Интервю на Исак ГОЗЕС
Не ми пука за партийната дисциплина, ако партията ми е направила нещо безобразно. Лоялен съм, но не съм послушко, сподели Александър Симов, който в последния момент измества генерал Бриго Аспарухов в изборната борба в Кърджали. Дипломиран журналист, активен блогър, ерген все още, това е най-важното за него. Роден е в Стара Загора, води се за пловдивчанин, живее в София, а най-много го харесват в Ямбол.
– Г-н Симов, казвате за себе си, че сте журналист, свободен блогър, уличен проповедник, интелектуален екстремист. Интересувате се от политика, блондинки и други магически явления… Бихте ли разтълкували накратко всяко от тези определения. И какво имате против брюнетките…?
– Охх, знаех си още, когато пишех тази хвърковата визитка за себе си, че един ден ще ми се наложи да обяснявам всяко едно от определенията в нея пред очите на будната и несъгласна публика. Но да започнем едно по едно – никога не съм работил нищо друго освен журналист. Като дете не мечтаех да бъда такъв. Семейството ми беше убедено, че от мен ще излезе някакъв тих, прилежен и задълбочен културолог, който денем чете Киркегор, а вечер размишлява върху безкрайността на вселената. Стана точно обратното. Попаднах във факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет в далечната 1995 година. Размирни, свръхполитически времена. Оказа се, че светът ме интересува твърде много, за да се отдам на размишления за вечното. И така журналистиката стана моя съдба. Преди около 10 години пък си направих блог – „Алхимичната лаборатория на Александър Симов“, където започнах да побирам освен текстовете си създадени за различни вестници, и статиите, които пишех за себе си, по теми, които не са спирали да ме вълнуват. Наскоро направих плашещата равносметка – от 2006 година насам в блога си съм качил 2310 текста. Да, знам, това опасно много прилича на графомания. Още по-удивителното е, че тези текстове имат много читатели. Не се хваля. Е, добре де, фукам се, но само малко.
Това за уличния проповедник е съвсем вярно. Понякога се чувствам като такъв. Никога не съм вярвал в „обективната журналистика“ или поне аз никога не съм писал такава. Аз пиша авторска журналистика, текстове с позиция, мнение, а понякога и патос. Тези, които са чели мои неща, знаят това. Никога не съм крил нито левите си идеи, нито партийната си принадлежност. Проповядвам идеи и заставам с лицето си зад тях. Дразнят ме политическите лицемери и моралистичните сухари, които все твърдят, че говорят от името на някаква небесно-обективна точка.
„Интелектуален екстремист“ съм, защото обичам радикалните идеи. Вдъхновявам се от една мисъл на Кропоткин – „Когато нямаш шанс – използвай го!“. Вярвам в силата на безсилните и в гласа на безгласните и знам, че те винаги стават най-големият фактор, когато светът се люлее.
Въпросът за блондинките вече не е актуален. Жената на живота ми се оказа брюнетка. Силна, смела, страстна и целеустремена жена, която ми даде да разбера, че човек трябва да е либерален демократ в коварния избор блондинка или брюнетка.
– Изненадан ли сте от факта, че изведнъж се оказахте начело на предизборна листа на БСП. На пленума моите съграждани от Ямбол са ви поискали за авангард на листата им. В крайна сметка водите в Кърджали, въпреки че сте от Пловдив. Ако имате избор, коя листа бихте предпочели да оглавите. И как ви се струва Кърджали, град, от който БСП не е имало свой депутат вече няколко години. Сигурно ли е влизането ви? Кои са подводните камъни?
– Никога не съм превръщал воденето на листи в самоцел. От няколко години насам се занимавам активно с участие в политиката и разбрах, че е много по-комфортно човек да го прави, когато не е в парламента. Народното събрание е съсредоточието на българския гняв. Вероятно с основание.
Когато БСП определяше своите водачи на листи, на мен се падна каузата „Кърджали“. Да, аз съм от Пловдив, обаче съм роден в Стара Загора, а в крайна сметка България е твърде малка, за да може човек да си позволи да бъде строго регионален. Големите проблеми навсякъде са едни и същи – смазваща бедност, огромно неравенство, безвремие, което носи само отчаяние и абсолютна безперспективност. Тоест – битката за различна България трябва да се води навсякъде, било то в Ямбол или Кърджали. За мен Кърджали е по-амбициозна и смела задача. БСП вкара депутат от града за последно през 2013 година. И, да, прекрасно осъзнавам, че левицата има своите вини пред хората в града. Но пък БСП мина през своята Виа Долороса, партията бе наказана няколко пъти с основание. Нашите собствени избиратели ни показаха, че не приемат левицата компромисна и гъвкава и, че искат от нас да защитаваме ценностите си яростно и до край. Минахме по пътя на болката и резултатите от президентските избори показаха, че изкуплението вече е факт. Мога да уверя, че БСП научи своите уроци по най-трудния начин. Обещаваме само това, което можем да изпълним и никога повече няма да видите безпринципни коалиции и договорки от нас. Това е моето послание към хората от Кърджалийска област. Не делим хората по етническо вероизповедание, пол или раса – всички заедно се пържим в проваления преход на България и сме жертва на лакейската политика и психопатично отношение към хората на последното управление. Време е това да се промени. Убеден съм, че и този път левицата ще има свой народен представител от Кърджали.
