С настъпването на „женския” месец март в галерия Аспект своите картини редят три художнички – Здравка Василева, Тата Тарасова и Шукран Истанбулу –представителки не само на различни поколения и стилове, но и на различни националности и държави. Подобно съвместно презентиране на няколко автори винаги е любопитно, защото дава възможност на публиката освен за възприемане на отделния творец, и за съпоставки и сравнения, а това винаги е интригуващо.
В трите зали картините на всяка от авторките са аранжирани отделно, но и се преливат в цялостно отвореното пространство на галерията, оформяйки една обща експозиция под надслов „Женски светове”. Всяка от художничките е ярка представителка както на националните особености на живописта в своята страна, така и на своето поколение. Най-позната, разбира се, е Здравка Василева. Тя е пловдивчанка не само по произход, но и по сърце и душа. Въпреки че от години работи и живее в София, в картините ѝ винаги присъства родният ѝ град, платната й са наситени с неговата неповторима атмосфера.Тя е художник с афинитет към интериора. Стари скринове и лампи, усещане за някакво невидимо присъствие и спокойствие. Предметите носят своя памет за нещата преди нас. Формите са условни и дават воля на желанието за експеримент с фактурата и цвета в картината. Пейзажът пък присъства като мотив през отворен прозорец, стара романтична фасада или силуета на типична пловдивска махала.
Различно отношение към пейзажа ни демонстрира Тата Тарасова. Рускиня по националност, литовка по гражданство и бургазлийка по местоживеене, тя е космополитна личност и разностранен талант. Картините ѝ са резултат от многобройни пътешествия, отразяват един неспокоен дух, чиито тежнения се изливат не само върху платното, но и в стихове и музика. Татасе представя в изложбата с дузина живописни работи върху платно и картон. Като тематика те представят пейзажи от България, Литва и Тунис, а като стилистика носят в себе си най-добрите традиции на класическия руски пейзаж.
Третата участничка в изложбата „Женски светове” е туркинята Шукран Истанбулу. И докато при първите две говорим за различна трактовка на пейзажа и за повече или по-малко реализъм, при Шукран Истанбулу всичко е цвят и емоция. Тязапочва сравнително късно да се занимава с изобразително изкуство; като Тата е космополит, живяла е във Вашингтон и Хамбург и именно там е получила и първите си уроци в живопис.Нейните платна са абстрактни, експресивнии носят едно източно по своята същност светоусещане. Ярки чисти багри – синьо, червено, жълто, претворени върху платното като части от ориенталски стенописи, като разноцветната турска керамика.
Три художнички със своите различия и сходства, три погледа към обърканото ни съвремие, три женски свята, които провокират да се замислим колко всъщност сме еднакви в своите надежди и тревоги, в стремежа си към един по-хубав и красив живот. Ако разглеждайки картините на тези три жени, проумеем, че няма значение откъде идва човек, а какво представлява и какви са стремежите му, значи, изложбата е постигнала целта си.
Трите авторки и посланието на изложбата представяме в разговор с галеристката Олга Петрова.