Сигурно няма по-противоречиво събитие в руската история, от Куликовската битка. В последно време обрасна с много митове, догадки и разкрития. Дори самото сражение се поставя под въпрос.
Битката-легенда
Според официалната версия Великият московски и владимирски княз Дмитрий Иванович (по-късно Донской) решил да унищожи монголския владетел Мамай, който увеличил данъците.
Като избира най-подходящото място – полето между Дон и Непрядва – Дмитрий посреща пътуващата към Москва войска и нанася на Мамай поражение. Сведения за Куликовската битка руската история основно получава от четири източника – «Сказание за Мамаево побоище», «Кратка летописна повест за Куликовската битка», «Пространна летописна повест за Куликовската битка» и «Задонщина».
Но тези съчинения са пълни с неточности и са литературни измислици. Основният проблем е, че в чуждите източници не се споменават директно нито Куликовската битка, нито Дмитрий Донской. Като се вземе предвид оскъдността на сведенията, много факти предизвикват големи съмнения в част от историците: съставът и количеството на противодействащите страни, мястото и датата на сражението, а също така и неговите резултати. Нещо повече, някои изследователи въобще отричат съществуването на Куликовската битка.
Противниковите страни
Върху някои старинни фрески и миниатюри, посветени на Куликовската битка, можем да видим интересен детайл: лицата, облеклото и дори знамената на враждуващите армии са нарисувани по един и същ начин.
Какво е това – липса на умение у художниците? Едва ли. Нещо повече, върху фрагмент от иконата «Сергий Радонежски с житията» в лагера на войската на Дмитрий Донской са изобразени лица с явни монголоидни черти. Как да не си припомним думите на Лев Гумильов, който твърдял, че татарите са били гръбнакът на московската войска.
Между другото, според изкуствоведа Виктория Горшкова «в иконописта не е прието да се изобразяват национални черти, исторически детайли и подробности». Напълно възможно е, това да не е алегоричен образ, а реално отразяване на събитията. Може да разкрие загадката написаното под една миниатюра, изобразяваща Мамаево побоище: «и побягнаха Мамаите със своите князе».
Известно е, че Дмитрий Донской е бил съюзник с монголския хан Тохтамиш, а съперникът на Тохтамиш Мамай е обединил силите си с литовския княз Ягайло и рязанския княз Олег. Нещо повече, западните мамаеви области са били населени предимно с християни, които са могли да се влеят в армията на ордата.
Също така наливат масло в огъня изследванията на Е. Карнович и В. Чечулин, които установили, че християнските имена рядко се срещали сред руските благородниците от това време, а тюркските били чести. Всичко това се вписва в необичайната концепция на битката, в която и от двете страни били интернационални отряди.
Други изследователи правят още по-смели изводи. Например, авторът на «Нова хронология» Анатолий Фоменко твърди, че Кулитовската битка е изясняване на отношенията между руските князе, а историкът Рустам Наби вижда в нея сблъсък между войските на Мамай и Тохтамиш.
Военните маневри
Има много тайнствено и в подготовката за битката. Ученият Вадим Каргалов отбелязва: «Не са достатъчно ясни и хронологията на похода, и маршрутът му, и времето на прехода на руската войска през Дон».
За историка Евгений Харин е също така противоречива картината на придвижване на войските: «и двете армии са вървели една към друга под прав ъгъл по източния бряг на Дон (московците – на юг, татарите – на запад.), след това го пресекли на почти едно и също място, за да се сражават на другия бряг!». Но някои изследователи, обяснявайки странната маневра, смятат, че от север са идвали не руските отряди, а войската на Тохтамиш. Има въпроси и относно количествения състав на воюващите страни. В руската история най-често са фигурирали следните цифри: 150 хиляди руснаци срещу 300 хиляди татаро-монголци. Но днес броят и на двете страни е доста намален – не повече от 30 хиляди ратници срещу 60 хиляди от ордата.
Някои изследователи повдигат въпроса не толкова за изхода на битката, колкото за нейния край. Известно е, че руснаците са получили решаващ превес, използвайки полк в засада. Рустам Наби, например, не вярва на толкова лесна победа, твърдейки, че силната и опитна монголска войска не би могла толкова лесно да побегне, без да хвърли в бой и последните си резерви.
Мястото на сражението
Най-уязвимата и спорна част от традиционната концепция за Куликовската битка е мястото, където се е случила. Когато през 1980 година се отбелязвала 600-годишнината от сражението, станало ясно, че на Куликовско поле не са правили истински археологически разкопки. Опитите да се намери нещо дали много оскъдни резултати: няколко десетки метални фрагмента с неопределено датиране.
Това дало нови сили на скептиците да кажат, че Куликовската битка е била на съвсем друго място. Още в сводовете на булгарските летописи са били назовани други координати на Куликовската битка – между днешните реки Красивая Меча и Сосна, което е малко встрани от Куликово поле. Но някои съвременни изследователи – поддръжници на «новата хронология» – буквално отиват по-далеч.
Мястото на Куликовската битка, според тях, е практически срещу Московския Кремъл – където днес се намира огромното здание на Военната академия на РВСН „Петър Велики“. Преди тук е бил дом за сираци, който бил построен, според същите тези изследователи, за да се скрият следите на истинското място на битката.
На мястото на намиращия се храм „Всех Святых на Кулишках“, по някои данни, още преди Куликовската битка е имало църква, според други – тук е расла гора, което прави това място невъзможно за провеждане на сражение с големи мащаби..
Битка, изгубена във времето
Редица изследователи смятат, че не е имало никаква Куликовска битка. Част от тях се опират на сведения от европейски хронисти. Така, живелите на границата на XIV-XV век Йохан Пошилге, Дитмар Любекски и Алберт Кранц практически едновременно описват голямо сражение между руснаци и татари през 1380 година, наричайки го «битката при Синята Вода».
Тези описания частично се припокриват с руските летописи за Куликовската битка. Възможно ли е «Битката при Синята Вода» между отрядите на литовския княз Олгерд и войските на ордата, станала през 1362 година и Мамаево побоище да са едно и също събитие?
Друга част от изследователите смятат, че Куликовската битка най-вероятно е обединена с битката между Тохтамиш и Мамай (имайки предвид близките дати), станала през 1381 година. Между другото, и в тази версия присъства Куликово поле. Рустам Наби смята, че връщащите се в Москва руски войски са могли на това място да бъдат нападнати от не участвалите в битката рязанци. Което го съобщават и руските летописи.
Новата находка
Може би, скорошните открития ще помогнат да се реши главоблъсканицата с Куликовската битка. С помощта на пространствения георадар «Лоза» специалисти от Института за изучаване на земната кора и магнетизма откриха на Куликово поле шест подземни квадрата, което, според тях, би могло да бъде воински братски могили.
Професор Виктор Звягин разказва, че «съдържанието на подземния обект е прах, подобен та този, който се намира в погребения с пълно разрушение на плътта, включително костната тъкан».
Тази версия я подкрепя заместник директора на музея «Куликово поле» Андрей Наумов. Нещо повече, той смята, че съмненията относно реалността на състоялата се през 1380 година битка са лишени от основание. Липсата на голямо количество археологически находки на мястото на битката той я обяснява с голямата ценност на дрехите, оръжията и доспехите. Например, стойността на пълен комплект доспехи е била равна на 40 крави. Скоро след битката всичко е било отнесено.
Тарас Репин
Источник: Загадки Куликовской битвы
© Русская Семерка russian7.ru