– Кои са ви там основните конкуренти и как мислите да спечелите електората. На какво ще заложи кампанията ви?
– Ние се борим за победа. Това е моята основна цел. А иначе по отношение на основните конкуренти може да се кажат няколко думи. Нека да започнем с националния ни конкурент ГЕРБ. Местната депутатка госпожа Цвета Караянчева се оказа нещо като Радан Кънев с пола. В национален мащаб партията й управлява, а на местно ниво тя се прави на опозиция. Това е политическият номер на ГЕРБ в Кърджали. Госпожа Караянчева е депутат от 2009 година насам, но и досега със страстта на естрадна певица с романтична душевност продължава да върти една и съща плоча – как ГЕРБ е алтернативата на ДПС. Твърдение, което по никакъв начин не отговаря на действителността. ГЕРБ много удобно приемаха скритата подкрепа на ДПС по много теми в парламента. Не съм чул госпожа Караянчева да недоволства от този факт. Лицемерието много ме нервира. Какво точно направи ГЕРБ за благоденствието на Кърджали и региона? По тази тема те ще изсипят много страстни думи и нула резултати. Това е хубавото на кампаниите – в тях е времето за страстен анализ и посочване на виновните.
Ние ще правим смела и честна кампания. Няма да крием нашите грешки, но БСП е единствената партия, която показа, че се променя реално, че търси път към хората и предлага работещ модел за страната.
– Връщаме се назад: Защо журналистика и защо БСП?
– Прочетох първия си вестник, когато бях на 12 години. Няма да забравя датата – 2 май 1990 година. Това беше един брой на вестник „ДУМА“, където ме грабна репортаж от първомайското честване на левицата, което групичка пияни седесари се бяха опитали да опорочат. След това изчетох и всичко друго. Онези години бяха различни. Имаше опашка за вестници, жажда за свободно слово. И, разбира се, макар и малък аз се политизирах докрай.
БСП беше моят естествен избор, който обаче не бе направен само по родови причини. Да, в моя род всички бяха и са с лява нагласа. Всички до един. Баба ми и дядо ми, родителите на баща ми, станаха членове на БСП през 1990 година, когато всички тръгваха да бягат от партията. Левият избор в онези години беше неконформистки и бунтовен. Той и досега продължава да е такъв. В един момент ми писна да гледам как отрочетата на старата номенклатура, израснали със златни лъжички в устата, един по един ставаха мракобесни антикомунисти, за да запазят статута си на елитарни сноби. Всички добри достижения на социализма бяха унищожени в името на маниакалните амбиции на пребоядисаната десница. Те станаха ликвидатори не само на селското стопанство, не само на икономиката, но и на здравия разум. Опитаха се да превърнат БСП в дежурния виновник за прехода, но пък вижте колко е иронично. Погребваха партията по 10 пъти на година, а днес героите на прехода в голямата си част отплуваха в канализацията на историята, а БСП продължава да бъде основен фактор в политиката.
– Познават ви като свободен човек и обективен автор? След няколко месеца можете да загубите и двете. Не ви ли притеснява този факт. Все пак трябва да слушате г-жа Нинова и другарите. Това е нормално, във всички партии го правят. Но вие имате по-различна настройка. Ще успеете ли да се пренастроите на вълна партийна и парламентарна дисциплина?
– Аз съм лоялен човек, но не съм послушко.
Аз съм в БСП от 2006 година, а не съм загубил свободата си. Лоялността към идеите не означава подчинение. Не съм от козируващите.
– Като журналист сте били много пъти в парламента: какво там ви харесва и какво не? Опитвали ли сте кюфтетата и има ли ги още?
– Голяма мъка ми е, че така и не стигнах до кюфтетата, а наскоро прочетох, че вече ги няма в менюто. Изпуснах да опитам тази митична кулинарна глезотийка. Бил съм много пъти в парламента, защото дълги години отразявах работата на Народното събрание. Обичам политическите дебати и сблъсъци. Нима това не е същността на политиката по принцип? Дразнех се от костюмарите-кариеристи, които си личат веднага. Те обичат да шушнат по ъглите, рядко взимат думата в зала и си представят политиката като процес на договорка и тъмни интриги. Не, мерси.
– Били сте критичен към своите съпартийци в статиите си: Др. Тодор Живков обезвредяваше критиците си в партията чрез издигане. Не сте ли и вие подобен случай?
– Искам да ви припомня, че Корнелия Нинова, когато ми предложи място в Изпълнителното бюро, ме оторизира със задължението да бъда несъгласен и да бъда опозиция. Това е прекрасна трудова характеристика. Никакво издигане не може да промени това.
