джамала изобщо не се вписва в правилата на конкурса, а самият факт, че песента все пак се появи в надпреварата бе ясен знак, че тя ще спечели. Изборът обаче беше и лицемерен, защото на Украйна се подхвърля едно нещастно бонбонче, опаковано в поп-станиол – ето, печелите „Евровизия“. Няма да видите ЕС поне още 20 години, ама ето ви една победа, че да имате с какво да залъгвате населението, което вече примира от глад и е на прага на социален бунт, защото украинските олигарси, които са се окопали във властта, настръхват от ужас, само щом чуят за социална политика.
Не е лесно тези дни да си грантов идеологически работник в България. Защото гласуването на Евровизия представлява сложен лабиринт за платения с чужди пари ум.
От една страна, за да може песента на Джамала да бъде възхвалявана като естетически продукт, а не като идеологически, грантаджията на свободна практика трябва да не спира да твърди, че в конкурса няма политика. Че първото място на Украйна не се дължи на някаква политическа команда, а на колективното трогване на публиката пред личната драма на Джамала.
От друга страна обаче това не пречи съсканията по отношение на Русия да се разнасят от километри. Например, един сайт излезе със заглавие „Русия не харесва България на Евровизия“.
С това трябваше да се отбележи факта, че от Русия страната ни получава нула точки. Интересно защо е тази фиксация върху Русия?
Заглавието спокойно можеше да бъде и „Германия не харесва България на Евровизия“, защото от там получаваме абсолютно същия резултат. Дори на германците трябва да сме по-обидени. Нашата местна полуинтелигенция от години се опитва да гърчи руснаци, ама то са едни обиди, едни иронии, едно отричане на Освобождението и каквото още ти дойде на ум. Проваляме им всички проекти, държим агресивна реторика, позволяваме на американска техника да дойде у нас. Живо чудо е да ни обичат. Виж с Германия е обратното. Ама то не е словословене, ама то не бяха едни любовни серенади за Меркел, а най-накрая нищо. Нула. Пък и нали нямаше политика – защо трябва да ви пука за резултата от Русия.
Всъщност аз знам защо. Защото като зрителски вот България постави на първо място Русия. Това някои го възприеха като грандиозен провал. Поръчката бе изпълнена в европейски мащаб и Джамала бе отличена, ама тук в България евроатлантическата солидарност нещо закуца. Видях анализи точно в този дух – Русия ни показа, че не ни обича, те не дават пет пари за нас…
Не знам как да приема този тъжен вой освен с присмех. Защото, ако приемем резултатите като показател за емоция, тогава наистина грантаджиите трябва да се гръмнат от начина, по който гласуваха сънародниците им.
Проблем местните грантаджии имат и с руския участник в Евровизия – Сергей Лазарев, който наистина направи яко шоу. Първо – той е гей. Второ – противник на Путин. Трето – има го сниман в интервю как казва, че за него Крим е украински. Това обаче до преди два дни нямаше никакво значение за украинските медии, които всячески се опитваха да изкарат Лазарев някакъв полуидиот, който постоянно гафи. Толкова медийни манипулации за него той едва ли е срещал изобщо. При това представете си колко е нагъл този диктатор Путин – да прати гей да пее на Евровизия, а пък нали редовно му пишат доклади как отношението към хомосексуалистите в Русия било лошо. След това – отявлен критик на властта. Че нали кървавият сатрап заглушаваше със сила всяко мнение срещу него? Нали пращаше такива хора в Сибир? Какво се случи?
Според мен Лазарев рязко ще преформулира политическите си разбирания оттук-нататък, защото изпита на гърба си силата на „свободното слово“ на западната журналистика и изобщо всички тихи манипулации, които бяха направени.
А между другото – политическият характер на песента на Джамала обаче вече не може да бъде прикрит. И източниците на тази информация са много интересни. Те са самата Джамала (творчески псевдоним на Сусана Джамаладинова), както и украинският президент Петро Порошенко.
Джамала се хвана в капана на великите руски пранкери Вован и Лексус. В пряк телевизионенефир на руската телевизия НТВ те й позвъниха от името на Порошенко и пред тях Джамала разкри, че песента й е изцяло с политически характер, нещо, което певицата много отрича в публичните си заявления.
Самият Порошенко преди ден се изтърва да сподели факта, че преди да бъде кръстена „1944“ година песента на Джамала се е казвала „Крым наш“. Призраците на политическите поръчения просто изплуваха на бял свят.
Това стана причина хора от цяла Европа да почнат да се подписват в петиция първото място на Джамала да бъде отнето. Видях, че за броени часове под нея се подписаха над 160 хиляди души.
Между другото хората в Украйна, които са запазили здрав разум, посочиха каква налудничава атмосфера създават средствата за масова информация в страната-победителка. Журналистката Олга Бондаренко описа по-голямата част от въпросите на медиите в Киев към Джамала и те са насочени към Русия. „Никой не може да осере свой изпълнител и победител така, както Украйна“, написа леко цинично Бондаренко, за да изрази докрай възмущението си от свръхполитизираната атмсофера на параноя, която заглушава всяка нормална мисъл в Украйна.
Тези дни направих и един бърз преглед на страницата на Евровизия във фейсбук. Тя прелива от възмущение за избора. И сега познайте кои най-много са ядосани от него. Ако сте отговорили руснаците, значи бъркате много. Най-бесни са поляците. Потресе ме мнението на една полякиня, която казва, че като чуе за 1944 година, се сеща единствено за това как УПА (Украинската въстаническа армия, паранацистко образувание, което новата майдановска власт се опитва да изкара героично) е нахлула в полско село и е убила дядо й. Същата дама припомня, че в периода 1943-44 бандеровците избиват над 200 хиляди поляци. И възмущението идва не от това, че песен уж за изселването на татарите от Крим печели, а заради това, че върховното лицемерие така обръща нещата, че излиза, че едните жертви (татарите) са по-ценни от другите (поляците).
И понеже единственото бягство от ужаса на двойните стандарти, които се опитват да ни натикат в гърлото, са шегите, аз ще споделя няколко, които най-много ми харесаха.
Първа е моето предложение да хванем модния тренд и на следващата Евровизия да пратим Иво Инджев с песента „От 1965 година аз се боря с Путин“. Една разтърсваща балада за младия агент на ДС, който, докато си е взимал хонорарите, си е мечтаел за евроатлантически свят и е прихлипвал оптимистично докато е съчинявал доноси.
А може би на следващото издание на конкурса трябва да поканят представител на Ислямска държава, който да изпее протестна песен срещу кървия режим на Асад, който тормози неговата рода и разбиране.
А пък според мен е ред на Германия, която се класира на последно място, да получи заслужен приз с песента „1945“, едно меланхолично рок-парче, в което да ожали как кървавите варвари от изток са нахлули в аристократичния Берлин.
Автор: Александър Симов, в. „Дума“