Световната политика с нейните модели и съюзи напоследък коренно се промени. Русия преориентира търговията си с петрол и газ, както и с военни технологии, от Европа към Евразия. Стана обратното на полувековните американски надежди да разделят и подчинят Евразия — да настроят Русия срещу Китай, да изолират Иран, да не допуснат Индия, страните от Близкия Изток и другите азиатски държави да създадат алтернативна на американския долар валутна зона. Санкциите на САЩ тласнаха някои от тези страни към обединение в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и в групатаБРИКС.
Американският натиск Европа да се присъедини към новата студена война чрез санкции срещу Русия и да блокира руския газов и петролен износ задълбочи тежкото икономическо положение в еврозоната, която все повече заприличва на мъртва зона. През декември м.г. група водещи германски политици, дипломати и дейци на културата изпратиха протестно отворено писмо до Ангела Меркел срещу нейната проамериканска и антируска политика. Така САЩ рискуват да изтласкат Европа от американската икономическа орбита.
Турция вече излиза от американско-европейската орбита, като разчита на Русия за енергийните си потребности. Иран също проявява склонност към сдружаване с руснаците. Вместо да „разделят и да владеят”, както планираха, „ястребите” в администрацията на Обама изолират Америка от Европа и Азия. В същото време в американските медии няма знак за осъзнаване на този факт, въпреки че той се дискутира по първите страници на вестниците в цяла Европа и Азия. Така, вместо да разрушава БРИКС, доларовата зона изглежда все по-близо до провал.
При посещението си в Индия в края на м.г. Путин подписа важни споразумения в областта на отбраната, космическото сътрудничество и енергетиката. Преди това в Турция той обяви, че пренасочва газопровода „Южен поток” от Южна Европа към Турция. Анкара, която все повече осъзнава, че няма шанс за членство в ЕС, се асоциира с ШОС и БРИКС.
Русия също така реши да инвестира гигантски средства в изграждането на мрежа от стратегически тръбопроводи към Китай, който ще получи от нея и свръхмодерни технологии за ПРО. В американските медии обаче нямаше почти никакви дискусии за тези дълбоки геополитически промени, тъй като те биха разкрили поражението на политиката на неоконсерваторите, водена от края на 2013 г., когато Москва убеди Обама да не започва война срещу Сирия, а това бе главната военна цел на неоконсерваторите.
Техният отговор бе да се опитат да изолират Русия, да ударят нейната търговия и платежен баланс, а оттам и износа на газ и петрол за Европа. През февруари м.г. американските дипломати организираха в стил Пиночет преврат в Украйна, като инструмент за прекъсване на изградените вече търговски връзки между Европа и Русия. Целта бе да бъде наказана руската икономика, да предизвикат финансова криза и чрез натиск да постигнат смяната на режима на Путин, а вместо него на власт да дойде по-проамерикански неолиберален режим в стил Елцин.
Смяташе се, че след разпадането на Съветския съюз Русия ще се обърне към Европа и ще интегрира своята икономика и общество. Европа от своя страна ще се опита да превърне Русия в основен доставчик на енергоносители и с нови тръбопроводи Украйна ще бъде заобиколена. „Северен поток” вече минава по дъното на Северно море до Северна Европа, а „Южен поток” трябваше да мине през България и Сърбия до Северна Италия и Австрия.
Германия разчиташе на Русия като пазар за износа си, от който да печели рубли за вноса на руски петрол и газ. Други европейски страни разшириха селскостопанската търговията с Русия, Франция се споразумя да й достави хеликоптероносачите „Мистрал”. Накратко, краят на Студената война обещаваше да доведе до много по-тясна икономическа, а следователно и политическа интеграция между Русия и Европа, скрепена до голяма степен с мрежа от газопроводи. Воините на Студената война в САЩ обаче се опитаха да разрушат тази търговия. Планът им бе да изолират Русия и да привържат Европа към американската икономика. Мечтата на САЩ бе да започнат да изнасят за Европа шистов газ, да изтласкат оттам Русия и така да нарушат платежния й баланс. Това бе илюзия, но това, което силната конфронтация с Русия постигна, бе нов политически възел в отношенията между Америка и Европа. В свое слово Путин посочи, че не вижда смисъл в преговори с европейските политици, тъй като те изпълняват нарежданията на САЩ. Като следва конфронтацията на новата студена война на САЩ, Европа нанася ущърб на собствените си интереси. Нейният неолиберален Трети енергиен пакет лиши Русия от всякакъв икономически интерес да й доставя повече газ.