– Като депутат коя е първата кауза, за която бихте се борили. По-простичко: Кое е първото нещо, което ще направите като влезете?
– Няма как да мина с отговор, че ще се боря в събота и неделя бирата да е безплатна, нали? Ще ни обвинят в комунизъм и популизъм, нали? Жалко.
Има много социални идеи, които сме развили в платформата на БСП – и закон за държавните предприятия, който официално да покаже, че слагаме край на тъпата мантра „държавата е лош стопанин“, както и закон за храните, който за първи път издига в ранг на държавна политика защитата на местните производители.
Отделно от това обаче в последните години много хора започнаха да ми се оплакват за безумни действия на колекторски фирми и частни съдии-изпълнители и смятам, че своеволията им трябва да бъдат ограничени. Събрал съм разтърсващи истории, които напълно ме убедиха, че когато държавата е способна да си затваря очите пред това, значи изобщо не може да бъде наречена държава.
– Имате ли вратовръзка?
– Имам две. Но едната е на коледни еленчета, които пият бира, така че не мога да я броя като официален аксесоар.
– Новото поприще ще ви помогне ли да промените семейното си положение или напротив, ще ви затвърди в листата на желаните ергени.
– Аз съм късметлия – преди три години открих най-нежната, всеотдайна и романтична жена на тази земя. Жена, която може едновременно да пише докторат за авторските приказки във викторианската епоха, а същевременно с това да ври и кипи със събитията в Сирия и да негодува срещу подлостта и едностранчивостта на западните медии и българските грантаджии. Жена, която е запазила онова невинно умение да се възторгва от цветята, от природата и да прави света край себе си хубав. Тоест смятам тази година да излизам от редицата на ергените.
– Доста добри журналисти станаха депутати и после никога не се върнаха към професията си. Не се ли страхувате, че и с вас ще се случи същото?
– Честно казано не. Борхес навремето беше казал, че се радва на това, че има читатели, но истината е, че дори и да живееше на самотен остров пак щеше да пише. И аз съм така. Няма кой да ме отстрани от журналистиката. Блогът ми винаги е на една ръка разстояние. Писането е страст, която трябва да се упражнява сериозно.
– На кого симпатизирате от хората от други партии, с които може би ще бъдете колеги в парламента?
– Нека да видим какъв ще е окончателният състав на парламента и тогава ще мога да ви дам отговор на този въпрос. Друго ми е трудно да повярвам – какъв късмет ще имам да съм депутат в един парламент заедно с Тома Томов, Иво Христов и Елена Йончева. Когато хора като тях избират БСП, това ме изпълва с оптимизъм за моята столетна партия, която е обречена винаги да бъде млада.
– Опозиция ли се виждате или управляващ?
– За журналиста в мен вероятно е по-добре да е в опозиция. Но съм убеден, че в България най-накрая наистина трябва да има различно социално управление.
– Какви мислите за Путин и Тръмп. Кой ви харесва повече? Какво очаквате от срещата им? Как виждате непосредственото бъдеще на света?
Путин е стратег. Той е мощен визионер и в никакъв случай не е чудовището, което описват. Не приемам и определението диктатор – може да го даде само човек, който не познава основните линии и смисъл на руската власт. Путин е балансьор, в това е неговата голяма роля и отговорност. Много от събитията, които се случиха в света, показаха, че неговият анализ и поглед върху събитията е по-верен, че той е по-подготвен за промените, които ни връхлитат. Путин извърши нещо, с което завинаги остана в руската история. Върна величието на Русия. Велислава Дърева много правилно го нарече „мотор на промяната“.
Тръмп е политик от различен тип. Той е провокатор. Възприема политиката не като процес на консенсус, а като предлагането на ярки и крайни идеи. Не може да бъде наречен страхливец. Той първи и единствен, може би защото е аутсайдер в закостенелия и кастовизиран политически елит на САЩ, се осмели да говори за бедността, за икономическата катастрофа в която живеят много градове в САЩ. Не приемам много от неговите действия, но уважавам подхода му. А и има нещо друго интересно. Колкото повече го атакуват големите медии, толкова повече се замислям с какво ли толкова плаши статуквото.
По темата за световните опасности може да се говори много. Но ще ви дам един пример за късогледство. В началото на януари бях на една дискусия в Лондон за бежанците. Там една италианка стана и истерично обяви, че не може да се говори за „бежанска криза“. Това било ненормално и нетолератно. Само, че маскирайки процеса с някоя коректна фраза, ние не само няма да успокоим хората, а ще ги тласнем в крайна посока. Други представители на европейската левица пък твърдо отказваха да направят разграничение между икономическите мигранти и бежанци. Ето такава слепота може да затрие Европа и да я тласне в бездната. Ако искаме Европа да я бъде трябва да се съпротивляваме срещу подобни безумя. Но ЕС днес отказва да вземе реални мерки срещу бежанската криза, а междувременно гласува СЕТА.
Нима това не е държане на камикадзе, което вече се е примирило с неизбежната смърт? Не знам, иска ми се да вярвам, че не е така.
Източник: вестник Шоу