Най-добре можем да разберем този механизъм, ако си представим, че в САЩ действа закон, който не позволява на собственик на една сграда — например Емпайър стейт билдинг, да притежава и асансьорите в нея. Те ще са собственост на друг инвеститор, който да иска от наемателите на сградата да плащат всеки път, когато решат да се качат на 40-тия, 50-тия или 60-тия етаж. Така, вместо у собственика, който получава наем за небостъргача, лъвската част от приходите би се оказала в джоба на собственика на асансьорите, а наемът за самата сграда би паднал.
Това би се случило и с всеки тръбопровод със собственици, враждебно настроени към Русия. За да избегне такава ситуация, „Газпром” настояваше за изграждане на собствена тръба под руски контрол, което изключва вземането на „наем” за ползването му. Европа обаче иска да попречи на това с твърдението, че „свободният пазар” изисква разделение между собствеността върху тръбопровода и собствеността върху газовите доставки. Действителната цел е да взема „наем”, който ще изсмуква руските приходи от доставките.
Всъщност, Еврокомисията и преди това водеше враждебна на „Газпром” политика. Пример за това е поведението й по време на гръцката криза. Както е известно, ЕК искаше Гърция да плати на МВФ за помощта, оказана от фонда на чуждестранните държатели на гръцки ценни книжа, като продаде част от държавните си активи. Най-големият такъв актив бяха петролните находища в Егейско море и тяхната инфраструктура. Когато „Газпром” предложи най-високата цена за нея, Европейската комисия блокира сделката. Резултатът бе въвеждане на още по-сурови мерки за икономии в Гърция, което на свой ред още повече настрои страната срещу ЕС и МВФ и срещу американската политика на нова студена война.
Европа обърна наопаки азбучните постулати за водене на национална дипломация. Вместо да базира дипломацията си на своите икономически и търговски интереси, тя ги поставя под американски контрол. Вместо от гледна точка на членството си в НАТО да гледа на военната политика само като на елемент от външната, Европа подчинява икономическата си дипломация, търговските си схеми, доставките на енергоносители, външните пазари за своята индустрия и селско стопанство изцяло в служба на военните цели на НАТО. Защитата и сигурността вече не са целта, която НАТО по дефиниция си поставяше. Преориентацията на европейската икономика към конфронтация с Русия заплашва да прехвърли военния конфликт от Украйна директно на територията на континента.
Казва се, че една държава няма приятели и врагове, а само национални интереси. По-голямата част от тях са икономически. Днес в Европа обаче канцлерът Меркел игнорира интересите на Германия и другите европейски икономически интереси. Обсебена от старата си омраза към комунистическата Източна Германия, тя гледа на Русия само като на враг, а не като на пазар, като на доставчик на суровини и потребител на германската продукция и технологии. Също така нейната политическа любов към САЩ определя Вашингтон като естествен приятел на Европа, без обаче да отчита какво означава за Европа американската нова политика на студена война, включваща тезата „вие ще воювате с Русия”, и която разрушава европейския континентален интерес и води до сериозно затягане на колана.
САЩ възприемат твърде тесногръдо твърдението на Клаузевиц, че войната е продължение на външната политика с други средства и днес тя е единственото средство, което използват във външната си политика. И тъй като днес нямат силите за голяма агресия, САЩ разбиват чуждите икономики чрез преки бомбени удари, както правят това в Близкия изток, или чрез войни на своите марионетки, какъвто е примерът с Украйна.